Решение № 3938 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2008 г.

Решение № 3938 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румен Владков Радков, в качеството му на председател на Фондация "Социална защита" със седалище гр. София, срещу решение № 564 от 27.12.2007 г., постановено по адм. дело № 328/2007 г. от Административен съд (АС) - Бургас. В жалбата се твърдят отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - кметът на община Царево не взема становище по касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП пледира за неоснователност и излага подробни съображения в съд. заседание. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна имаща правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Фондация "Социална защита", представлявана от Р. Радков, срещу заповед № РД-01-398 от 05.06.2006 г. на кмета на община Царево, с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е разпоредено изземването на недвижим имот - частна общинска собственост, представляващ западна секция от едноетажна масивна сграда с обща застроена площ 150 кв. м (цялата със застроена площ от 670 кв. м), с прилежащ терен от сутерена, както и 164 кв. м ид. части от дворното място, представляващи УПИ IV в кв. 72 по плана на гр. Царево, тъй като го владее без правно основание. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че сключеният на 13.05.2003 г. договор между община Царево и Фондацията, с който е учредено безвъзмездно право на ползване върху процесния имот за срок от девет години, е бил прогласен за нищожен с решение № 2 от 20.01.2006 г., постановено по гр. дело № 375/2005 г. от РС - Царево. След постановяване на решението кметът на общината уведомява Фондация "Социална защита", че открива производство по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на държания, вече без правно основание, имот и на 05.06.2006 г. издава оспорената пред АС - Бургас заповед. Приел е още, че тази заповед е била оспорена по административен ред, но със заповед № РД-09-57 от 11.04.2007 г. областният управител на област с административен център Бургас е отхвърлил жалбата. Същевременно решението на РС - Царево е било обжалвано по реда на ГПК пред Бургаския окръжен съд, който е оставил въззивната жалба без движение, дал е указания на страната, които тя не е изпълнила в срок. По тази причина въззивната жалба е била върната на Фондацията. Частната жалба срещу разпореждането за връщане е била оставена без разглеждане като просрочена, а определението за това е било оставено в сила от състав на ВКС с определение № 646 от 29.12.2006 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че жалбата е неоснователна, а оспореният административен акт - правилен и законосъобразен, издаден от компетентния административен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и при точно прилагане на материалния и процесуалния закон. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По същество с касационната жалба се правят същите доводи, каквито са били предмет на подробно обсъждане в мотивите на първоинстанционното решение. Основният довод на касатора както пред решаващия, така и пред настоящия състав на съда е, че към момента на издаване на заповед № РД-01-398 - 05.06.2006 г. за кмета на община Царево не е бил налице влязъл в сила съдебен акт, който да му дава материално-правно основание да издаде административен акт със оспорваното съдържание, а именно - за изземване на имота. Ето касаторът счита, че тази заповед на кмета е била издадена преди да е отпаднало основанието за ползване на имота, поради което тя е незаконосъобразна. Това възражение е било подробно обсъдено от решаващия съд и неговите мотиви напълно се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК (стар чл. 188, ал. 3 ), съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая в хода на производството е влязло в сила определението на ВКС от 29.12.2006 г., с което е потвърдено определението от 3.07.2006 г. на ОС - Бургас за прекратяване на производството. В настоящия казус при това произнасяне влиза в сила решението на съда, който се е произнесъл по съществото на спора и от което настъпват правните последици, тъй като е обявена нищожността на договора за безвъзмездно ползване на процесния имот. Това е обстоятелство от значение за спора по производството по оспорване на административния акт, което съдът е бил длъжен да вземе предвид. При наличието на нищожен договор обосновано следва липсата на правно основание за ползване на спорния имот. Поради това е законосъобразен и извода за наличие на предпоставките по чл. 65 от ЗОбС. Ето защо решението на съда е правилно и като такова ще следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,