Решение № 11744 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2018 г.

Решение № 11744 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2018 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение № 457/23.01.2018 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 3306 по описа за 2016 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-2225-1000418-091-001/13.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, относно установените допълнителни задължения за ДДС в общ размер 9 840 673.53 лева и лихви за забава в общ размер 6 574 183.65 лева. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба възсъздава значителна част от решението си при оспорването на РА по административен ред. Ревокира тезата от за привидност на доставките. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на правния извод за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е надценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – документи за произход и предаване на замразените меса предмет на доставката. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Пектра БГ" ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С отменената от АССГ част от ревизионен акт са установени в тежест на "Пектро БГ" ЕООД допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 9 840 673.53 лева с лихви за забава в общ размер 6 574 183.65 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице /РЛ/ резултати по ЗДДС за данъчни периоди от м. 05.2007 г. до м. 09.2010 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство по фактури, издадени от "Меском" ЕООД, "Сас строй" ЕООД, "Компас – МММ" ЕООД, "Хепи чикън" ЕООДД, "Йас трейдинг" ЕООД, "Меском ист" ЕООД, "Бел РБ" ЕОООД и "Ел Ем трейдинг" ЕООД с предмет на доставките замразено месо е на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС. В първоинстанционното решение са възпроизведени констатациите от юрисдикционния акт на ДДОДОП. Към установените факти /а те са и извън обхвата на доказването като безспорни/ съдът е отнесъл осъществяването от жалбоподателя в ревизирания период на икономическа дейност /основно търговия с месо и месни продукти/ в два наети склада – в гр.София, ул. "Малашевска" № 1 и в гр. Добрич, ул. "Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев" № 16. Складовата база в гр. Добрич принадлежала на "Месокомбинат ДИСК" ООД /ДИСК/. Преките доставчици имали сключени договори за съхранение с ДИСК. Произходът на стоките при тях бил обвързан с декларирани вътреобщностни придобивания, освен при "Йас трейдинг" ЕООД, чийто доставчици са местни лица, които са получатели по ВОП. Транспортът между складовете на РЛ и към клиентите му се осъществявал от "Викториас" ЕООД. РЛ, "Викториас" ЕООД и ДИСК били свързани лица, доколкото представителството им се осъществявало от едно и също лице – В. Л. /за ДИСК от 04.06.2010 г./. Съдът е отбелязал съществуването на зачерквания и поправки в част от международните товарителници без да обсъди значението им при оценката на тези информационни източници. В първоинстанционното решение спорът по фактите е концентриран до действителното осъществяване на доставките на стоки. Като значимо е определено извършването на пряката доставка без да е дължимо изследване на произхода на стоките. Общо са описани доказателствените средства, които според съда доказват доставките – договори за продажба с уговорка за франко склада на получателя "Пектра БГ" ЕООД; копия от фактурите с приложени тристранни приемо-предавателни протоколи; нареждания за предаване на стоката; ЧМР; стокови разписки; документи за плащане; договори за съхранение на стоката с ДИСК, както и документи за плащане на разходи към складовата база за разтоварване и съхранение на стоката. Относно движението на стоките - механизма на получаване, съхранение и предаването ? в складовата база на ДИСК съдът се е доверил на заключението на ССЕ. Към установеното е отнесъл отреждането на партиден номер в склада при получаването на стоката, който е обвързан с конкретен клиент. При преминаването на партидата към друг клиент стоката се премества в хладилна клетка на купувача и получава друг партиден номер. За "Йас трейдинг" ЕООД според св. Л. изборът му е бил свързан с възможността за отложено плащане. За да отмени съответната част на РА, първоинстанционният съд е заключил, че са доказани предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите на осемте доставчика и не е установено доставките да са част от данъчна измама, за която жалбоподателят да е знаел или да е трябвало да знае. Оспореният съдебен акт е неправилен. Основателни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, но доказателствената им стойност не е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на "Меском" ЕООД, "Сас строй" ЕООД, "Компас – МММ" ЕООД, "Хепи чикън" ЕООДД, "Йас трейдинг" ЕООД, "Меском ист" ЕООД, "Бел РБ" ЕОООД и "Ел Ем трейдинг" ЕООД – замразено месо, именно заради разпоредителните действия на доставчиците. Съдът не е стигнал докрай в познавателната си дейност, за да обективира фактически извод за привидно доставяне на месото от сочените като доставчици, а действителното им придобиване от РЛ пряко от ДЗЛ от други държави-членки по сделка с белезите на вътреобщностно придобиване. Доказването на доставката с договорите за продажба е разколебано с индиции. Едновременно с доставките от "Меском" ЕООД, "Сас строй" ЕООД, "Компас – МММ" ЕООД, "Хепи чикън" ЕООДД, "Йас трейдинг" ЕООД, "Меском ист" ЕООД, "Бел РБ" ЕОООД и "Ел Ем трейдинг" ЕООД РЛ е придобивало същите стоки по ВОП от чуждестранни ДЗЛ, които са доставчици по ВОД и на преките му доставчици, както и на доставчиците на "Йас трейдинг" ЕООД. Всички доставчици са наели склад от ДИСК, където склад ползва и "Пектра БГ" ЕООД. Пектра е основен клиент на всички доставчици. След 04.06.2010 г. представителят на РЛ е представител и на ДИСК. С включването на междинен субект във веригата от доставки – след ВОП и преди процесните доставки се концентрира в едно данъчнозадължено лице с "буферни" функции задължението за плащане на данъка. От междинния субект е изискуем както данъкът при ВОП /чл. 84 ЗДДС/, така и този за извършените облагаеми доставки – чл. 82, ал. 1 ЗДДС. Ефектът е възникване на публични задължения в особено големи размери при петима от осемте доставчика. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължима отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 45 944.86 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение