Решение № 3014 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15567/2013 г.

Решение № 3014 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15567/2013 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез процесуален представител, срещу решение № 5981/03.10.2013 г. по адм. дело № 3422/2013 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отменена по жалба на Кунка Георгиева Филипова заповед № 69ЛС/22.02.2013 г. на председателя на КЗП. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в писмени бележки, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът по касационна жалба - Кунка Георгиева Филипова, жив. в гр. София, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Кунка Филипова - главен инспектор в регионална дирекция на КЗП за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен в гр. Велико Търново, II младши ранг, на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение" за периода 22.04.2012 г. - 31.12.2012 г. Съдът е изложил мотиви за нарушение на § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, изразяващо се в непровеждане на нормативно предвидената междинна среща в периода 01.07.2012 г. -15.08.2012 г., водещо до незаконосъобразност и на оспорената заповед, както и допуснато несъответствие при използването и попълването на предвидените формуляри в чл. 19 от Наредбата - Приложение 2. Така постановеното решение е правилно. Основните възражения на касатора са свързани с твърденията, че никъде - нито в отменената НУРАСДА, нито в действащата НУРОИСДА се уреждат правила за провеждане на две междинни срещи при проведена вече такава, макар и проведена по отменената наредба. Тези твърдения са неоснователни. Периодът за провеждане на междинна среща за 2012 г. е императивно уреден в цитираната от АС разпоредба и същата не е спазена. Съдът правилно е констатирал и наличието на второ съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По смисъла на § 3, ал. 1 от НУРОИСДА индивидуалните работни планове за 2012 г., изготвени по реда на отменената НУРАСДА следва да се приведат в съответствие с приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1. Нормата предвижда реализиране на това изменение да се осъществи по време на междинната среща между оценяващия ръководител и оценявания. Правилни са твърденията на АССГ, че не са били ангажирани писмени доказателства, от които да е видно спазване на § 3, ал. 1 от НУРОИСДА, а именно в хода на междинната среща да са били въведени в съответствие работните планове за 2012 г. По тази причина е допуснато и несъответствие при използването и попълването на предвидените формуляри в чл. 19 от действащата наредба, което е безспорно установено от съда, който е констатирал извършена поправка на формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение по отношение на крайния срок на оценявания период - 30.11.2012 г., по отменената наредба. Нанесената поправка на крайния срок - 31.12.2012 г., в съответствие с действащата наредба, е без дата на извършване на корекцията както и без подпис на коригиращия, както и липса на сходство по отношение на реквизитите на формуляра. Следователно са използвани формуляри по отменената НУРАСДА. Преценката на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени административнопроизводствени нарушения е правилна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Касаторът своевременно е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в проведеното на 05.02.2014 г. заседание по делото. При наличие на ясна нормативна уредба и липса на спор по наличието на релевантните юридически факти, съдът не счита делото за представляващо съществена фактическа и правна стойност. Наред с това, предвид извършените от процесуалния представител на страната процесуални действия и реално осъщественият обем представителна власт пред настоящата инстанция, съдът счита, че следва да бъдат присъдени вместо направените 1 500 лв. разноски за адвокатски хонорар - 750 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение