Решение № 14564 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2012 г.

Решение № 14564 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6064/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София срещу решение № 1453 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 11147 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № Н2-1492 от 01.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район Сердика. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 и ал. 11 от ППЗСП като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - район Сердика е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № Н2-1492 от 01.10.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - район Сердика, потвърдена с решение № РД 01-562 от 22.11.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на Румяна Цветанова Хаджиева от гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2010/2011 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. След като е установил, че на 10.07.2008 г. Димитър Хаджиев - съпруг на жалбоподателката - е извършил продажби на притежавани от него идеални части от недвижими поземлени имоти в село Мостово, общ. Асеновград, съдът законосъобразно е приел, че семейството не изпълнява условията за отпускане на целева социална помощ. Изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, са неоснователни. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (в сила от 27.05.2008 г.) право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Съгласно допълнителното условие на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (изм., бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) социалната помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години. От фактическа страна по делото е установено, че през последните пет години преди подаване на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № Н2-1492-Ц/06.08.2010 г. съпругът на заявителката е извършил продажби на притежавани от него идеални части от поземлени имоти в землището на село Мостово срещу получена в брой продажна цена. Възстановените поземлени имоти по реда на чл. 18ж и чл. 18з от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи представляват земеделски имоти - ливади, поради което следва да бъдат квалифицирани като селскостопански имоти по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, а продажбата на идеална част от селскостопански имот е пречка за отпускането на социална помощ. В нотариален акт № 44, том VI, рег. № 6114, нотариално дело № 988 от 2008 г. на нотариус с район на действие Районен съд - Асеновград е удостоверено, че на 10.07.2008 г. Димитър Димитров Хаджиев се е явил пред нотариуса в качеството му на съсобственик и продавач на притежаваната от него идеална част от поземлен имот в местност Ръчивото с трайно предназначение на територията: земеделска. Посоченият ЕГН на продавача Димитър Димитров Хаджиев съвпада с ЕГН на съпруга, посочен в молбата - декларация от 06.08.2010 г. за отпускане на социалната помощ. С оглед на това обстоятелство твърдението на жалбоподателката в допълнително представения "протест", че продавачът е друго лице със същите имена като съпруга й, е явно недостоверно. Неправилно касационната жалбоподателка се позовава на материалноправната разпоредба на чл. 10, ал. 11 от ППЗСП в изменената й редакция, действаща от 20.08.2011 г. (ДВ - бр. 63 от 2011 г.), която няма обратно действие и не може да преурежда вече възникнали факти и правоотношения. Към момента на издаване на оспорената заповед действащата алинея 11 (ДВ, бр. 27 от 2010 г., в сила от 09.04.2010 г.) изключва прилагането на ал. 1, т. 6 в случаите на семейства, в които има лице/лица с трайни увреждания, когато сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания. В разглеждания случай двамата съпрузи са лица с трайни увреждания, което се установява от представените експертни решения на НЕЛК, но няма данни сделката да е извършена за предвидените в разпоредбата цели - смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания. Изискването относно общата стойност на сделките по отношение на 60-кратния размер на гарантирания минимален доход е в сила от 20.08.2011 г. Оспорената заповед, с която е отказано отпускане на социална целева помощ за отопление, е законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,