Решение № 305 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1744/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Конарското ЕООД с управител П. Димитрова чрез процесуален представител, срещу решение 102 от 18.11.2022 г., постановено по административно дело 73/2021 г. от Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г. изх. 01-2600/2049 от 05.04.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което посоченото Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г. изх. 01-2600/2049 от 05.04.2022 г. бъде отменено в обжалваната му част, като претендира и и присъждане на направените в производството деловодни разноски. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част и е посочено, че същият е обжалван пред АС Габрово като нищожен. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в представен от процесуален представител писмен отговор, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди деловодни разноски. Излага подробни съображения за правилност на обжалвания административен акт, съответно решението на съда. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Габрово е било Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани площ за кампания 2017 г. изх. 01-2600/2049 от 05.04.2022 г., издадено от Заместник изпълнителния директор на ДФЗ (УП) в частта му, в която е отказано изплащане на финансова помощ по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (ПРСР 2014 2020 г.), подмярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони", предвид направеното изрично конкретно искане в жалбата на Конарското ЕООД. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. В подадената до АС Габрово жалба са наведени доводи за нищожност на акта в обжалваната му част, по които липсва конкретно изложение в съдебния акт. Правилен е изводът, че актът е постановен от компетентен орган заместник изпълнителния директор на ДФЗ е с надлежно делегирани пълномощия от изпълнителния директор на ДФЗ, която администрация акредитирана като Разплащателна агенция, със заповед 03 РД-772/08.03.2022 г., при това следва извод за неоснователност на наведения довод, а обстоятелството, че актът е постановен на 05.04.2022 г. по заявление, подадено през 2017 г. не води до извод за нищожност на същия. От събраните в хода на производството доказателства - подадени заявления за подпомагане от следните земеделски производители (ЗП): дружеството жалбодател, с управител и едноличен собственик на капитала -П. Димитрова, Кръстец 2016 ЕООД със същия управител и едноличен собственик на капитала, П. Димитрова, като физическо лице, съпругът ѝ С. Димитров и синът им М. Димитров за кампания 2017 г. и за предходни такива, в които в заявените за подпомагане по тази подмярка земи, през различните години има частично припокриване. Последното е установено и от назначената по делото съдебно техническа експертиза като същите са посочени конкретно като БЗС и площ. При така установените родствени връзки между тези лица фактът, че част от заявените от тях земеделски земи, през различните години са заявявани от тях в различни конфигурации, че двама от тези ЗП са посочили в заявленията си един телефон за връзка и че са сключили договори за обработка на тези земи с едни и същи фирми, но заплащането на извършените услуги е направено само от един от тях е прието, че са налице предпоставките по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Настоящият състав намира, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довело и до материалната му незаконосъобразност, тъй като е постановено без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка. По делото е поискана и с протоколно определение от 14.07.2022 г. е назначена съдебно техническа експертиза по искане на жалбодателя, като съдът е дал възможност на ответника да изрази становище по нея, както и да допълни поставените задачи в 7-дневен срок. С подаденото по делото становище вх. СДА-01-1354/22.07.2022 г. процесуалният представител на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ е допълнил поставените задачи на вещото лице. С разпореждане 765 от 01.08.2022 г. съдът е постановил допълване на задачите на вещото лице, при условие, че ответникът внесе депозит в размер на 100 лв. в 7-дневен срок от съобщаването му, което е изпълнено с представяне на документ за внесения депозит 09.08.2022 г. Въпреки това вещото лице не е отговорило на въпроса, поставено от ответника, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Отделно от това останало е неизяснено от фактическа страна стопанството на всеки един от петимата земеделски производители, за които в оспорения акт се приема, че поради свързаност на лицата са налице изкуствено създадени условия. Представените заявления за подпомагане на всеки от посочените земеделски производители, касаещи само кампания 2017 г. не установяват размера на всяко от стопанствата им по смисъла на чл. 4, § 1, б. б от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на съвета и регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета за предходните години, което би позволило да се установи релевантния за спора факт изкуствено създаване на условия по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета начина, указан в Решение на Съда на Европейския съюз от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г. Едва след изясняването на тези обстоятелства, съдът ще може да установи дали е налице от обективна и субективна страна хипотезата на чл. 60 от регламент 1306/2013 и съответно тези по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съобразно указаното от СЕС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след изясняване на релевантните за спора факти в пълнота, постанови акта си при съобразяване на цитираните по-горе разпоредби и решението на СЕС. При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, като по направените искания следва да се произнесе съдът в акта си по същество. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение