Решение № 15749 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2011 г.

Решение № 15749 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7750/2011 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна и на МБАЛ "Света Марина" ЕАД, гр. Варна срещу решение № 1787 от 20.08.2010 г. по адм. дело № 3359/2008 г. на Административен съд - гр. Варна.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими.

От данните по делото е видно, че след направена ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) от МБАЛ "Света Марина" като осигурител е бил съставен ревизионен акт за начет, пореден № 250 от 2.10.2008 г. общо за 8607,65 лв., от които: а) 6081,97 лв. причинени щети на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване, подробно описани в справка № 1 към акта; б) 2096,02 лв. изтекли лихви върху сумата по б. "а"; в) 389,42 лв. причинени щети на ДОО от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете, описани в справка № 2 към акта; г) 40,24 лв. изтекла лихва върху сумата по б. "в". Впоследствие сумите по справка № 1 (б. "а" и б. "б") са били намалени общо с 394,85 лв. (главницата с 267,23 лв. и лихвата с 127,62 лв.) и длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Варна е издало разпореждане № 250 от 2.10.2008 г., с което е започнал производство за събиране на сумата 8212,80 лв., от които главница в размер на 6204,16 лв. и лихви в размер на 2008,64 лв. Сезиран с жалба от МБАЛ "Света Марина", директорът на РУСО - Варна с решение № 5 от 21.11.2008 г. е отменил частично това разпореждане.

МБАЛ "Света Марина" е оспорила това решение. От съдържанието на жалбата може да бъде направен извод, че се оспорват изводите за причинени щети на ДОО, описани в т. 1, 3 и 5 на справка № 1 към ревизионния акт за начет.

С посоченото по-горе решение № 1787 от 20.08.2010 г. по адм. дело № 3359/2008 г. Варненският административен съд е отменил решение № 5 от 21.11.2008 г. в частта за щетите, описани в т. 3 и 5 на справка № 1 и е отхвърлил жалбата на МБАЛ по отношение на т. 1 от справка № 1 към ревизионния акт за начет.

С подадената от него касационна жалба директорът на РУСО оспорва съдебното решение в частта, с която е отменено неговото решение за причинени на ДОО щети, описани в т. 5 на справка № 1 към ревизионния акт. По отношение на т. 3 от същата справка № 1 съдебното решение не е оспорено.

С подадената от името на МБАЛ "Света Марина" касационна жалба, процесуалният представител по пълномощно на това лечебно заведение - адвокат Геновева Колева Георгиева от гр. Варна - е оспорил съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на болницата срещу решението на директора на РУСО, т. е. по отношение на щетите, описани в т. 1 на справка № 1 към ревизионния акт.

1. По касационната жалба на директора на РУСО:

Спорната между страните т. 5 на справка № 1 към ревизионния акт има следното съдържание: "5. Поради късно представен болничен лист в РУ "СО" Варна - б. л. 1217370/28.02.2007 г. със срок на временна неработоспособност от 24.02.2007 г. приет при работодателя с вх. № 267/14.03.2007 г. е представен в РУ "СО" Варна на 25.09.2007 г.; неправилно подадена информация в ПР след 01.01.2007 г. за м. 6.2007 г. в т. 17.2; неправилно подадена информация в ПР за м. 03.2007 г. - 9 р. д. и 04.2007 г. - 5 р. д. в т. 16.4 неправилно са изчислени и изплатени парични обезщетения на лицето: ..." (следва описание на изплатените парични обезщетения на Марияна Атанасова Новак по месеци).

В производството пред Варненския административен съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В първоначалното писмено заключение (л. 601 - 608 от делото на ВнАС) вещото лице Дафина Иванова Добрева е посочила следните данни: "Лицето Марияна Атанасова Новак е представила 3 б. листи: б.л. № 1187398 от 3.02.2007 г. до 20.03.2007 г., представен в НОИ на 28.03.2007 г.; б.л. № 1217370 от 24.02.2007 г. до 7.04.2007 г., представен в НОИ на 25.09.2007 г. и б.л. № 1166053 от 7.04.2007 г. до 18.06.2007 г., представен в НОИ на 13.07.2007 г." Въз основа на тези данни вещото лице е направило следните изводи: "... вторият болничен лист е представен в НОИ много след представяне на третия б. л., като същевременно в Декларация обр. 1, изготвяна от осигурителя, в т. 16.4 за месеците март и април 2007 г. е нанесъл "дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж", т.е. като неплатени дни; поради тази причина, с което е нарушена поредността на представяне на болничните листи се явява прекъсване и изчислителната система на НОИ е възприела късно представения болничен лист като първичен и е изчислен върху нова 6-месечна база, която е 18.86 лв. среднодневно възнаграждение, вместо 10.52 лв.; по тези причини се явява и разликата между изплатените обезщетения на Марияна Новак и следващите се в действителност размери."

Същите данни и основаните на тях изводи вещото лице е повторило и в представеното от него допълнително заключение (на л. 630 - 635 от делото на ВнАС). Това заключение завършва така: "Среднодневното трудово възнаграждение, изчислено отново в съответствие с представените в НОИ болнични листи е 18.86 лв., което при спазване поредността на болничните листи би следвало да бъде 10.52 лв."

Първоинстанционният съд не е възприел изводите на вещото лице, защото в случая се касае за осигурителен риск "бременност и раждане" и 6-месечният период, от който се изчислява размера на паричното обезщетение в този случай, "веднъж определен съобразно установените биологични обстоятелства и факти и правните предпоставки, не може да бъде изменян или изместван във времето по каквато и да е причина." Липсва, според Варненския административен съд, правна възможност за определяне на друг шестмесечен период при вече възникнало и упражнено субективно право. Действително, вторият болничен лист (№ 1217370), издаден на 24.02.2007 г., е бил представен от осигурителя по-късно, след третия болничен лист, но това обстоятелство, според Варненския административен съд, било без съществено значение за определянето на дохода, от който се изчислява дневния размер на обезщетението по болничния лист.

След тези разсъждения Варненският административен съд прави крайният извод: "Действително паричното обезщетение на Марияна Новак за посочените в т. 5 от справката месеци е неправилно изплатено, предвид завишения размер на дневното обезщетение, но не в резултат от действия на осигурителя."

Този извод на Варненския административен съд е необоснован.

За разрешаването на въпроса каква подадена от осигурителя информация в съчетание с по-късното представяне на втория от трите болнични листове на Марияна Новак е довела до различен дневен размер на дължимото обезщетение за временна неработоспособност е било необходимо Варненският административен съд да изиска вещото лице Дафина Иванова Добрева да покаже изчисленията и тяхната информационна основа, както при своевременно, така и при несвоевременно представен втори болничен лист.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба на директора на РУСО е основателна. Оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 3-то АПК и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато на Варненския административен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

2. По касационната жалба на МБАЛ "Света Марина":

Спорната т. 1 на справка № 1 към ревизионния акт има следното съдържание: "Не са спазвани изискванията на чл. 49 и чл. 41 от КСО при изчисляване на дневното парично обезщетение при бременност и раждане за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на временната неработоспособност поради бременност и раждане ..." Следват подробни данни за паричните обезщетения при бременност и раждане, чиито размери според контролните органи и директора на РУСО са били неправилно определени и след това изплатени на 14 поименно посочени работнички и служителки.

В мотивираното заключение (на л. 30 и 31 от делото на ВнАС) финансовите ревизори са посочили, че според тях "когато е издаден болничен лист за бременност и раждане, който се отнася за период непосредствено след временна неработоспособност поради общо заболяване и/или поради трудова злополука и професионална болест и/или поради карантина и отстраняване от работа по предписание на здравните органи и/или за санаторно-курортно лечение и/или за гледане на болен чл. от семейството, независимо, че няма прекъсване на временната неработоспособност, паричното обезщетение за бременност и раждане се изчислява от нов шестмесечен период." В описаните в т. 1 на справка № 1 към ревизионния акт 14 случая осигурителят не бил спазил изискванията на чл. 49 и чл. 41 от КСО при изчисляване на среднодневното парично обезщетение при бременност и раждане за период от шест календарни месеца, предхождащи бременността и раждането.

С решение № 5 от 21.11.2008 г. директорът на РУСО е приел, че различните редакции на чл. 41, ал. 3 КСО (тази, която е обнародвана в ДВ, бр. 67 от 2003 г. и е била в сила до 31.12.2006 г., и тази, която е обнародвана в ДВ, бр. 105 от 2006 г. и е в сила от 1.01.2007 г.) обуславяли и различни бази (доходи), от които се определя дневното парично обезщетение - когато в шестмесечния период, предхождащ месеца на настъпване на неработоспособността, се включват и дни, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, до 31.12.2006 г. е следвало да се взема предвид размерът на обезщетението, получавано през тези дни, а след 1.01.2007 г. вече се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение за тези дни.

Процесуалният представител на МБАЛ "Света Марина" неизменно е изразявал (в жалбата до директора на РУСО, в жалбата до ВнАС и сега в касационната жалба) становище, че "няма правно основание за всеки отделен случай, когато осигурените лица са в някое от изброените състояния и болничните листи, удостоверяващи тези състояния, са издадени един след друг без прекъсване, паричните обезщетения да се изчисляват от различни базисни периоди, тъй като всички тези състояния на осигуреното лице са включени в общото родово понятие "временна неработоспособност"."

За да отхвърли в тази й част жалбата на МБАЛ "Света Марина" Варненският административен съд е приел, че "обезщетенията за временна неработоспособност и обезщетенията при бременност и раждане покриват различни социални рискове и осигурителят е трябвало да определи нов шестмесечен базисен период за изчисляване на болничните листове за бременност и раждане (защото) изчисляването на паричното обезщетение при бременност и раждане се извършва от нов шестмесечен период, независимо че няма прекъсване в издадените болнични листове." По силата на чл. 41 КСО обезщетението при временна неработоспособност поради общо заболяване представлява част от трудовото възнаграждение, според Варненския административен съд и "именно размера на това обезщетение ... е базата, от която се изчислява обезщетението за бременност и раждане."

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в тази му част решението на Варненския административен съд е правилно.

Законосъобразно е изразеното от първата инстанция становище, че временната неработоспособност от една страна и бременността и раждането от друга, са два различни социални риска, които при настъпването им придобиват правното значение на юридически факти, пораждащи различни по вид субективни права на обезщетения от ДОО. Поради това е неоснователен аргументът, инвокиран от процесуалният представител на МБАЛ "Света Марина" в подкрепа на довода, че при изплащането на процесните обезщетения, базисният период, от който е определено дневното парично обезщетение във всеки отделен случай, е определян правилно по правилото на чл. 41, ал. 1 КСО във връзка с препращането от чл. 49, ал. 1 КСО.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че в тази му част, оспорена с касационната жалба на МБАЛ "Света Марина", решението на Варненския административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

3. С решението си Варненският административен съд не е присъдил разноски на страните.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,