Решение № 8659 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2010 г.

Решение № 8659 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2602/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на на Валентин Петров Георгиев, чрез пълномощника му адв. Панайотов, за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 4 от АПК, на влязло в сила решение № 543/2.11.2009 г. на Административен съд- Благоевград, постановено по адм. д. № 574 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на Валентин Петров Георгиев срещу Решение № 181/29.05.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление № 4559/2007/000106/7.05.2009 г. на публичен изпълнител при Регионална дирекция - София на АДВ, ИРМ- Благоевград по изп. д. № 4559/2007 г. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение на Административен съд- Благоевград, а именно Решение № 117/1.04.2009 г. по адм. д. № 648/2008 г., което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Според подателя на искането, с решение № 117/1.04.2009 г. съдът, на основание чл. 197, ал. 3 ДОПК вр. чл. 172, ал. 2 АПК, е отменил обезпечителната мярка "запор", като е приел, че не съществува изпълнително основание. Ответникът по искането - Директорът на НАП, го е оспорил с доводи, изложени в писмен отговор, подаден от юрисконсулт М. Календжиева. Счита, че липсва основание по чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решение № 543/2.11.2009 г., постановено по адм. д. № 574/2009 г. на АС - Благоевград. Отправя се искане до съда да отхвърли искането за отмяна като неоснователно и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, преценявайки допустимостта и основателността на искането, приема за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 АПК и от надлежна страна поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 4 от АПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Настоящият състав констатира, че е налице единствено идентичност между страните по посочените в искането за отмяна дела. Това са Изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания и Валентин Петров Георгиев. Не е налице идентичност на актовете, предмет на разглеждане, респективно - на искането и основанието за отмяната им. Видно от решение № 543/2.11.09 г. на АС - Благоевград, чиято отмяна се иска, същото е постановено по дело, по което предмет на обжалване е Решение № 181/29.05.2009 г. на Изпълнителния директор на АДВ, т. е. налице е различен предмет на оспорване от този, разглеждан по адм. д. № 648/2008 г. на АС - Благоевград, който е Решение № 141/21.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АДВ. Установява се по несъмнен начин, че двете решения визират различни административни актове и имат различен предмет: двете съдебни решения на АС- Благоевград се отнасят до два различни акта на публичния изпълнител. Така, предмет на разглеждане от съда по адм. д. № 574/09 г. е Постановление № 4559/2007/000106/7.05.09 г. на Публичен изпълнител при РД - София на АДВ, ИРМ - Благоевград, с което е наложена обезпечителна мярка "запор" върху трудовото възнаграждение на длъжника за размера над 250 лв., а предмет на разглеждане от АС - Благоевград по адм. д. № 648/08 г. е Постановление № 4559/2007/000050/27.03.2008 г. на Публичен изпълнител при РД - София на АДВ - ИРМ - Благоевград, с което органът по принудително изпълнение е наложил обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника- запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в Община Струмяни; запор върху лек автомобил "ВАЗ 2011", с рег. № БЛ 8469 А и запор върху всички банкови сметки в лева и валута, депозити, влогове, съдържание на касети, вложени вещи в трезори и суми, предоставени за доверително управление в ТБ "Уникредит Булбанк" АД, ТБ "ЦКБ" АД, ТБ "Интернешънъл Асет Банк" и ТБ "Банка ДСК" АД, предвид наличието на непогасени публични задължения. Според настоящия състав представените с искането писмени доказателства не обосновават наличието на отменителното основание, предвидено в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК. Последната предполага между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не става въпрос за противоречащи си съдебни решения, постановени по същото искане и на същото основание. Предмет на съдебните решения са различни административни актове. За прецизност на изложението следва да се посочи, че обстоятелството, че двата решаващи състава на съда не са изложили еднакви мотиви по отношение интерпретацията на част от доказателствения материал, приложен по изп. д. № 4559/07 г. на АДВ, каквото оплакване може да бъде извлечено от доводите в искането за отмяна, не попада в приложното поле на нормата на чл. 239 АПК, поради което и не представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение. Като ирелевантни към предмета на делото следва да бъдат преценени доводите в писмената защита на ответника досежно това, че в изпълнение на Решение № 117/1.04.2009 г. по адм. д. № 648/08 г. по описа на АС - Благоевград, с Постановление № 4559/2007/000102/21.04.2009 г. публичният изпълнител е отменил наложените с Постановление № 4559/2007/000050/27.03.08 г. обезпечителни мерки. Тези доводи попадат извън предмета на търсената защита в рамките на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, на НАП следва да бъде присъдено такова в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,