Решение № 6828 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2015 г.

Решение № 6828 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4756/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Страшимирова Телятинова и Виолета Александрова Йорданова чрез процесуалния им представител адв. Евгени Христов и Светла Величкова Гогова, всички с посочен съдебен адрес в гр. София срещу решение № 928/27.01.2015 г., постановено по адм. дело № 4173/2013 г. по описа на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отхвърлена жалбата им против решение № 157/05.03.2013 г. на Министерски съвет на Република България за даване на съгласие за продажба на част от недвижим имот - собственост на "Образование и наука" ЕАД. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразяват несъгласие с основния мотив на съда, че не били придобили качеството на акционери в търговското дружество "Образование и наука" ЕАД, а това е в противоречие с Търговския закон (ТЗ). Касаторите излагат и оплаквания, че е незаконосъобразен и извода на съда, че с продажбата на идеални части от недвижим имот се извършвала промяна на капитала на дружеството, но тя можела да се състои, както в намаление, така и в увеличение на капитала. В тази връзка твърденията на касаторите са, че процесният недвижим имот е част от капитала на дружеството и с продажбата на идеални части същият се намалява. Според касационните жалбоподатели като последица от горните пороци на обжалваното решение, първоинстанционният съд неправилно не е възприел доводите им, че Министерският съвет не е компетентен да дава съгласие относно извършване на продажба на идеална част от имота, включен в капитала на дружеството, а тази компетентност е само на Общото събрание на акционерите, което е следвало да се свика по реда на ТЗ. На последно място е оплакването, че съдът не е обсъдил довода на касаторите, че те имат качеството на акционери. Иска се отмяна на обжалваното решение В съдебно заседание процесуалният представител на Румяна Страшимирова Телятинова и Виолета Александрова Йорданова адв. Евгени Христов поддържа касационната жалба. Светла Величкова Гогова, редовно призована не се е явила и не е изразила становище. Ответникът Министерски съвет на Република България в депозиран по делото писмен отговор я оспорва. Заинтересованата страна Министъра на образованието и науката чрез юриск. Младенова я оспорва с доводи, развити в представената писмена защита. Заинтересованата страна "Образование и наука" ЕАД, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съдебен състав на ВАС, IV отделение за да отхвърли жалбата е приел, че жалбоподателите не са доказали качеството си на акционери на "Образование и наука" ЕАД, както и че при оспорване на решението на Министерския съвет на Република България са спазени административнопроизводствените правила, изпълнена е процедурата по съгласуване с отделните министерства, изготвения проект е включен в дневния ред по т. 58 на заседание на Министерския съвет на 01.03.2013 г. и е приет без забележки. Установено е от първоинстанционния съд, че с влезли в сила административни актове и съдебни решения жалбоподателите били обезщетени с акции и затова реституционното производство е било приключило в тяхна полза. Съдът е преценил доказателствата по делото, че те не установяват жалбоподателите да имат качеството на акционери в "Образование и наука" ЕАД, тъй като не са вписани в книгата на акционерите с решение на едноличния собственик на капитала, няма и вписване в Търговския регистър, поради което е прието, че не е доведена докрай процедурата за промяна на правната форма по реда на ТЗ. Според съда с продажбата на идеални части от недвижимия имот, т. е. срещу заплащане на цена, определена от лицензиран оценител действително се извършва промяна на капитала на дружеството, но тя може да се състои не само в намаляване, но и в увеличаване на капитала, което не е в ущърб на жалбоподателите. Относно представените от жалбоподателите писмо № 92-00-07-155/23.04.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията за приватизация според съда се установява, че на основание чл. 28, ал. 7 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол (ЗПСПК) и протоколно решение на Изпълнителния съвет на същата агенция № 12087/23.04.2008 г. е дадено съгласие за намаляване на държавното участие в капитала на "Образование и наука" ЕАД с 842 бр. акции и по този начин е прието, че не е доведена до край процедурата по промяната на ЕАД в АД. Изводите на първоинстанционния съд са, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на материалния закон и администартивнопроизводствените правила и съответства на целта на закона, поради което не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяната му, нито е констатирана нищожност на същото решение с оглед чл. 168, ал. 2 АПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите имат правен интерес от оспорване решението на Министерския съвет, поради обстоятелството, че те са заявили материалното право на акционери в търговско дружество, а дали това е така е приел, че това е въпрос, който следва да се провери в хода на производството при обсъждане на правния спор по същество. Този довод на съда се възприема и от настоящия съдебен състав, предвид изложеното в обжалваното съдебно решение, че материалната претенция за самостоятелни права върху продавания недвижим имот (идеални части от него - 3101/31590) обуславя и процесуалноправната им легитимация. По съществото на спора, правилно съдът след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност е приел, че жалбоподателите не са доказали качествата си на акционери, тъй като не са финализирали процедурата да придобият такова качество в "Образование и наука" ЕАД. Правилно съдът е отбелязъл, че няма писмени данни касационните жалбоподатели да са вписани в книгата на акционерите на посоченото търговско дружество. Правилно съдът е посочил, че актът на административния орган, с който жалбоподателите са обезщетени с акции не ги прави автоматично акционери в дружеството, а този акт само предхожда придобиването на тези права. Членствените права на акционерите в едно търговско дружество възникват по силата на ТЗ. Настоящият съдебен състав не поддържа доводите на първоинстанционния съд, че няма доказателства за вписването им като акционери в Търговския регистър, но това не променя изхода на делото. Акционерите в едно акционерно дружество не се вписват в търговския регистър, така както това е необходимо за съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Разпоредбата на чл. 174, ал. 2 във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 1-4 и 5 ТЗ регламентира за вписване само броят и номиналната стойност на акциите, както и вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива и лицата, които ги извършват. ТЗ определя лимитативно обстоятелствата, които подлежат на вписване в търговския регистър и имената на акционерите не е сред тях. Непрецизни са и изводите на съда, че с продажбата на идеални части от недвижим имот на акционерното дружество се извършва промяна в капитала му, но и те не променят направените крайни изводи, относно неоснователността на претенциите на касационните жалбоподатели. Няма доказателства по делото, според които недвижимият имот да е внесен като непарична вноска в капитала на дружеството, а от приложения по делото Устав на "Образование и наука" ЕАД се установява, че съгласно чл. 6 от него капиталът на дружеството е 3 228 600 лв. (и в такъв размер е вписан в търговския регистър), разпределен в 32 286 бр. поименни акции с номинална стойност 100 лв. всяка една от тях. При продажбата на недвижим имот или на част от него, се запазват записаните акции и затова не се намалява капитала на дружеството, каквито са твърденията на касаторите в тази насока, а се извършва продажба на активи на дружеството в замяна на постъпления на парични средства. Разпоредбите на чл. 192 и сл. и чл. 200 и сл. ТЗ изрично регламентират по какъв способ се извършва увеличение, респ. намаление капитала на акционерното дружество и продажбата на недвижим имот не е сред тях. Предвид гореизложеното настоящият петчленен съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно постановено, следва да се остави в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,