Решение № 4147 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2016 г.

Решение № 4147 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14227/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 121 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Ц., чрез пълномощник по делото адв. И. Д., против решение № 471/28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1084/2015 г. по описа на Административен съд - П. (АС - П.). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена подадената от Е. С. Ц. жалба срещу заповед № ОР-10/09.12.2015 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Претендира присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на БАБХ, чрез пълномощник по делото адв. С. М., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор по чл. 163, ал. 2 АПК, вр. чл. 228 АПК. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че първоинстанционното решение е постановено при доказана фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. С обжалвания съдебен акт АС - П. е отхвърлил жалбата на Е. С. Ц. срещу заповед № ОР-10/09.12.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСЛ жалбоподателката е била временно отстранена от работа за това, че срещу нея като заемаща длъжността "главен инспектор" в отдел "Контрол на храните" при Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - град П. е било образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от Наказателния кодекс (НК). С оглед изхода на спора с обжалваното решение жалбоподателката е била осъдена да заплати на БАБХ съдебни разноски по делото в размер на 420,00 (четиристотин и двадесет) лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване изискванията за мотивиране на акта, при липса на съществени административнопроизводствени нарушения, в съответствие с действащия към момента на издаването й материален закон и с целта на закона. Действието на Решение на Конституционния съд (РКС) № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. (ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г.) съдът е обсъдил, като е приел, че обявяването на законова норма за противоконституционна не съставлява нов факт от значение за делото, с който съдът следва да се съобрази при постановяване на крайния акт съобразно чл. 142, ал. 2 АПК. Това свое становище е мотивирал с довода, че РКС има действие само занапред, не и обратно действие спрямо вече настъпили юридически факти и правоотношения. По тези съображения и предвид факта, че към момента на издаване на процесната заповед нормата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл е била действащо право, АС - П. е обосновал извода за законосъобразност на издадената на същото основание заповед № ОР-10/09.12.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното съдебно решение за неправилно поради противоречие с материалния закон и несъобразяване с постановено решение № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. (ДВ, бр. 38 от 20.05.2016 г.). Неправилно, несъответно на законовата уредба и трайната съдебна практика, е заключението на първата инстанция, че при обявяване за противоконституционна на законова разпоредба, която е приложимо право по висящо, неприключило към момента на влизане в сила на РКС съдебно производство, решаващият съд не е задължен да се съобрази с приетия от Конституционния съд (КС) резултат. Действително, съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Р. Б. (КРБ) актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на РКС в сила, т. е. действието на РКС, с което се обявява за противоконституционна дадена правна норма, е занапред (ex nunc). Същевременно, основната цел на конституционния контрол по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 КРБ - отстраняване от правния ред на несъвместими с Конституцията нормативни положения и осуетяване на тяхното прилагане, налага конститутивното действие на РКС да обхване и заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт, уреден с обявената за противоконституционна правна норма, като същите правоотношения следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна. Въз основа гореизложеното (и предвид дадените в мотивите към решение № 22/31.10.1995 г. по к. д. № 25/1995 г. разяснения) с влизане в сила на решение № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г., а именно три дни след обнародването му в Д. вестник, бр. 38 от 20.05.2016 г. съгласно чл. 151, ал. 2, изр. второ КРБ, обявената за противоконституционна норма, закрепена в чл. 100, ал. 2 ЗДСл, преустановява действието си, престава да урежда съответните правоотношения. Следователно, с влизане в сила на 24.05.2016 г. на РКС за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл и при висящност към този момент на съдебното производство по оспорване законосъобразността на заповедта срещу Е. С. Ц., издадена на основание същата разпоредба, съдът е следвало да съобрази цитираното РКС като новонастъпил юридически факт от съществено значение за спора по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който факт е възникнал до приключване на устните състезания по делото - съдебно заседание проведено на 19.10.2016 г. В този смисъл е постановената от Върховния административен съд практика - решение № 8006/22.06.2017 г. по адм. дело № 7707/2016 г.; решение № 8819/20.07.2015 г. по адм. дело № 11320/2013 г.; решение № 6603/04.06.2015 г. по адм. дело № 905/2015 г.; решение № 471/11.01.2012 г. по адм. дело № 4829/2011 г. по описа на ВАС и други. Безспорен аргумент в подкрепа на изложеното относно действието на РКС за обявяване на противоконституционност на приложим по висящо дело закон е и установеното в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК процесуално правило, съгласно което съдът спира производството по делото, когато КС е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Законодателят е предвидил, че в тези случаи произнасянето на КС се явява преюдициален въпрос, юридически факт от значение за делото, който следва да бъде отчетен при постановяване на акта на съда. След като оспорването на конституционосъобразността на приложим по делото закон е признато като достатъчна и необходима предпоставка за спиране производството с цел съобразяване акта на съда с постановеното от КС, то на още по-голямо основание съдът следва да се съобрази с влязло в сила РКС, което обявява за противоконституционен приложим по висящия спор закон. В тези случаи е без значение обстоятелството, че към датата на издаване на административния акт съответната норма, съдържаща основанието за издаването му, е била действащо право. Предвид конститутивното действие на РКС, с влизането му в сила е налице ново правно положение, което съдът, разглеждащ спора по същество, е длъжен да отчете. При тези мотиви, обявяването на разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за противоконституционна с РКС № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г. несъмнено съставлява настъпило в хода на съдебното производство обстоятелство от значение за решаване на спора по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Като не се е съобразил с него, а е счел разпоредбата на чл. 100, ал. 2 ЗДСл за приложимо право и на тази основа е извършил контрол за законосъобразност на оспорената заповед съгласно чл. 168 АПК, вр. чл. 146 АПК, административният съд е постановил съдебен акт в нарушение на императивните правила на материалния и процесуалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения, обжалваното решение на АС - П. следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна, предвид което не се налага връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Спорът следва да бъде решен по същество от настоящата касационна инстанция, като бъде уважена жалбата на Е. С. Ц. срещу заповед № ОР-10/09.12.2015 г. на изпълнителния директор на БАБХ. Оспореният административен акт се явява незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, вр. с решение № 5/12.05.2016 г. по к. д. № 2/2016 г., влязло в законна сила преди приключване на устните състезания в производството пред първата инстанция, и поради това следва да бъде отменен. При този изход на спора и с оглед заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на сторените от него разноски по делото за двете съдебни инстанции, при наличие на доказателства за тяхното реално извършване, администрацията, към която се числи ответната страна в настоящото производство, следва, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, да бъде осъдена да заплати на Е. С. Ц. сумата от 1315,00 (хиляда триста и петнадесет) лева, от които: 710,00 (седемстотин и десет) лева - съдебно-деловодни разноски за първата инстанция и 605,00 (шестстотин и пет) лева - съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение: