Решение № 6274 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2013 г.

Решение № 6274 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1900/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК Образувано е по касационни жалби от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и "Агродимекс" ООД със седалище в град Търговище против решение № 6449 от 29.11.2012 г. по адм. дело № 311/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено по жалба от търговското дружество уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., изх. № 02-250-2600/3944 от 2.10.2011 г. относно отказаните суми за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ и Схемата за национални доплащания на площ. С решението преписката е върната за изпълнителния директор със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в определения от съда едномесечен срок. Правят се доводи за наличие на трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Всяка от двете страни-касатори изразява становище за основателност на жалбата си и съответно за неоснователност на жалбата, подадена от насрещната страна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Мотивира се, че решението е изготвено съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза, установила наличие на застъпване, за което заявителят въобще не е бил уведомен, както и разлики при изчисляването на недопустимите за подпомагане земеделски площи. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Агродимекс" ООД против уведомително писмо изх. № 02-250-2600/3944 от 2.10.2011 г. за изпълнителния директор на ДФЗ относно отказаните суми за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ в размер на 34208.99 лева и по Схемата за национални доплащания на площ в размер на 17713.64 лева. Възразено е, че при издаване на писмото са допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в липса на мотиви към него и неясноти относно изложените факти. На второ място са оспорени констатациите за застъпване на площи или наддекларирани такива. На трето място се твърди противоречие с материалния закон при актуализацията на СИЗП. От приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е инициирано със заявление за подпомагане 2010 г. от 5.05.2010 г. Дружеството е кандидатствало по три схеми за подпомагане, като предмет на съдебно оспорване са отказаните суми само по първите две - СЕПП и НДП. По първата мярка, дружеството е кандидатствало за субсидиране за 478766.63 лева с 94 БЗС в землището на Генерал Тошево, Търговище и още седемнадесет села. Оторизирана е сума от 444557.64 лева, а са отказани 34208.99 лева. Отказът е поради констатирани при извършените административни проверки недопустими за подпомагане площи, възлизащи общо на 62.33 ха. Констатациите от проверките са отразени в табличен вид на стр. 2, 3 и 4 от административния акт. По втората схема са претендирани 261903.87 лева. Оторизирани са 243190.23 лева и са отказани 17713.64 лева. Имотите са описани също в табличен вид с резултатите от проверките по чл. 37 от ЗПЗПЗ на стр. 5, 6, 7 и 8 от уведомителното писмо. Общата недопустима площ и по тази мярка е 62.33 ха. Данните по преписката сочат още, че представителят на дружеството е получил уведомително писмо от 24.09.2010 г. за площи, заявени за повече от един кандидат с приложена към него таблица за установените застъпвания на шестнадесет конкретно описани БЗС. В срок, заявителят е потвърдил застъпването на шест от тях и е отказал площите, констатирани за останалите единадесет. За потвърдените е представил допълнително документи за ползване. За изясняване на спора, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, поискана от ответната страна и допълнена със задачи, поставени и от жалбоподателя. Заключението е изготвено на база на наличните снимки и документи, прието е в съдебно заседание без оспорване от представители на страните и обосновано е кредитирано от съда във всички негови части извън изразените лични мнения на вещото лице относно създаването на СИЗП на базата на снимки, направени една година преди това. По отношение на тридесет и седем точно описани БЗС е констатирано неправилно определяне на допустимата и недопустимата за подпомагане площ. Вместо посочената от административния орган площ от 62.33 ха, вещото лице, при същите данни е определило, като недопустима за подпомагане обща площ от 48.55 ха. На базата на така приетите доказателства и фактическа обстановка, съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на административния акт в частите му по двете мерки, в които за посочените БЗС неправилно са определени площите, допустими за подпомагане. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК е отменил уведомителното писмо в частта му, в която е отказано финансовото подпомагане по СЕПП и СНДП и е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДХЗ за произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Определил е и срок от един месец за произнасяне с нов акт. Присъдил е и направените разноски в полза на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": Първият довод, който се прави в нея е за необоснованост на изводите на съда във връзка с отказаните застъпвания, декларирани от дружеството през 2010 г. Пояснява се, че и при извършен отказ, тези площи се третират, като наддекларирани. Възражението е изцяло извън контекста на приетата от съда фактическа обстановка, заключението на съдебно-техническата експертиза и направените въз основа на тях правни изводи. В нито един момент от производството не е бил предмет на оспорване фактът, че при извършен отказ в хода на административните проверки от площите с установени застъпвания, застъпените площи подлежат на изключване от калкулацията на полагащата се на заявителя субсидия и се третират, като наддекларирани площи. Поради това единадесетте БЗС с констатирани такива площи не са посочени от вещото лице, съответно в решението на съда, като блокове, по отношение на които е извършено неправилно изчисляване на допустимата площ. В мотивите на съда не се срещат БЗС с номера: 39133-136-4; 54520-3816-5; 81219-64-3; 58222-154-5; 32723-3-3; 32723-135-5; 32723-38-2; 48862-47-17; 58222-375-3; 32723-135-3 и 32723-8-3. Поради това и по отношение на тях не са дадени указания за повторно изчисляване на релевантните за подпомагане площи. Вторият довод съдържа несъгласие с изводите на съдебно-техническата експертиза, на която съдът "отдал" предпочитание, в сравнение със специалистите на ответната страна, изготвили оспореното уведомително писмо. Възражението също е неоснователно. Експертизата е допусната от съда по изрична писмена молба от пълномощника на ответната страна с оглед разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК - задължаващ административния орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В молбата - приложена на л. 491 на том II от делото изрично е определена и базата данни, въз основа на която следва да се изготви експертизата - това е интегрираната система за администриране и контрол. В резултат на това и самото вещо лице е уточнило още в първия абзац от заключението, че е използвал само наличните снимки и други документи, без да извършва огледи на място. Именно при тази проверка е констатирана разлика в размер на 13.78 ха между отразените, като недопустими за подпомагане площи по двете мерки в уведомителното писмо от 62.33 ха и установените от експерта 48.55 ха. При изслушването в съдебно заседание, проведено на 30.10.2012 г., вещото лице е пояснило, че определената от него недопустима площ е по данни на МЗХ в интегрираната система за идентификация на земеделските парцели. Ето защо е обоснован изводът на съда, че при използване на едни и същи данни, експертизата е установила друг размер на недопустими за подпомагане парцели, което налага извършване на нови проверки и изчисления от страна на административния орган. Като е отменил в тази част уведомителното писмо, съдът е постановил правилно решение. По касационната жалба, подадена от "Агродимекс" ООД: В петитума на касационната жалба, търговското дружество иска от касационната инстанция да отмени решението в частта му, в която преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В обстоятелствената част на жалбата обаче се излагат две групи доводи: Първата е за допуснати от съда нарушения на процесуалния закон. По съществото си тези възражения съставляват несъгласие с мотивите на административния съд в частта, в която той е приел, че административният акт съдържа необходимите мотиви и че е налице съответствие между действителните факти и приетите от органа установени такива. Тези доводи не подлежат на обсъждане в настоящото производство, доколкото с отменителното решение, жалбата е уважена и страната не е надлежно легитимирана да обжалва отделни мотиви и правни изводи, формирани от първоинстанционния съд и обективирали крайния резултат по спора - благоприятен за оспорващата страна. Втората група възражения са за допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с прилагане правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК и връщане на преписката със задължителни указания на административния орган, вместо съдът да реши спора по същество. Този довод също е неоснователен. Административният съд задълбочено и пространно е изследвал акредитацията на Държавен фонд "Земеделие", като единствена разплащателна агенция за Република България. Неговият изпълнителен дикерктор е едновременно с това и изпълнителен директор на разплащателната агенция. С уведомителните писма за извършена оторизация и изплатено подпомагане по схемите и мерките за директни плащания се разпределят средства за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на Република България. Ето защо решаването на въпроса по същество с издаване на съответния административен акт е предоставено в компетентността на изпълнителния директор. Съдът правилно е върнал на него преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По така изложените мотиви и двете касационни жалби са неоснователни. Решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото, разноските остават в тежест и на двете страни така, както са направени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение