Решение № 546 от 22.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2487/2011 г.

Решение № 546 от 22.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 2487/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на осъдения С. Д. за възобновяване на вчнд № 598/2010 г. на Благоевградски окръжен съд /ОС/, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Подаденото саморъчно написано искане съдържа бланкетни оплаквания от извършената кумулация, несъобразена с дадените в решение № 548/27.12.2010 г. на ВКС, III-то н. о., задължителни указания по отношение на групирането на наложените на осъденото лице наказания по нохд № 550/2000 г. и нохд № 50/2002 г. на Районен съд /РС/- Благоевград, и на правоприлагането на разпоредбата на чл. 24 от НК. Поставен е акцент и на неправилността на атакуваното определение в частта, с която е постановено отделно изтърпяване на определената по нохд № 1485/2006 г. на Благоевградски РС санкция - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в подкрепа на обективираното недоволство се предлага неясна аргументация за допуснати груби нарушения на материалния и процесуален закон при разглеждане на цитираното наказателно дело от общ характер. В съдебно заседание на 17.11.2011 г., осъденото лице и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт. Върховният касационен съд, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 2227/18.05.2007 г., обявено по чнд № 443/2007 г., РС-Благоевград е групирал наложените на С. Б. Д. наказания по нохд № № 29/2002 г., 423/2002 г., 703/2002 г., 1107/2002 г., 136/2003 г., 427/2003 г., 1991/2005 г., 2157/2005 г., 140/2006 г., 367/2006 г., 891/2006 г. и 53/2007 г., като при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК определил една обща най-тежка наказателна санкция за включените в реалната съвкупност престъпни деяния - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, увеличена на основание чл. 24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване. В съответствие с изискванията на чл. 25, ал. 2 от НК от лимитираните санкционни последици за множеството престъпления, компетентният орган е приспаднал фактически изпълнената част от наказанията по нохд № № 29/2002 г., 423/2002 г., 1107/2002 г., 136/2003 г. и 427/2003 г. С визирания съдебен акт е постановено и отделното изтърпяване на индивидуализираното по нохд № 1485/2006 г. наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим. В производство, инициирано по въззивна жалба на осъденото лице с решение № 381 от 24.10.2007 г., по вчнд № 283/2007 г., Благоевградски ОС е потвърдил първоинстанционното определение. По искане на главния прокурор за възобновяване на вчнд № 283/2007 г. на ОС-Благоевград, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, с решение № 548 от 27.12.2010 г., по н. д. № 625/2010 г. състав на ВКС, III-то н. о. е констатирал несъблюдаване на задължителната съдебна практика по приложението на § 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ, бр. 62/5.08.1997 г./, отменил атакувания акт и върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. С решение № 73/12.04.2011 г. Благоевградски ОС е ревизирал определение № 2227/18.05.2007 г. на РС-Благоевград, като към очертаната реална съвкупност от престъпни посегателства по нохд № № 29/2002 г., 423/2002 г., 703/2002 г., 1107/2002 г., 136/2003 г., 427/2003 г., 1991/2005 г., 2157/2005 г., 140/2006 г., 367/2006 г., 891/2006 г. и 53/2007 г., приобщил престъплението по нохд № 50/2002 г., и изменил съдебния акт в частта по прилагането на чл. 25, ал. 2 от НПК, приспадайки от определената обща най-тежка наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изтърпяното наказание по нохд № 50/2002 г. / ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода/ и периода на задържане от 16.02.2007 г. до 15.07.2010 г., по чнд № 443/2007 г. Депозираното от осъдения Д. искане е неоснователно. В изпълнение на задължителните указания, дадени с решение № 548 от 27.12.2010 г. на ВКС, по н. д. № 625/2010 г., ОС-Благоевград е формирал своето вътрешно убеждение за необходимо инкорпориране на престъпното деяние по нохд № 50/2002 г. към обособеното множество от престъпления по № № 29/2002 г., 423/2002 г., 703/2002 г., 1107/2002 г., 136/2003 г., 427/2003 г., 1991/2005 г., 2157/2005 г., 140/2006 г., 367/2006 г., 891/2006 г. и 53/2007 г. Обективната интерпретация на правните предписания на чл. 23 и чл. 25 от НК, в контекста на редакцията на чл. 26 от НК, актуална от 08.08.97 г./ ДВ, бр. 62/97 г./ до 01.10.2002 г./ ДВ, бр. 92/02 г./, и при съобразяване с § 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК, обуславя заключението, че при наличие на предпоставките по чл. 25 от НК, наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 г., могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от § 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г., като в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с § 90. /ТР 1/10.05.2006 г. на ОСНК на ВКС на РБ/. Конкретиката от факти досежно времевите параметри на извършване на инкриминираните престъпни посегателства по чл. 196 от НК и на придобиване на юридически стабилитет на постановените за тях съдебни актове, сочи категорично на налична реална съвкупност от престъпления, като с оглед датата на влизане в сила на присъдите, по визираните наказателни дела /след 01.10.2002 г./ е допустима кумулация с извършеното на 28.09.2001 г. и попадащо под действието на § 90 от ПРЗИДНК деяние, предмет на разглеждане по нохд № 50/2002 г. Обстоятелството, че в лимитираното множество от престъпления не са включени други освен санкционираното по нохд № 50/2002 г. посегателства, осъществени през периода от 08.08.1997 г. до 01.10.2002 г. и квалифицирани като опасен рецидив, за които обявените съдебни актове да са придобили юридическа стабилност, преди отмяната на забраната по чл. 26 от НК, препятства предвиденото "сборуване" на наказания, наложени в обсега на § 90 от ПРЗИДНК, при определяне на подлежащите на изтърпяване по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, санкционни последици. При спазване на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание при групиране на наказанията, на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК, изискващ оценка и за приложението на материалноправната норма на чл. 24 от НК, въззивният състав е обсъдил възможността за оформяне на втора реална съвкупност, включваща престъпното посегателство по нохд № 550/2000 г. /санкцията, за което е изтърпяна/ и инкорпорираното в коментираното по-горе множество от престъпления, инкриминирано деяние по нохд № 1107/2002 г. Без да съзира противоречие с буквата и духа на § 90 от ЗИДНК, Благоевградски ОС е изложил аргументи, свързани с предоставените от чл. 24 на НК правомощия на решаващия орган за увеличаване на общото най-тежко наказание и по двете очертани множества от престъпления, което несъмнено мотивира утежняване на наказателноправното положение на С. Д. С изискуемия се професионализъм и проявен юридически усет е обоснована от въззивната инстанция, и необходимостта от правоприлагане на института на чл. 24 от НК спрямо осъденото лице. Обществената опасност и характеристиките на извършените от С. Д. и включени във формираното множество от престъпни посегателства против собствеността на гражданите /13 на брой кражби и грабежи/, субсумиращи квалифициращия признак опасен рецидив, и демонстрираните от осъдения дързост и упоритост, проектирани в неправомерните му изяви и очертаващи изграден стереотип на асоциално поведение и на трайни престъпни навици, обуславят изводи, че и най-тежката наказателна санкция за визираната реална съвкупност от престъпления, не ще изпълни предвидените в чл. 36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на очакванията за поправително личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, налага увеличаване на определената обща най-тежка наказателна санкция от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с лимитирания от въззивния съд справедлив размер от ДВЕ ГОДИНИ. Законосъобразна е и преценката на ОС-Благоевград във връзка с констатираните налични предпоставки за отделното изтърпяване на наказанието по нохд № 1485/2006 г., наложено за осъществено на 30.04.2006 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, явяващо се в съотношение на рецидив спрямо всички останали престъпни посегателства, предмет на разглеждане по цитираните дела. В разисквания смисъл съдържимите се в искането на осъдения Д. фактически данни за допуснати груби процесуални нарушения и за несъблюдаване на относимата материалноправна уредба по нохд № 1485/2006 г., индицират на недопустимост и са извън обхвата на компетентността на ВКС, в рамките на извънредния способ за съдебен контрол - възобновяване на наказателното дело. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите в установения от Глава тридесет и трета на процесуалния кодекс нормативен регламент /чл. 419 - чл. 426 от НПК/, обосновават заключение за очертани предели на извънредна съдебна проверка, детерминирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, на основанията и подкрепящите ги данни, в предвидените срокове. Дерогирането на предписаните императивни правила лишава ВКС от възможността да реализира правомощията, с които е оторизиран, съгласно нормата на чл. 425 от НПК. Конкретиката в настоящия казус сочи, че осъденият Д. е пренебрегнал законовите изисквания за атакуване на придобилите юридически стабилитет присъди, решения и определения, по реда на възобновяването на наказателните дела, в очертаните от чл. 421, ал. 3 от НПК срокове. Видно от обективираната в приложените справка и бюлетини за съдимост информация, определението, по нохд № 1485/2006 г. на Благоевградски РС, с което на основание чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрено постигнатото между участващите процесуални страни споразумение и прекратено наказателното производство по делото, е влязло в сила на 18.10.2006 г. Осъденият С. Д. не се е възползувал от предоставената му процесуална възможност за извънредна проверка на постановения по нохд № 1485/2006 г. съдебен акт, чрез депозиране на искане, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, в шестмесечен срок от придобиването на юридическа стабилност, поради което неговото право да претендира възобновяване на делото, съответно отмяна на обявеното определение, за нарушения на процесуалния и материален закон, е преклудирано. Нормативната база, регулираща условията и реда по възобновяване на наказателното дело, и очертаваща произтичащите от осъщественото извънредно съдебно производство последици, е синхронизирана с провъзгласеното в чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, право за провеждане на наказателния процес в разумен срок, и с практиката на Европейския съд в Страсбург по прилагане на международния акт. В постановените решения Съдът е категоричен, че разумният срок на наказателния процес обхваща съвкупността от процедурите, по които се развива делото, включително инстанциите за преразглеждане, които се активират чрез правото на обжалване, и срокът за изтърпяване на влязлата в сила присъда. /делото Piron срещу Франция от 14.11.2000 г., делото Gorolov и Rousiaiev срещу Русия от 17.03.2005 г./. Във връзка с това Европейският съд по правата на човека ясно е заявил, че държавите поемат позитивното задължение така да организират своите правораздавателни системи, че да могат да изпълняват изискванията на чл. 6, т. 1 от Конвенцията и особено финализирането на процеса в разумен срок, което е обективирано и в предвидените срокове за възобновяване, според действащото законодателство. По изложените съображения настоящият състав счита, че искането на осъдения С. Д. за възобновяване на вчнд № 598/2010 г. на Благоевградски ОС и за ревизия на постановеното по него решение, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение