Решение № 12687 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2015 г.

Решение № 12687 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5280/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от Роза Димитрова Динолова като пълномощник на Стефчо Любенов Динолов против решение № 145 от 1.04.2015 г. на Административен съд Плевен по адм. дело № 109/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 2/9.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ Плевен с което е отхвърлена жалба вх. № МП-53843/22.10.2014 г. от Стефчо Динолов. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му като от съдържанието на жалбата се извеждат касационни основания - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Динолова като пълномощник на Стефчо Любенов Динолов срещу цитиранато решение и разпореждане. Поддържани са доводи за незаконосъобразност с искане за отмяната им. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по приложената административна преписка, че пред административния орган са подадени заявления за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 29.12.2008 г. и от 30.12.2013 г. по които заявления е постановен отказ от административния орган като е било установено, че Стефчо Динолов няма право на пенсия нито на основание § 4 от ПЗР на КСО, нито по чл. 69 и по чл. 68 от КСО. Или, с влезли в сила административни актове е установено, че жалбоподателят не е придобил право на пенсия. При отсъствие на нови доказателства въз основа на които биха могли да се направят нови изводи от органа е прието, че по новото заявление от 29.09.2014 г. правилно е постановен отказ потвърден с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Плевен. Решението е правилно. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 и чл. 69 от КСО възниква при определени материални предпоставки които са навършване на определена възраст и осигурителен стаж. Тези предпоставки са преценени в производството пред административния орган, констатирал фактите в предходни административни производства пред него с влезли в сила актове. При положение, че с новото заявление се претендира право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същото основание и доказателства без да се посочват нови такива правилно съдът е приел, че въпросът не подлежи на преразглеждане тъй като вече е разрешен по същество. При решаване на делото съдът се е произнесъл по всички въпроси относно правилното разрешаване на спора и е извел обосновани изводи на доказателствата по делото и приложимия материален закон. В касационното производство Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон само въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд. Поради това представените доказателства не могат да се преценяват относно законосъобразността на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Плевен, а само по отношение на пороците сочени в жалбата. При преценката на тези доказателства по чл. 218 и чл. 219 АПК не се установява те да са свързани и да сочат наличието на такива пороци съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При проверката на решението за съответствието му с материалния закон се установява, че съдът е извел обосновани изводи във връзка с доказателствата по делото и установените с тях факти и правилно е приложен закона към настоящият случай. Не се установяват факти с правно значение относно претендираното от жалбоподателя право на пенсия поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение