Решение № 17285 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 685/2011 г.

Решение № 17285 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 685/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалба на Аннадурди Карлиевич Хаджиев, с адрес в гр. Варна срещу решение № 265 от 24.11.2010 г., постановено по преписка № 144/2009 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на защита в производството пред Комисията, тъй като същото се е водило на български език, като той е участвал в него без осигурен преводач на родния му туркменски език. Позовава се на неспазване на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация и счита, че изводите на административния орган за липса на дискриминация са неправилни, тъй като при предявяване на материалите по процесното следствено дело спрямо него е осъществено неравно третиране и тормоз въз основа на етническата му принадлежност и народност. Иска се отмяна на административния акт. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. Милушева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Михаил Колев Желев, Галина Бакалова и окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Варна, не изразяват становища. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалба на Аннадурди Хаджиев с твърдения за извършена спрямо него пряка дискриминация по признаците раса, народност и етническа принадлежност от страна на Михаил Колев Желев, който към релевантния за спора момент е бил следовател в Окръжен следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура (ОП) - гр. Варна. Като конкретен акт на неблагоприятното му третиране, накърняване на достойнството му и създаване на враждебна и обидна среда се сочи поведението на следователя по повод предявяване на 11.06.2009 г. на материалите по сл. дело № 1226/05 г. по описа на ОСлО - ОП, гр. Варна, изразяващо се в отказ да му бъде предоставен преводач от туркменски език, грубо отношение и отправянето на обидни квалификации по негов адрес, като: "прегрял от слънцето", "гражданите на бившите републики на СССР са като циганите в България", "дали е здрав психически", както и заплашването му с арест. По жалбата е проведена процедура на проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, включително показанията на разпитаните свидетели. Същите са описани и обсъдени в административния акт. В изпълнение на чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр. на страните е предоставена възможност да се запознаят със събраните по преписката материали. Съобразно чл. 60 - чл. 63 ЗЗДискр. са насрочени и проведени открити заседания, за участие в които страните са редовно призовани. От фактическа страна е установено, че Аннадурди Хаджиев е туркмен по националност, гражданин е на Туркменистан и на Руската Федерация. Притежава статут на бежанец. Владее български, руски и туркменски език, на които общува свободно. При явяването му на 11.06.2009 г. в ОСлО - ОП, гр. Варна за предявяване на материали по сл. дело № 1226/05 г. по описа на ОСлО - ОП, гр. Варна е присъствал преводач от руски език, осигурен от следователя по делото - Михаил Желев. Хаджиев е отказал да ползва назначения му преводач и е настоял да му бъде предоставен преводач от родния му туркменски език. При разговора си с Желев жалбоподателят е ползвал руски език. Бил е неспокоен, превъзбуден, афектиран. По повод възникналия спор между двамата относно необходимостта от осигуряване в случая на превод от туркменски език Михаил Желев е направил коментар, че в България има етноси, които се самоопределят като турци, арменци, цигани, но официален език в страната е българският. Жалбоподателят се е почувствал засегнат от репликата на следователя досежно употребата на думата "цигани" и я е възприел като обида. Ответната страна не отрича, че е попитала Хаджиев дали се чувства добре, като този въпрос е бил провокиран от видимото състояние на лицето. Установено е, че по повод поведението и реакциите на жалбоподателя следователят неколкократно го е предупредил, че в помещението има камера за видеонаблюдение и разговорът се записва. Поради така възникналия конфликт извършването на процесуално-следственото действие е било отложено за друга дата. На мястото на случилото се са присъствали Ангелинка Атанасова Георгиева - преводач от руски език и Румяна Петрова Димитрова - служител на гише "Информация" в ОслО - ОП, гр. Варна. На част от разговора е присъствала и адвокат Десислава Черкезова, която е пристигнала по-късно. При така установената фактическа обстановка комисията е извела заключение, че твърденията за осъществена спрямо Аннандурди Хаджиев дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. са неоснователни и недоказани. Счела е, че не е налице неравно третиране на жалбоподателя по признак "народност" под формата на отказ да му бъде предоставен преводач от туркменски език, тъй като в случая не се е налагало да му бъде назначен такъв, с оглед доказаната възможност да ползва български и/или руски език. Посочено е, че липсват доказателства за различното и по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя от страна на Михаил Желев, като преценката на следователя да осигури на Хаджиев преводач от руски език не е свързана със защитен от закона признак, а е съобразена с обективни фактори и с обстоятелството, че вече му е бил назначаван преводач от руски език. От анализа на показанията на свидетелите КЗД е обосновала извод, че противно на претенциите на жалбоподателя, ответникът не е употребил израза "гражданите на бившите републики на СССР са като циганите в България". Според комисията начинът, по който жалбоподателят е възприел коментара относно различните етноси в България, ползващи официалния български език, не кореспондира на вложения в него смисъл и няма соченото в жалбата враждебно и обидно внушение. Приела е, че конкретно употребената дума "цигани" в контекста на изказването не съдържа обидна квалификация, пренебрежение или негативна оценка спрямо жалбоподателя във връзка с етническата му принадлежност. Съобразно така направените фактически констатации и правни изводи, комисията е постановила оспореното решение, с което е приела, че Михаил Колев Желев в качеството му на следовател в ОСлО - ОП, гр. Варна не е извършил нарушение на ЗЗДискр., изразяващо се в отказ от предоставяне на преводач от туркменски език при предявяване на материалите по сл. дело № 1226/05 г. по описа на ОСлО - ОП, гр. Варна и не е употребил израза "цигани" в свое изказване като обидна квалификация или сравнение по отношение на народността на Аннандурди Карлиевич Хаджиев и е оставила без уважение жалбата на Хаджиев. Оспореният административен акт е издаден от компетентен държавен орган и в предвидената от закона форма. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Установените в административното производство факти се подкрепят от доказателствения материал, поради което се възприемат от настоящия съдебен състав като доказани и съответстващи на обективната истина. Позоваването на жалбоподателя на липсващия запис от камерата в помещението, удостоверяващ случилото се на 11.06.2009 г. в ОслО - ОП, гр. Варна, е неоснователно, тъй като по преписката са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи направените фактически констатации. В решението са изложени съображенията, обуславящи постановения правен резултат. Комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила упражняването на правото на защита на страните. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 АПК, а в изпълнение на чл. 35 АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. При установяване на релевантните за спора факти комисията правилно е кредитирала показанията на свидетелите Ангелинка Георгиева и Румяна Димитрова като безпристрастни, безпротиворечиви и кореспондиращи на останалите материали по преписката. Показанията на свидетелката Черкезова, явила се при предявяването на 11.06.2009 г. като адвокат на жалбоподателя, са възприети в частта им, която се подкрепя от останалия доказателствен материал, преценен в неговата съвкупност. В тази връзка са кредитирани сведенията й относно: предмета на спора между Желев и Хаджиев, обстоятелството, че разговорът се е водил на висок глас, че Хаджиев е бил нервен, превъзбуден, в състояние на силен афект и се е наложило да го успокоява, фактът, че Желев неколкократно е предупредил жалбоподателя за записваща камера в помещението, както и че последният владее български и руски език и тя свободно общува с него на тези два езика без да има необходимост от преводач. В останалата им част показанията на св. Черкезова са противоречиви и не съответстват на останалите доказателства, поради което комисията обосновано не им е дала вяра. Несъстоятелно е оплакването за опорочаване на административното производство поради неназначаване на жалбоподателя на преводач от туркменски език. Видно от съставените протоколи, Хаджиев е участвал в заседанията лично, давал е обяснения пред комисията, задавал е въпроси на свидетелите, правил е коментари, предявявал е искания и е изразявал становище по разглежданите въпроси на български език. По преписката се съдържат и негови писмени изложения на български език. Същият не е декларирал, че не владее български език и няма данни за заявено от негова страна искане да се ползва в административното производство от преводач от туркменски или друг език. При това положение, в случая не са били налице предпоставките по чл. 14, ал. 2 АПК, поради което липсва претендираното нарушение на правото му на защита. Неоснователно е твърдението за допуснато от Комисията съществено процедурно нарушение поради произнасянето й след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр. Посочената разпоредба предвижда произнасяне на КЗД в четиринадесетдневен срок след провеждане на заседанието. Този срок не е преклузивен, а е инструктивен по своя правен характер, поради което с изтичането му не се преклудира правомощието на органа да се постанови решение по въпроса, с който е сезиран. Неспазването му не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не влияе на съдържанието на волеизявлението и не се отразява на крайния правен резултат. Поради това произнасянето след срока по чл. 63, ал. 3 ЗЗДискр. не прави решението незаконосъобразно. Решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Развитите в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни изводи. С разпоредбата на чл. 4 от ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Законът цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране основано на правно защитените признаци, което поставя отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни обстоятелства. "Неблагоприятно третиране" по смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. Нарушаването на принципа на равно третиране, основано на защитен признак, е обективен факт, който подлежи на доказване във всеки отделен случай. Законосъобразни са в тази връзка изводите на комисията, че действията на Желев не могат да се квалифицират като неравно третиране на жалбоподателя. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена спрямо Хаджиев дискриминация по смисъла на чл. 4 и чл. 5 от ЗЗДискр. в резултат на неговата етническа принадлежност или народност. От данните по делото се установява, че причината за конфликта между Михаил Желев и Аннандурди Хаджиев при извършване на съответното процесуално-следствено действие не е отказ на следователя за предоставяне на преводач от туркменски език, а това, че е бил осигурен преводач от руски език. Както правилно е посочила КЗД, преценката на разследващия орган за назначаване на преводач от руски език почива на обективни съображения - руското гражданство на Хаджиев, обстоятелството, че лицето е представяло документи на руски език, включително саморъчно написан такъв, както и че в други случаи и по друго дело е ползвало преводач от руски език. С оглед данните, че такъв е бил осигурен и на другата страна по процесното дело, която е от същата националност (туркмен) и гражданин на Туркменистан, не е налице твърдяното нееднакво отношение по етнически признак, респективно - отсъства нарушение на ЗЗДискр. Установените по случая релевантни факти не сочат на по-неблагоприятно третиране на Аннандурди Хаджиев в сравнение с други лица при сравними сходни обстоятелства във връзка с предоставянето на преводач от съответния език. Не е налице и защитен от закона признак, който да обуславя твърдяното в жалбата по-неблагоприятно третиране. Комисията обосновано и в съответствие с материалния закон е приела, че поведението на Михаил Желев не осъществява състава на дискриминация на туркменския гражданин под формата на тормоз съгласно чл. 5 ЗЗДискр. по признаците "народност" и "етническа принадлежност". Съгласно дефинитивната норма на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. Събраните по делото доказателства водят на извод, че Михаил Желев не е употребил израза "гражданите на бившите републики на СССР са като циганите в България". Направеният от него коментар пред Хаджиев е носил съвсем различно от възприетото от жалбоподателя послание, а именно - че в България има различни етноси - турци, арменци, цигани, но те използват официалния език в страната - българският. Употребената от Желев дума "цигани" в контекста на изказването му и действително вложения в него смисъл не съдържа обидни квалификации по адрес на жалбоподателя, няма негативно внушение и не е от естество да засегне достойнството му, съответно - да създаде обидна и враждебна за същия среда. Безпочвени са твърденията на Хаджиев за подлагането му на грубо и унизително отношение от страна на Михаил Желев поради народността му. Оплакванията на жалбоподателя в тази насока не се подкрепят от доказателствата по делото. Ето защо, като е приела, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на чл. 4, ал. 2 вр. с ал. 1 и § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. и на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от ДР на същия закон, комисията е приложила правилно закона. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Съобразно изхода на делото в настоящата му фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на деловодните разноски, на основание чл. 143 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят Аннандурди Хаджиев следва да бъдат осъден да заплати на КЗД разноските за адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 150 (осемдесет) лева съгласно чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд