Решение № 13219 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2015 г.

Решение № 13219 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" Кюстендил срещу решение № 29 от 25.03.2015 г. по адм дело № 312/2014 г. на Административен съд Кюстендил. С него се отменя заповед № Т-770/10.11.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Кюстендил за прекратяване на отпусната на Милена Емилова Ангелова месечна помощ за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Ответницата, Милена Емилова Ангелова чрез процесуален представител адвокат Ангелов от АК Кюстендил взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" Кюстендил. С нея се прекратява помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД с мотивите, че не е представено удостоверение по чл. 17, ал. 3, т. 4 от ППЗСПД - удостоверение от училище. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. След анализ на приложимите разпоредби от ЗСПД и Правилника за приложението му е прието, че неподаването на удостоверение след като е била веднъж отпусната помощта не попада сред основанията посочени в чл. 7, 8 и чл. 24 от ППЗСПД за прекратяване на помощта. Наред с това е прието, че при непредставяне на удостоверение което безспорно следва да се представи за всяка година административният орган е следвало да укаже на страната да установи това обстоятелство в изпълнение на изискванията на чл. 35 АПК. При установеното от фактическа и правна страна е отменена заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Безспорно е установено по делото от приложената административна преписка, че към момента на издаване на оспорената заповед удостоверение по чл. 17, ал. 3, т. 4 ППЗСПД /приложима редакция към 10.11.2014 г./ не е било представено, но е безспорно също така, че детето Надежда Николова Янчева е записано в подготвителна група за задължителна предучилищна подготовка за учебната 2014/2015 г. и е записано в книгата за подлежащите задължително обучение на деца до 16 г. възраст на стр. 27, № 9, което се установява от приложеното удостоверение по делото. Такова удостоверение не е било представено пред ДСП Кюстендил, което е дало основание на административния орган да прекрати изплащане на помощта. Този формален подход в приложението на материалния закон правилно е приет от съда за незаконосъобразен, тъй като от обективна страна материалните предпоставки за продължаване изплащането на помощта са налице. Основателни са доводите на жалбоподателката, че органът е следвало да й укаже установяването на фактите за които не се сочат доказателства в изпълнение на чл. 9, ал. 4 АПК, според която административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса предмет на производството. Такова съдействие от административния орган не се установява от доказателствата по делото което е довело до неоправдано нарушаване правата на Милена Емилова Ангелова, още повече че от обективна страна материалните предпоставки са налице. Доводите в касационната жалба са неоснователни. Административният орган не е регистратор на писмени доказателства и документи, а в изпълнение на служебното начало чл. 9, ал. 2 АПК, чл. 35 и чл. 36 АПК следва да установи всички факти от значение за правилното решава въпроса в неговата компетентност. При изложените съображения решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 150 лева за настоящата инстанция. Искането за заплащане на разноските направени пред административния съд е неоснователно. Пропуск да се искат пред административния съд направените разноски не може да поправи в касационната инстанция с искане за разноски за всички инстанции. Пред административният съд е следвало да се иска присъждане на разноските, а ако такива са искани и не са присъдени следва редът по чл. 248 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение