Решение № 15438 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2017 г.

Решение № 15438 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10743/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на М. П., [гражданство], срещу решение № 675 от 03.08.2017 г. по адм. дело № 597/2017 г. по описа на Административен съд София – област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1204-000574 от 14.06.2017 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор "Пътна полиция". По поддържаните оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК, се иска отмяната му и отмяна на обжалваната заповед. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че ПАМ е наложена на надлежен адресат, т. к. последният е водач на МПС. Лицето е чужд гражданин и в административното производство не са представени доказателства, че правата са му разяснени на разбираем за него език. Моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът – Началник група към ОДМВР – София, сектор "Пътна полиция" оспорва касационната жалба, като неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърли жалбата на М. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1204-000574 от 14.06.2017 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор "Пътна полиция", с която на основание чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП спрямо П., е приложена ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство за срок от три месеца За да постанови този резултат съдът е приел, че на 14.06.2017 г., около 14. 00 часа, в община Ботевград, на автомагистрала Хемус, на 35 км. по посока на движение към гр. София, водачът на влекач DAF XF с рег. [рег. номер на МПС], нарушава пътен знак В—4, при въведена временна организация за движение на МПС над 12 тона със заповед на АПИ N РД-11-439/02.06.2017 г. В заповедта е посочено, че водачът на МПС М. П. навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното МПС при въведена временна забрана за движение, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП. Съставен е АУАН № 111605/14.06.2017 г., който е връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта е издадено и Наказателно постановление N 17-1204-000986, също от 14.06.2017 г. При така установеното съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "н" от ЗДвП, която предвижда за осигуряване безопасността на движението по пътищата да се приложи ПАМ. Според съда, конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица, като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. По изложените съображения, жалбата е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца. В представения по делото АУАН № 111605/14.06.2017 г. е посочено, че управляваният от касатора влекач DAF XF с рег. [рег. номер на МПС] е собственост на "Трансхолдинг", т. е. безспорно е установено, че МПС, временно спряно от движение, е собственост на дружество. Оспорената пред АССО заповед е издадена срещу М. П.. Следователно процесната ПАМ не е приложена по отношение на собственика на влекача, а по отношение на М. П., като водач на МПС. Мярката по чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на П., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2, б. "н" ЗДвП. С прилагането по отношение на П. на ПАМ, представляваща временно спиране от движение на МПС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това. Ето защо като е приел, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ, съдът е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него, постановено ново, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-1204-000574 от 14.06.2017 г. на началник група към ОДМВР – София, сектор "Пътна полиция". По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение