Решение № 7644 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2015 г.

Решение № 7644 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Партнърс Комерс" ЕООД срещу Решение № 3021/30.04.2015 г., постановено по адм. дело № 2071 по описа за 2015 г. на Административен съд - София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 2251100511/23.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1507/25.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно не е прогласил РА за нищожен като издаден от некомпетентен орган, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и при неправилни правните изводи на съда относно непризнатото право на данъчен кредит. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА, с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като не конкретизира размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - София град (АССГ) е бил Ревизионен акт (РА) № 2251100511/23.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1507/25.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, с който на "Партнърс Комерс" ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер от 89 141,02 лева, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Страйпроект варна" ЕООД и "Металсистем Инженеринг" ЕООД и по фактури за извършен ремонт на сграда, находяща се в гр. София, кв. "Бояна", както и начислени лихви за просрочие в размер на 11 220,82 лева. С обжалваното в настоящото производство решение, АССГ е отхвърлил жалбата на "Партнърс Комерс" ЕООД срещу обжалвания РА и осъдил "Партнърс Комерс" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - София разноски в размер на 4800 лева. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АССГ е анализирал приобщените в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), и въз основа на тях обосновал извод за материална законосъобразност на РА. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Страйпроект Варна" ЕООД и "Металсистем Инженеринг" ЕООД с предмет "геодезически замервания" и "геодезически услуги", съдът е приел за правилен извода на приходната администрация, че фактурираните доставки не са реално извършени, тъй като не е установена кадрова, ресурсна и материална обезпеченост на доставчиците, както и не са представени доказателства от ревизираното лице за резултата от извършените геодезически услуги. Съдът е приел, че притежаването на фактури и счетоводното им отразяване при получателя, не обосновава извод за реалност на доставките, а това е от съществено значение за признаването на право на данъчен кредит. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за извършен ремонт на сграда, находяща се в гр. София, кв. "Бояна", АССГ е приел за правилен извода на приходната администрация, че не са събрани доказателства процесните доставки да са свързани с икономическата дейност на лицето и не са представени самите фактури, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, поради което са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за непризнаване право на данъчен кредит. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси въз основа съвкупния анализ на всички събрани писмени доказателства. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на изводите на съда, че РА е издаден от компетентен орган, доколкото липсвали доказателства ЗВР № 1100511/11.11.2011 г., издадена от С. С. В. да е издадена при условията на заместване на титуляря Т. Т. В. В случая, ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1100279/04.07.2011 г., изменена със ЗВР № 1100292/08.07.2011 г. и ЗВР № 1100466/11.10.2011 г., издадени от Т. Т. В. - началник отдел "Контрол" в дирекция СДО при ТД на НАП - София. Заповедите са издадени от компетентен орган, съгласно Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г., издадена от директора на ТД на НАП - София. ЗВР № 1100511/11.11.2011 г. е издадена от оправомощено по силата на раздел II, т. 12 от Заповед № РД 01 6/04.01.2010 г. на териториалния директор лице - С. С. В. в хипотезата на заместване, поради отсъствие на титуляря Т. Т. В. Отсъствието на титуляря Т. В. поради отпуск за временна неработоспособност е установено от приетият като доказателство болничен лист № 3206198 от 08.11.2011 г. за периода от датата на издаването му до 16.11.2011 г. Следователно ЗОКО от 25.01.2012 г., издадена от Т. В., с който се определя А. К. К. като компетентен орган за издаване на РА, е издадена е от компетентен административен орган, при условие на заместване на титуляря на правомощието. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи в тази насока не са изложени, а и настоящата инстанция не констатира такива. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - София град за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадени фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на геодезически услуги са били извършени. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че са представени доказателства, от които да се установява, че фактурираните услуги са извършени и реалността на доставката е установена. В тази насока, настоящата инстанция напълно споделя фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд, че това твърдение не е доказано, доколкото липсват каквито и да е доказателства за резултата от извършените геодезически услуги. Правилно съдът е приел, че освен представените фактури и договори, ревизираното лице не разполага с други писмени доказателства, от които да се установява извършването на фактурираните доставки от сочените във фактурите доставчици. Правилно съдът е преценил за неоснователно и позоваването на "Партнърс Комерс" ЕООД на практиката на СЕС. В тази насока постоянната практика на СЕС, включително на Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, на които касатора се е позовавал, изрично посочва, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо не само получателят да разполага с фактура, а и доставката да е осъществена. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за извършен ремонт на сграда, находяща се в гр. София, кв. "Бояна", при правилно разпределение на доказателствената тежест, съдът е обосновал правилни изводи, че ревизираното лице не е представило доказателства, които да опровергават извода на приходната администрация, че процесните доставки не са свързани с икономическата дейност на лицето, както и не е представило самите фактури, по които е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно съдът е приел, че са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, както и на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за непризнаване право на данъчен кредит. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Неоснователна, се явява и претенцията на ответника по касация за разноски, доколкото такива са присъдени за първата инстанция, а претенцията за разноски за касационната инстанция не е конкретизирана по размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение