Решение № 163 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 387/2012 г.

Решение № 163 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 387/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по глава тридесет и трета НПК е образувано с искане на осъдения Е. А. М. за проверка по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда № 153 от 23.03.2011 г. постановена по НОХ дело № 3246/2010 г. на Варненския районен съд. В искането и в съдебно заседание от осъдения и служебно назначения му защитник се релевира основание за възобновяване по чл. 423, ал. 1 НПК, като се излага съображение, че не е присъствал на делото и е ограничено правото му на защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда № 153 от 23.03.2011 г. постановена по НОХ дело № 3246/2010 г. Варненският районен съд е признал подсъдимия Е. А. М. за виновен в това, че за времето 27.06.- 3.07.2006 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление и повторност отнел чужди движими вещи на обща стойност 451.85 лв от владението на И. Н. О. и И. Д. Г. без тяхно съгласие и с намерение да ги присвои, поради което на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 26 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и осем месеца лишаване от свобода и в това, че на 9.07.2006 г. в гр. Т. противозаконно присвоил чужди движими вещи на стойност 440 лв, собственост на Р. С. В. и И. С. И., които владеел, поради което на основание чл. 206, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът му е определил общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана и е вляла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в срок и от осъден, който може да иска проверка на влязлата в сила присъда по този процесуален ред, а разгледано по същество е неоснователно. Видно от данните по приложеното дело, досъдебното производство е проведено с участието на обвиняемия. Привлечен е към наказателна отговорност за извършените престъпления с постановление от 17.12.2008 г. На същата дата му е взета мярка за неотклонение "подписка", посочил е адрес за призоваване гр. Т., ул. М. Р." №.... Това е неговия постоянен адрес, съгласно приложено удостоверение №......... от 18.12.2009 г. В досъдебното производство е посочил и друг адрес за призоваване, който е отразен в обвинителния акт. За първото съдебно заседание не е намерен на посочения от него адрес. Съдът не е дал ход на делото и за следващото съдебно заседание е положил максимални усилия да го издири и призове. Събрал е доказателства, че се намира в затвора Ловеч за изтърпяване на наказание по влязла в сила предходна присъда. Призовал го е от там, като с призовката му е изпратил и препис от обвинителния акт. Призовката е получена лично от подсъдимия на 24.08.2010 г. Узнал е за делото и датата на насрочването му, като със заявление от 7.09.2010 г. е поискал да бъде отложено за друга дата за да му се даде възможност за възстанови щетата. Чрез администрацията на затвора гр.Ловеч е осигурен за съдебното заседание на 15.11.2010 г., в което е даден ход на делото и му е назначен служебен защитник. В това съдебно заседание е започнато съдебното следствие, снети са обясненията му, в които е изразил отношението се към обвинението и са събрани част от доказателствата. Съдът е преценил, че за изясняване на делото се налага събирането на още доказателства, посочени в обвинителния акт в подкрепа на обвинителната теза, не е приключил съдебното следствие и го е отложил за 14.02.2011 год, за която дата го е уведомил. Не е съществувала обективна пречка да се яви в това съдебно заседание, защото на 23.12.2010 г. е освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието, но не се е явил. Съдът му е изменил мярката за неотклонение в "задържане под стража", изпратил е призовки до известните му адреси, не е установил местонахождението му и като е преценил, че знае за наказателното производство е продължил разглеждането на делото и го е приключил в негово отсъствие. От тези данни следва извод, че искането на осъдения за възобновяване производството по делото на посоченото от него основание е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Не е налице задочно производство по смисъла на процесуалния закон, което да налага отмяна на влезлия в сила съдебен акт за да му се осигури възможност да бъде изслушан от съда преди вземане на решението за осъждането му. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 НПК се предоставя възможност на задочно осъдения да иска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда ако наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. Целта на този институт е не във всички случаи на задочно осъждане да се възстанови правото на лично участие на осъдения по делото чрез възобновяване на производството, а само когато е нарушено по причини извън процесуалното му поведение. В конкретния случаи това изискване не е налице. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за да осигури упражняването правото на подсъдимия да участва лично в процеса по вземане на решение за наказателната му отговорност. Неучастието му в процеса по събирането на част от доказателствата и при постановяването на съдебния акт се дължи на неговото процесуално поведение. Знаел е за наказателното преследване и за съдебното производство, като не е узнал единствено за постановената осъдителна присъда, но това е станало защото сам е преценил по този начин да упражни правата си по чл. 55 НПК. Като се е отклонил от участие по делото, сам се е лишил от правото си са участва в част от съдебната фаза на процеса и не може да черпи права от недобросъвестното си процесуално поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения Е. А. М. за отмяна по реда на чл. 423, ал. 1 НПК на влязлата в сила осъдителна присъда е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл