Решение № 2877 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2018 г.

Решение № 2877 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5058/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 06 РУ – СДВР, чрез процесуален представител юрисконсулт И. К., против решение № 1144/22.02.2018 г. по адм. д. № 5938/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. И. съображения за неправилност на решението, като твърди необоснованост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна М. Ю., чрез процесуален представител адвокат Г. Ю., оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменено по жалбата на М. Ю. разпореждане от 12.04.2017 г., с рег. № 230 р-8203/20.04.2017 г., издадено от полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, с което на основание чл. 64 от ЗМВР й е разпоредено да спазва решение № 7573/06.11.2015 г. по гр. д. № 4973/2014 г. на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав и да спазва законите на Република България. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, но в нарушение на изискванията за форма на акта, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. Прието е, че в процесното разпореждане и съпровождащите го документи от административната преписка не се съдържат описани фактически основания за неговото издаване, както и ясна разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по доказателства. Обоснован е изводът му, че обжалваното разпореждане е издадено в нарушение на изискванията за форма по чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, доколкото в него не се съдържат фактически основания за неговото издаване. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. В чл. 64, ал. 5 от ЗМВР са посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити /чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР/. Видно от съдържанието на отмененото разпореждане, то не съдържа каквито и да било мотиви, обосноваващи издаването му, нито е посочено във връзка с кои възложени функции на полицейския орган е издадено разпореждането. Записано е единствено, че се издава в изпълнение на "ООР", от която абревиатура не може да се извлече правен извод. Мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е налице препращане към други документи, установяващи извършени от М. Ю. действия, които да налагат издаването на разпореждането. Неоснователно е направеното в касационната жалба твърдение, че издаденото разпореждане съответства на установената законова форма. В случая административният съд правилно е преценил, че разпореждането е немотивирано. Следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт може да бъде санирано, като фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в друг документ, съставен от административния орган. В настоящия случай обаче, от приложените по делото доказателства, не са установяват и индивидуализират по несъмнен начин фактическите основания за издаването на административния акт, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Неоснователен е доводът за неспазване на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. С. цитираното тълкувателно решение мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от него в друг документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка, което в случая не е налице. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че едва след издаване на разпореждането и след молба на М. Ю., с писмо от 23.05.2017 г. началник сектор "ОП" при 06 РУ - СДВР е разяснил, че разпореждането е съставено на основание подадени срещу нея жалби от бившия й съпруг за неспазване на решение № 7573/06.11.2015 г. по гр. дело № 4973/2014 г. на СГС. Т. обаче не може да санира липсата на мотиви, тъй като издателят е друг административен орган. Констатираното нарушение и липсата на основни реквизити на акта е достатъчно основание за отмяна му. Органът е бил длъжен да посочи, както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не е спазено и изискването за наличие на разпоредителна част, с която да се определят конкретни задължения, начин и срок за изпълнението, съгласно чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР. В случая е разпоредено на М. Ю. да спазва решение № 7573/06.11.2015 г. по гр. д. № 4973/2014 г. на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен състав и да спазва законите на Република България, но не става ясно какви действия следва да предприеме или да се въздържи, не е посочен начин на изпълнение, нито срок за това. Не е налице ясна разпоредителна част, каквото е законовото изискване. В изисканите от съда прокурорски преписки се съдържат данни за конфликти между бивши съпрузи - М. Ю. и Т. Плачков, както и твърдения от страна на Т. Плачков, че бившата му съпруга не се съобразява с установения режим на лични отношения между бащата и малолетното дете. От оспореното разпореждане обаче не може да стане ясно какви са действията на М. Ю. станали причина за издаването му, както и какви действия следва да извърши. При постановяването на решението си Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, които да обуславят отмяна на съдебното решение. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода на спора. С оглед липсата на представени доказателства от ответната страна за реално направени разноски в касационното производство, такива не следва да се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение