Решение № 1253 от 6.2.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Янева против Решение 1261/11.10.2021 г. на Административен съд Варна по адм. дело 575/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Виза за проектиране 12/23.02.2021 г. на главния архитект на район Одесос при община Варна за строеж: Преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид до 1.50 м и направа на капандури в сграда с идентификатор 10135.1501.1194.1 по КККР на гр. Варна, разположена в УПИ за жилищно строителство за кв. 285а по плана на 9-ти м.р. на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, [улица].

От ответниците главният архитект на район Одесос при община Варна не изразява становище по касационната жалба, Я. Якуб е на позиция за нейната неоснователност и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Приложимостта на нормите за временните строежи спрямо визата следва от чл. 49, ал. 2 ЗУТ, уреждаща допълнителна хипотеза (вън от общата по ал. 1) на разрешаването им в поземлени имоти, за които е установен нов начин и характер на застрояване, както е в случая.

2. Неоснователен е доводът на касаторката, че с визата се прикрива надстрояване под формата на преустройство на таванско помещение.

Визата е издадена на конкретното основание по чл. 50, т. 1, б. б ЗУТ. Възможността да се изгради надзид до 1,5 м и да се направят капандури е припозната от самия закон като преустройство на таванско помещение, а не като надстрояване.

3. Съдебно-техническата експертиза е констатирала подпокривно пространство и отвор на тавана на една от стаите, откъдето може да се осъществи достъп до него. При липсата на дефиниция за таванско помещение, правилно с аргумент от белезите на понятието за тавански етаж по § 5, т. 51 ДР ЗУТ първостепенният съд е обосновал извод за съществуването на обекта на преустройство. Т.нар. каратаван в общоупотребимия му смисъл не изключва, а напротив - потвърждава наличието на пространство под покрива, което може да се приравни на помещение, независимо от неговото състояние и обитаемост.

4. Противно на тезата в жалбата, визата не нарушава изискванията към съдържанието й по чл. 140, ал. 2 ЗУТ.

Визата е задължителна за строежи по чл. 50 ЗУТ чл. 140, ал. 3 от закона. Доколкото е издадена в специалната хипотеза по чл. 50, т. 1, б. б ЗУТ, реквизитите на визата са функция от предмета на разрешеното с нея строителство, което е с ограничен обхват в сравнение с общия случай по чл. 140, ал. 2 ЗУТ. Затова съобразяването на конкретното предвиждане с правилата на относимата разпоредба за временен строеж отговаря на дължимото съдържание на акта, а плътността и интензивността на застрояване са имплицитно включени от закона в преценката за допустимост на строежа, без да представляват самостоятелни критерии за индивидуализация на обекта и проверка на законосъобразността на визата.

5. Според експертизата действащият ПУП е ИЗРП, одобрен през 1993 г. от кмета на община Варна, с предвиждания за свободно и средно застрояване в частта за едноетажната сграда с идентификатор 10135.1501.1194.1 (която не се запазва); част от поземления имот се засяга и от проектирана двупосочна улица.

Без значение за правомерността на визата е обстоятелството в какъв период мероприятието по плана не е реализирано, нито пък неприлагането на уличната регулация е основание за отказ да се издаде виза, респ. аргументира противоречието й със закона.

Визата за проектиране е копие (извадка) от действащ, а не от приложен, ПУП ал. 2 на чл. 140 ЗУТ. За да бъде действащ плана, то следва актът за одобряването му да е влязъл в сила от съответния момент по чл. 132, ал. 1 ЗУТ. Именно факта, че ПУП не е приложен, е основанието да се допусне временен строеж, т.е. до реализиране на предвижданията на плана. Въпросът за бъдещата съдба на неприложения план не е в обхвата на изследване в настоящото производство.

6. Първата инстанция не е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа да приеме доказателства за изменение на кадастъра в съдебното заседание на 14.07.2021 г. по повод на твърдението на оспорващата, че нейната собствена сграда с идентификатор 10135.1501.1194.3 не е отразена правилно във визата, издадена върху комбинирана скица от КК и ПУП.

Освен че няма доказателства заповедта за изменение на кадастъра да е влязла в сила, грешката при нанасянето в КК на тази сграда не би рефлектирало върху законосъобразността на визата. Видно от представената скица-проект за изменение сградите, притежавани от насрещните страни, се намират в различни части на имота, а изменението се състои в отразяването на сградата на Янева в граници съобразно документа за собственост. Към релевантния момент по чл. 142, ал. 1 АПК визата е издадена съобразно действащата КК.

7. Неоснователен е и последният касационен довод относно необходимостта от съгласието на Янева в качеството й на съсобственик на поземления имот.

а. Процесуалната легитимация за обжалване на визата не е тъждествена със съгласието по чл. 183 ЗУТ като материалноправно условие на разрешението за строеж чл. 148, ал. 5 ЗУТ. Те имат различни правопораждащи факти и правни последици.

б. При издаване на визата, дори и да се предвижда надстрояване, каквото е твърдението на касаторката, нейното съгласие не е дължимо. Влизането в сила на визата за проектиране е предпоставка за учредяване на право на строеж, което трябва да й съответства чл. 180 ЗУТ. Следователно евентуалното учредяване на вещно право, в което би намерило израз съгласието на съсобственика, е елемент от следващ етап на инвестиционния процес по разрешаване на строителството, както е приел и съдът. По този проблем ще се произнесе компетентният да издаде разрешение за строеж орган в друго производство.

8. а. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

б. Предвид неоснователността на касационната жалба, в полза на ответника Якуб следва да бъде присъдено заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение