Решение № 9850 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 460/2011 г.

Решение № 9850 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 460/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 483 от 29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 377 от 2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отменен ревизионен акт № 060900520 от 21.01.2010 г. на ТД на НАП - гр. В. Търново, пункт Враца, потвърден с решение № 159 от 06.04.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в частта, с която за данъчните периоди м. 12.2008 г. и м. 01, 02, 03 и 06.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по доставка от "Унисървис 2" ЕООД за сумата 60 564 лв.; за данъчни периоди м. 01 и м. 04.2008 г. е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Авто - Йоси" ЕООД в общ размер 26 311 лв. и вместо това е установено със съдебното решение задължение ДДС за внасяне за м. 01.2008 г. в размер на 2261, 94 лв. и за м. 04.2008 г. в размер на 5186, 57 лв., ведно със съответните лихви за забава. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "Ню Порт" ЕООД - гр. Враца, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, за процесуално допустима. Разгледана по същество, за основателна. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен данъчния ревизионен акт отчасти, както следва: по отношение на данъчните фактури, издадени от "Унисървис 2" ЕООД за сумата 60 564 лв. за данъчните периоди м. 12.2008 г. и м. 01, 02, 03 и 06.2009 г. и по отношение на фактурите издадени от "Авто - Йоси" ЕООД частично, като със съдебното решение е установено задължение ДДС за внасяне за м. 01.2008 г. в размер на 2261,94 лв. и за м. 04.2008 г. в размер на 5186,57 лв., ведно със съответните лихви за забава. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови решението в обжалваната отменителна част, съдът е приел, че приходната администрация не е ценила правното значение на представените пред нея доказателства, не е ценила релевантните за посочения предмет на спора такива и не ги е преценила в тяхната съвкупност, вследствие на което е достигнал до извода за частична необоснованост на фактическите констатации относно доставчиците. Приел е по отношение на доставчиците, че сделките са извършени реално и е отменил издадения РА като незаконосъобразен, отчасти. Според съда, съвкупната преценка на събраните доказателства налага извода, че доставките по процесните фактури са осъществени реално и за тях са налице всички изисквания на ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит. Решението в обжалвана част е неправилно. Правното основание за отказ по процесните фактури, издадени от "Унисървис 2" ЕООД и "Авто Йоси" ЕООД е по чл. 70, ал. 5 и чл. 9 от ЗДДС, поради липса на доказани реално осъществени доставки. Съгласно цитираната разпоредба, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. За да приеме, че има неправомерно начисляване на ДДС, приходната администрация се е позовала на това, че липсват реални доставки по тези фактури. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справката-декларация по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация). В случая отказът е по отношение на преките доставки, за които са издадени фактурите. Предмет на процесните фактури е "кожи от едър рогат добитък". Поради това, че се касае за родово определени вещи, административният орган е приел, че установяване предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, още повече, че е безспорно установено в хода на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси. Налице е служебна дерегистрация по ДДС за доставчика "Унисървис 2" ЕООД считано от м. 09.2009 г., като и към този момент доставчика не е открит на данъчния адрес. Представените в хода на ревизията документи, за които се твърди, че изхождат от доставчиците, са оспорени от органа по приходите относно достоверността на съдържащите се в тях данни, поради неустановеност на авторството. Липсват доказателства за стокова заприходеност на "кожи от едър рогат добитък", на данни за съхранение на стоката в склад, за кадрови потенциал за осъществяване на доставките. Твърдението, че е ползван склад в с. Железница е необосновано с относими за доказване на този факт доказателства - липсват разходи за плащане на наем на склад. Отделно, органът по приходите е установил за същият склад, че е посочван като ползван и от други фирми-доставчици, по отношение на които също е била извършвана данъчна ревизия и които също имат декларирани доставки на стоки от същия вид "кожи от едър рогат добитък" с транспортирането от този склад в с. Железница, което прави неустановено количествата съхранявани и изписвани от склада именно от тези двамата преки доставчика на ревизирания субект. Липсват каквито и да е доказателства доставчиците да са плащали наем за склада в с. Железница, няма данни за осчетоводени разходи във връзка с това. Ревизиращите органи са приели, че поради липса на доказване предаването на стоката, не може да се приеме, че е налице осъществена от доставчика доставка на стоката, предмет на данъчните фактури. В съдебно заседание от страна на органа по приходите, по реда на чл. 193 от ГПК са оспорени частни документи, изброени в нарочна молба, подадена от жалбоподателя и приети по делото, които са оспорени относно тяхната автентичност и вярност, за което с определение на съда е открито производство по оспорването им и е указана тежестта на доказване за страната, която ще ползва от тези доказателства, а именно - за жалбоподателя. За да приеме, че предаване на стоката е осъществено, съдът се е позовал на представените еднотипни пътни листи и товарителници, приемо-предавателни протоколи - документи, и представеното свидетелство за регистрация на МПС. Преценката на доказателствената сила на тези документи от съда е изцяло необоснована и в противоречие с нормативната уредба. По делото не са представени доказателства, че "Гео метал трейд" ЕООД, за когото се твърди, че е осъществявал транспорта на стоката, е лицензиран превозвач на товари, съгласно изискването на чл. 6 от Закона за автомобилните превози (ЗАП). Представените товарителници не са подписани от превозвача, т. е. тези документи не отговарят на изискванията на чл. 51, ал. 1 от същия закон. По делото не са представени годни и безспорни доказателства за транспортиране и предаване на процесните стоки от "Унисървис 2" ЕООД и "Авто Йоси" ЕООД на "Ню Порт" ЕООД. Не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, което се потвърждава и от вещото лице по приетата експертиза. Това налага изводът, че представените документи не се ползват с доказателствена сила, поради това, че не е доказано да са изходящи от счетоводствата на доставчиците. Безспорно установен по делото факт е, съгласно представеното Свидетелство за регистрация на МПС, че посоченото в товарителниците превозно средство няма товароподемност и не е в състояние да транспортира количествата кожи от едър рогат добитък, посочени в товарителниците на "Авто Йоси" ЕООД, т. е. че последните са документи с невярно съдържание. Необосновано съдът е стигнал до извода, че следва да се приеме, че тези документи удостоверяват превоз от по 5800 кг кожи (максималната товароносимост на превозното средство) и за тези количества е налице реална доставка. Изцяло игнорирано е обстоятелството, че не са представени годни доказателства за плащане на данъчната основа по фактурите на "Авто Йоси" ЕООД. Съдът необосновано се е позовал на заключението на вещото лице в частта, съдържащо правни изводи за наличие на реални доставки, без да съобрази заключението в частта за ползвани документи и изричното вписване в експертното заключение, че доставчици не са били открити от органите по приходите в хода на ревизията. Както се посочи по-горе фактическите констатациите на ревизията не са опровергани с надлежни доказателства, ползващи се с доказателствена стойност. При липса на годни документи за превоза, както и доказателства за завеждането и изписването на кожите както при постъпването им, така и при последваща реализация, изводите на съда са необосновани. Всички представени от ревизирания субект в административното и съдебно производство са частни документи, които са били оспорени от органа по приходите в хода на представянето им - включително в съдебното производство и съдът е указал на дружеството - жалбоподател, че в негова тежест е да докаже автентичността на описаните частни писмени документи с всички допустими доказателствени средства, включително експертизи, разпити на свидетели или с представяне на други доказателства. Предвид това, че фирмите - доставчици не са открити на данъчните им адреси, няма как да се установи автентичност на представените документи като изходящи от счетоводствата на фирмите - доставчици. Това не е установено и с приетата ССЕ. Съдът в противоречие с доказателствата по делото необосновано е приел, че реалността на доставките се установява и от счетоводните записвания при доставчиците. По делото по никакъв начин не е доказано, че кожите по процесните доставки са реално доставени. Съдът не е обсъдил и това, че по делото липсват убедителни доказателства за материална обезпеченост, т. е. наличие на количества стоки при доставчиците за извършване на доставки към жалбоподателя към датите на издаване на процесните фактури. С оглед изложеното се налага изводът, че задълженото лице не е доказало, че е налице реално осъществена доставка по издадените му фактури от "Унисървис 2" ЕООД и "Авто Йоси" ЕООД и изводите на съда относно правото на данъчен кредит по процесните фактури са необосновани, тъй като са изградени на превратно тълкуване на доказателствата по делото, чрез извеждане на изводи от тях, каквито те не съдържат. По изложените съображения, обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. С оглед изхода на спора на дирекция "ОУИ" - В. Търново се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2045 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл. 161 ДОПК. В останалата част, с която е отменен РА и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 228 лв., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,