Решение № 496 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 878/2010 г.

Решение № 496 от 12.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 878/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) Добрич срещу решение № 222/19.12.2009 г., постановено по адм. Д. № 645/2009 г. по описа на Добричкият административен съд. Доводите са за неправилност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответникът-кметът на община Добрич представя писмени възражения против касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение административният съд отменя заповед № РД-02-399/01.10.2009 г. на директора на РВМС гр. Добрич, с която на основание чл. 7, ал. 1, т. 4, чл. 10, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) е наредено, считано от 02.10.2009 г. да се преустанови залавянето на маркирани безстопанствени животни. При изпълнение на програмите за овладяване на популацията от безстопанствени кучета екипите да залавят и настаняват в приютите само немаркирани животни при спазване на всички изисквания на ЗЗЖ. За да постанови този резултат решаващият съд приема, че административният акт препятства възможността отговорните за надзора и грижата за безстопанствените кучета лица и организации, както и общината да изпълняват Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Добрич, приета с решение № 10-14/28.10.2008 г. на Общински съвет гр. Добрич, приема също така, че актът не съдържа мотиви, които да обосноват издаването му. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно е касационното възражение за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка след обсъждане на всички правноотносими факти и обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че тежестта на доказване в конкретния случай е на административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (чл. 170 от АПК). Първоинстанционният съд дава указания в тази насока като правилно и в съответствие с правилото за разпределение на тежестта на доказване обсъжда доказателствата и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Настоящата инстанция изцяло споделя аргументацията в първоинстанционното решение, мотивираща обжалвания правен резултат. Безспорно грижата за безстопанствените животни според Закона за защита на животните е поверена на кметовете на общини, които организират изпълнението на програмите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, приета от съответния Общински съвет, както и на организациите за защита на животните, както и лицата, които подписват декларация за спазване на изискванията по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗЖ. Грижата и контролът върху безстопанствените животни се разпростира както върху немаркираните животни за които следва да се прилагат мерките за овладяване на популацията (чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ), така и върху маркираните кучета, по отношение на които са приложими нормите на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Законът за защита на животните не дава приоритет на защитата на немаркираните безстопанствени животни пред тази на маркираните безстопанствени животни. Ето защо за да се постанови административен акт, с който да се наложи на отговорните за защитата на животните лица да преустановят грижите си за маркираните безстопанствени животни, като продължат само с грижите за немаркираните, той следва да бъде обоснован с конкретни причини, които налагат издаването му и които да постигат целта на закона- да бъде защитено здравето и доброто състояние на животните, както и да бъде овладяна популацията на безстопанствените животни. Видно от заповедта- същата не съдържа фактически основания за произнасянето и, което е нарушение на изискването за форма на един индивидуален административен акт- чл. 59, т. 4 от АПК и е основание за отмяната му, както прави решаващият съд. Не е допуснато нарушение от Добричкият административен съд и при присъждане на разноските по делото с оглед изхода на съдебноадминистративния спор. По изложените съображения и при липсата на касационните основания съдебният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение