Решение № 13215 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2016 г.

Решение № 13215 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12269/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "И.-К."АД моли да бъде отменено решение № 304/27.09.2016 г. по адм. д. № 358/2016 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против акт за прихващане или възстановяване № П-04000616002457-004-001/28.01.2016 г. на ТД на НАП - В. Т. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Алтернативно моли преписката да бъде върната със задължителни указания. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции и поддържа, че разноските за ответника са прекомерни. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 4310 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против акт за прихващане или възстановяване № П-04000616002457-004-001/28.01.2016 г. на ТД на НАП - В. Т. В мотивите си съдът е приел, че АПВ е издаден по искане от 30.12.2015 г. за възстановяване на надвнесен ДДС в размер 178 002,06 лв по фактури, издадени от касатора на ЕТ"Ст. И.-Ц. П." за м. 5.2009 г. с начислен ДДС 18 454 лв и по 11 фактури, издадени от касатора в периода м. 5 - 7.2009 г. на "Нек строй груп" ООД с начислен ДДС общо 159 548,06 лв. По издадените фактури получателите са ползвали право на приспадане на данъчен кредит, като за "Нек строй груп" ООД то е потвърдено с влязъл в сила РА № 061200911/29.05.2012 г., а на другият получател не е правена ревизия и не би могло да се проведе предвид изтеклия срок по чл. 109 от ДОПК. За тези периоди е бил съставен РА № 060900436/11.01.2010 г. на касатора, който е оставен в сила при съдебното обжалване. С цитирания РА на касатора не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер 178 290,90 лв по 4 бр. фактури на "Нек строй груп" ООД и една фактура на ЕТ "С. И.-Ц. Петров", издадени за периода м. 5 - 7.2009 г. В оспорения пред съда АПВ е отказано извършване на корекция по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, предвид влезлия в сила РА, съставен на ревизираното лице, с който задълженията за тези периоди са определени окончателно. Правилен е изводът на съда, че по чл. 129, ал. 3 от ДОПК не може да се уважи подаденото искане за възстановяване на данък, след като за периода е проведена ревизия, приключила с влязъл в сила РА. Обосновано съдът е приел, че не са налице и недължимо внесени суми за данък върху добавената стойност по фактурите, издадени от касатора на двамата получатели, по които последните са ползвали право на приспадане на данъчен кредит, потвърдено за единия с влязъл в сила РА, а за втория - стабилизирано поради изтекъл срок по чл. 109 от ДОПК за провеждане на ревизия. Правилен е изводът на съда, че позоваването на решението по дело С-138/12 на СЕС е неоснователно поради разлика в хипотезата, разгледана от СЕС в това решение и процесният случай, в който касаторът иска възстановяване на данъка, внесен от него по фактури, издадени от него на двете посочени фирми, които са издали фактури с начислен данък 178 290,90 лв на касатора, по които му е отказано право на приспадане на данъчен кредит с влязъл в сила РА, поради липса на осъществени доставки. Обосновано съдът е приел, че в случая не е изпълнено и условието да е избягната загуба на данъчни приходи, след като двете фирми, получатели по фактурите, издадени от касатора са ползвали право на приспадане на данъчен кредит. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника 4310 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Неоснователен е доводът за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, което е определено в законно определения размер по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,