Решение № 2233 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2015 г.

Решение № 2233 от 26.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 74/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Ноу проблемс" ООД моли да бъде отменено решение № 6132/17.10.2014 г. по адм. д. № 2647/2014 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 011305267/21.10.2013 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде уважена като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 011305267/21.10.2013 г. на ТД на НАП-София, с който са определени задължения по ЗДДС за м. 2, 3, 5, 10 - 12.2008 г. м. 3, 8 - 9, 11 - 12.2009 г. с лихви поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит и доначислен данък общо 40 814 лв с лихви, и е определен корпоративен данък за 2008 г. за внасяне 20 407 лв с лихви на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато по фактури на "Дова инженеринг" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като доставките на строителни услуги и инвеститорски контрол на строителен обект не са осъществени. Доначислен е данък по фактури, които не са отразени в дневника за продажби на основание чл. 86 ЗДДС и по фактура за продажба на лек автомобил на физическо лице, по която не е начислен ДДС като неправилно е посочено основание по чл. 50, т. 2 от ЗДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на касатора в РА. След обстоен анализ на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и на практиката на СЕО и СЕС относно правото на приспадане на данъчен кредит и условията за упражняването му, съдът правилно е достигнал до извод, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получателят по осъществена доставка да разполага с фактура, издадена от лицето, осъществило доставката. В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО т. 34 и диспозитива на решението. Обосновано съдът е приел, че събраните доказателства не установяват осъществяване на доставките по спорните фактури. За технически ръководител на фактурираните СМР е посочен Георги Чемишев, който е назначено един ден преди съставянето на последният протокол образец 19 за извършването им и е дал обяснения, че е работил само 13 дни за доставчика през м. 12.2008 г. на обект в гр. Пловдив, СМР по който не са предмет на спорните фактури. Правилно съдът е преценил представените протоколи за извършени СМР с дати, последващи на протоколите за предаване на същите СМР от ревизираното лице на неговия възложител, като негодни да установят осъществяване и предаване на описаните в тях строителни услуги от доставчика "Дова инженеринг" ЕООД. Обоснован е изводът на съда, че за осъществяване на фактурираният инвеститорски контрол на строителен обект не са представени доказателства, установяващи извършена дейност по осъществяването на инвеститорски контрол, нито по предаване на такава услуга. Правилно съдът е приел, че в случая не е приложимо решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, което се отнася за осъществени доставки, докато доставките по спорните фактури не е доказано да са осъществени. Решението е правилно и в частта по приложението на чл. 50, т. 2 от ЗДДС. Видно от преписката на л. 248 е приложена фактурата, по която ревизираното лице е придобило автомобила по освободена доставка по чл. 50, т. 2 от ЗДДС. Според цитираната разпоредба освободена е доставката на стоки или услуги, при придобиването на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС. За да се приложи чл. 50, т. 2 от ЗДДС законът изисква доставката, по която е придобит автомобила да е облагаема, с начислен ДДС и без право на данъчен кредит по чл. 70 ЗДДС, което условие в случая не е изпълнено. Решението е правилно и в частта по приложението на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО в РА като е увеличен финансовия резултат с разходите по фактурите на "Дова инженеринг" ЕООД за извършени услуги, които не са реално осъществени. Неоснователен е доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, като не е обсъдил доводите за допуснати процесуални нарушения при издаване на РА. Неспазването на срок по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаване на РА не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като срокът е инструктивен. Неоснователен е и доводът за допуснато процесуално нарушение поради отклонение на определените задължения в РА от предложените задължения за установяване в РД. Разликите се дължат на изчисленията на лихвите, изтекли до издаване на РА и включени в задълженията, определени с него. Задълженията на ревизираните лица се определят с ревизионния акт и няма забрана в него да се определят задължения различни, от предложените за установяване в РД, като за промяната следва да има съответни констатации в РА. Процесуалните нарушения са съществени, ако са опорочили правните изводи на съда. В случая съдът като не е обсъдил тези доводи на касатора не е допуснал съществено процесуално нарушение поради неоснователността на обсъдените доводи на касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 2366,63 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,