Решение № 9555 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2019 г.

ВАСII отделение14.07.2020 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1100 от 17 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 662/2019 година по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 191/29 януари 2019 година на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията, назначена със заповед № 2385/08 септември 2016 година на кмета на община Бургас. ВРЪЩА административната преписка на кмета на община Бургас за ново произнасяне по искане с вх. № 94-01-25758/02 август 2016 година, направено от П. Димитров, Г. Димитрова и И. Мендизов. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9555 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Димитров, Г. Димитрова и И. Мендизов, подадена чрез процесуалния им представител адв. М. Стоянов, срещу решение № 1100 от 17 юни 2019 година, постановено по адм. дело № 662/2019 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 191/29 януари 2019 година на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията, назначена със заповед № 2385/08 септември 2016 година на кмета на община Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на П. Димитров, Г. Димитрова и И. Мендизов срещу решение № 191/29 януари 2019 година на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед № 2385/08 септември 2016 година на кмета на община Бургас", с което са определени пазарните стойности на неурегулиран имот ПИ с пл. № 22, кв. 16 по недействащ кадастрален план на ж. к. "Изгрев", град Бургас с площ 2550 кв. м. при описани граници в размер на 459 000. 00 (четиристотин петдесет и девет хиляди) лева и на УПИ I-268, кв. 16 по плана на град Бургас, ж. к. "Изгрев" с площ 2149 кв. м., устройствена зона Жг4, отреден "за жилищни нужди" в размер на 958 454. 00 (деветстотин петдесет и осем хиляди четиристотин петдесет и четири) лева. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е неправилно. При правилно установена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е приложил неправилно материалния закон. С решение № 9333 от 09 юли 2018 година, постановено по адм. дело № 12538/2017 по описа на Върховния административен съд, второ отделение е отменено решение № 1446 от 27 юли 2017 година, постановено по адм. дело № 600/2017 година по описа на Административен съд Бургас и вместо него е постановено ново, с което е отменена заповед № 272/06 февруари 2017 година на заместник-кмета на община Бургас по "Строителство, инвестиции и регионално развитие", с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е отказано допускане на изработване на изменение на ПУП-План за регулация и застрояване за УПИ I, кв. 16 по плана на ж. к. "Изгрев", град Бургас. Административната преписка е върната на кмета на община Бургас за ново произнасяне по искането на заявителите съобразно изрично дадените в съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. Административното производство е започнало по заявление на касаторите с вх. № 94-01-25758/02 август 2016 година, с което е поискано от кмета на община Бургас да допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Заявлението е подадено въз основа на заповед № 116/15 февруари 2001 година на заместник-кмета на община Бургас, с която е одобрено изменение на ЗРП за парцел I, кв. 16 по плана на ж. к. "Изгрев", което изменение се изразява в отпадане предвиждането за поземления имот "за детска градина", като се обособяват нови парцели, а процесният на заявителите имот е предвиден за изграждане на 5-етажна свободностояща сграда. Със заповед 1514/31 август 2006 година на главния архитект на община Бургас по искане на касаторите е иницирана разработка за изменение на ПУП-ПРЗ, изразяваща се в промяна на северозападната улично-регулационна граница на УПИ, като същата се провежда по имотната граница, ситуиране на високоетажна свободностояща застройка. Впоследствие с решение № 49-16/24 март 2015 година на основание чл. 129, ал. 1 и чл. 16 от ЗУТ общински съвет Бургас е одобрил Актуализация на ПУП-ПРЗ на ж. к. "Изгрев", град Бургас, като имотът на оспорващите е включен в тази актуализация и площта му е редуцирана от 2550 кв. м на 2149 кв. м. Изменението касае само уличнорегулационни линии и този план няма непосредствено отчуждително действие. Решението на общинския съвет е влязло в сила на 06 юни 2015 година по отношение на ПИ с пл. № 22, но за да се счита за приложен е задължително изплащането на обезщетение по отчуждително производство - § 22, ал. 1, т. б. "в" ЗР ЗУТ. Съгласно чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, на което основание е подадено искането за изменение на ПУП-ПРЗ, влезли в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедура по отчуждаване. В настоящия случай безспорно е установено, че процедура по отчуждаване и обезщетяване по отношение на имота на жалбоподателите не е започвала. Безспорно е, че визираният в чл. 208 от ЗУТ срок е изтекъл към датата на подаване на заявлението, с оглед на което визираните в чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ предпоставки за изменение на ПУП-ПРЗ са налице. При тези данни, с оглед влезлия в сила ПУП по отношение на процесния имот и изтекъл срок за започване на отчуждителна процедура, то съгласно чл. 208 от ЗУТ собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Разпоредбата е ясна и именно на посоченото основание - чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ касаторите са подали заявление за изменение на плана, по което заявление административният орган дължи произнасяне. Вместо това, като е издал решение на комисия по чл. 210 от ЗУТ, с което са определени пазарни стойности на имоти, далеч след влизане в сила на плана, административният орган се е произнесъл незаконосъобразно и във вече приключило с влязъл в сила акт производство. Направените от първоинстанционния съд изводи в обратна насока, противоречат на материалния закон и са необосновани. Ето защо оспореното съдебно решение като неправилно ще следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ да бъде отменено. Преписката ще следва отново да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по искане с вх. № 94-01-25758/02 август 2016 година, с което е поискано от кмета на община Бургас да допусне изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 07079.501.268 по кадастралната карта на град Бургас на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. При новото разглеждане, административният орган ще следва да прецени налице ли са изискванията на чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и дали регулационните граници на имота след изменението могат, с оглед тези законови изисквания, да бъдат върнати по имотните граници. При липсата на надлежно отправено искане до съда от страна на касаторите за присъждане на разноски в касационното производство, то съдът не дължи произнасяне по въпрос, с който не е бил сезиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

2