Решение № 3981 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2019 г.

Решение № 3981 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7279/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса/РЗОК/- Враца против Решение № 217 от 17.05.2019 г. по адм. дело № 193/2019 г. на Административен съд – Враца, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции № РД-09-84 от 18.02.2019 г., с която, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от Националния рамков договор за медицински дейности /НРД за МД/ за 2018 г. и чл. 67, ал. 2, т. 1 от ИД, е прекратен Договор № 060606/2019 г. по пакет "Нервни болести" по отношение на изпълнител на СИМП д-р Р. М. И. и е осъдена РЗОК- Враца да заплати на Медицински център "Здравец-2011 А И М"ООД- гр. Бяла Слатина направените по делото разноски в размер на 550. 00 лева. Касаторът поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането му е решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който да бъде оставена в сила заповедта на директора на РЗОК – Враца. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Медицински център "Здравец-2011 А И М" ООД, при редовно призоваване, не излъчва представител, но в писмен отговор изразява становище по подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, установи следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок за касационно оспорване, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Враца е Заповед за налагане на санкции № РД-09-84 от 18.02.2019 г., с която, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от ЗЗО, чл. 99, ал. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. и чл. 67, ал. 2, т. 1 от ИД, е прекратен Договор № 060606/2019 г. по пакет "Нервни болести" по отношение на изпълнител на СИМП д-р Р. М. И. За да отмени изцяло оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Видно от протокол от 25.01.2019 г., контрольори от РЗОК- Враца установили, че д-р Р. М. И., специалист по нервни болести, е отчела в РЗОК-Враца с амбулаторен лист № 003354/28.12.2018 г., МКБ код І 69. 8, дейност от първичен преглед, която не е извършена както по отношение на ЗОЛ Г. Ц. Ц., така и на ЗОЛ Ц. И. Г. Описаните в амбулаторния лист, издаден на Г. Ц. от д-р М. анамнеза, обективно състояние и терапия не са действителни, не отговарят на нейния здравен статус и дейността по така отчетения преглед по отношение на г-жа Ц., не е реално извършена. Видно от Арбитражно решение № 3 от 12.02.2019 г., арбитражната комисия, единодушно, с 6 гласа "за" е счела, че констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, отразени в протокола от извършената проверка, следва да бъдат потвърдени. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Наличието на решение на арбитражната комисия, с което се потвърждават констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, изложени в протокола по чл. 74, ал. 3, е абсолютна процесуалноправна предпоставка за издаване на заповед за прилагане на санкция на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от Закона за здравното осигуряване, респективно на чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД 2018 г., съгласно която управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност, във вр. с чл. 99, ал. 2 от НРД МД 2018 г. Съдът е приел, освен това, че при конкретния случай административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 258, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК поради наличието на маловажност с оглед допуснатата "техническа грешка". Посоченото Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК /понастоящем прогласено за нищожно с влязло в сила решение на ВАС/ е неприложимо по отношение на издадения акт на директора на РЗОК-Враца за прекратяване на пакет дейности по ИД № 060606/15.05.2018 г., тъй като то е издадено на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО, във връзка с неприемане на НРД МД за 2016 г. при условията и в сроковете, определени в ЗЗО, както и настъпили промени в действащото законодателство, налагащи изменение и допълнение на съдържащите се в НРД МД за 2015 г. изисквания по чл. 55, ал. 2 от ЗЗО. С това решение, НС на НЗОК е определил условия, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договори с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 3, 3а, 4, 5, 6, 6а, 6б и 7 от ЗЗО от 01.04.2016 г. до 01.04.2017 г., когато влиза в сила НРД МД за 2017 г. /обн. в ДВ, бр. 24 от 21.03.2017 г., в сила от 01.04.2017 г. /. Сключеният Договор № 060606/15.05.2018 г. е на основание и в съответствие с НРД МД 2018 г., а не в съответствие с НРД МД за 2015 г. и посоченото решение от 29.03.2016 г. Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта за налагане на санкции юридически факт - отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/ по пакет "Нервни болести", правилно директорът на РЗОК-Враца е определил единствената възможна санкция, съгласно разпоредбите в ЗЗО, НРД и ИД: "прекратяване на договор" частично, по отношение на лекаря, който не извършил тази дейност по пакета, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" и ал. 13 от ЗЗО. Неверни и неотговарящи на действителността са твърденията на ответника по касация, че извършеното от него представлява техническа и фактическа грешка. В този смисъл следва да се отбележи, че "маловажността" на нарушението, дефинирана в първоинстанционното решение, не намира своето "оправдание" в нито един от изчерпателно изброените в § 1, т. 4, т. 4. 1, б. "а" и "в" от ДР на НРД МД 2018 г. случаи на нарушения, относими за СИМП, за да се приложи разпоредбата на чл. 395, ал. 4 от НРД МД 2018 г. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, като е спазен редът за налагане на санкции, регламентиран в чл. 74, ал. 4 и чл. 75 от ЗЗО и чл. 409, ал. 1 и чл. 410, ал. 1 и ал. 2 от НРД МД 2018 г. Предвид горното, настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно незаконосъобразността на заповедта за налагане на санкции. При постановяването на атакувания съдебен акт съдът неправилно е преценил, че тя е издадена в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона, което е довело до необоснован извод за нейната незаконосъобразност. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното съдебно решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред двете съдебни инстанции, следва да се уважи само по отношение на осъщественото процесуално представителство пред първоинстанционния съд, тъй като няма данни в настоящото производство касаторът да е бил представляван от юрисконсулт, понеже касационната жалба е подадена лично от директора на РЗОК- Враца, а в проведеното открито съдебно заседание на 24.02.2020 г., същият не е представляван. Видно от данните по първоинстанционното дело осъществената защита е реализирана чрез подаденото от надлежно упълномощената юрисконсулт Е. Русинова писмено становище и процесуално представителство в откритото съдебно заседание на 17.04.2019 г., поради което, на основание чл. 144 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за предходната инстанция, както и 200 лева платена държавна такса, или общо 300 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,