Решение № 5351 от 19.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Велико Търново, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт В. Петкова против решение 199/07.07.2022 г. по адм. дело 217/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, чрез д-р К. Попов изразява становище за неоснователност на същата и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна срещу неблагоприятен за нея акт подлежащ на касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение 199/07.07.2022 г. по адм. дело 217/2022 г. , Административен съд Велико Търново е отменил по жалба на МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми с изх. 29-02-18/1061/18.04.2022 г. на директора на РЗОК Велико Търново и е присъдил разноски. Съдът е приел, че оспорената писмена покана в първоинстанционното производство е била незаконосъобразна поради несъответствие с предвидената от закона форма и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че директорът на РЗОК Велико Търново със заповед РД 09-352/15.03.2022г. е разпоредил да бъде извършена проверка на лечебно заведение МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов АД относно контрол на изпълнението на договорения пакет за медицинска помощ в съответствие с общите и специални условия за НРД за МД - 2020 2022 г. Въз основа на проверката е бил съставен КП 43/15.03.2022г. и протокол за неоснователно получени суми /ПНПС/ 44/15.03.2022г. В протокола за неоснователно получените суми е било посочено, че се дължи възстановяване на суми, съгласно чл. 76а, ал. 1 ЗЗО, по ИД 040468/24.02.2020г. за оказване на медицинска помощ, тъй като не са били спазени изискванията на заповед РД-01-890/03.11.2022г. на Министъра на здравеопазването на Република България. Общата сума е възлизала на 6889.20 лв. Същата е формирана по АПр 19 Оперативно отстраняване на катаракта сумата за ИЗ 12932, 12933, 12934,12936, 12938, 12939, 12940, 12942, 12943, 12946, 12947, 12948 и 12949 за дейност месец ноември 2021г.; по КП 84 Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит по ИЗ 12944 за дейност месец ноември 2021г.; по КП 56.1 Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви 2 бр. с ИЗ 12927 и 12930. Със заповед на МЗ от 04.11.2021г. РД-01-890 са били въведени като временни противоепидемични мерки на територията на Република България от 04.11.2021 г. до 30.11.2021 г. преустановяване на планов прием и планова оперативна дейност в лечебни заведения /ЛЗ/, с изключение на дейностите, свързани с трансплантация на органи, диагностика и лечение на пациенти с онкологични и онкохематологични заболявания, дейностите по асистираната репродукция и ражданията, независимо от метода на родоразрешение, дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатричната помощ. Проверяващите органи са установили, че пациентите с гореизброените истории на заболяванията /ИЗ/ са били хоспитализирани в планов порядък в противоречие на цитираната заповед на МЗ. След постъпило възражение от страна на лечебното заведение е било проведено заседание на Арбитражна комисия /АК/ по заповед РД-18-20/29.03.2022г. На заседанието не е било постигнато решение, поради равен брой гласове за и против. В разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК законодателят въвежда изискване за форма на акта и той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. В случая волеизявлението на директора на РЗОК Велико Търново следва да е мотивирано от обстоятелствата, които налагат поведението на болницата да се възприеме като нарушение на разпоредбите от НРД за МД 2020-2022г. В конкретния случай липсват точно посочени нарушени текстове на НРД за МД 2020 2022 г. като единствено са посочени общи и специални условия за МЗ от рамковия договор. Отсъствието на валидно волеизявление и непосочването на валидно правно основание засяга правото на защита на адресата на акта. В случая административният орган неоснователно е ограничил възможностите на болничното заведение да упражни в пълен обем своето право на защита. На следващо място, по безспорен начин е доказано, че заповед РД-01-890/03.11.2021 г. на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки е получена в МОБАЛ д-р Стефан Черкезов след работно време на 03.11.2021 г. в 17.17 часа. Това възпрепятства своевременното организиране на дейността по преустановяване на висящите планови хоспитализации за деня и уведомяване навреме на планираните за прием пациенти. В случая е била ограничена възможността на лечебното заведение да реорганизира цялата си дейност по плановите приеми. В съответствие с разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът е изложил мотиви, в които е анализирал становищата на страните, ценил е поотделно и в съвкупност обстоятелствата по делото и е направил верни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, искането за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а тъй като ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, но не е представил доказателства за сторени такива, също не му се следват. При липса на своевременно постъпили доказателствата, визирани в т. 1 на Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012г., ОСГТК на ВКС, не е налице основание за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,