Решение № 13427 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2010 г.

Решение № 13427 от 10.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3086/2010 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Пламен Александров Карапетров против решение по адм. д. № 2857/2008 г. по описа на АС София - град. Иска отмяна на основание необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, които сочат, че поради деактуването на имота, жалбоподателят не е имал правен интерес да иска обезщетение по реда на ЗОСОИ. Неправилно съдът е приел, че имотът е публична държавна собственост, защото актът за държавна собственост е съставен след отмяната на конфискацията на имота. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответната страна оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Срокът по чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ЗОСОИ не е приложим и следователно съдът правилно е преценил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6/16.12.2009 г. по адм. д. № 2857/2008 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Пламен Александров Карапетров против изричен отказ със заповед № РД-22/031/15.04.2008 г. на заместник -областния управител на Област София да уважи искане вх. № РД-22-031/15.04.2008 г. за обезщетяване по ЗОСОИ за имот от 582 кв. м., находящ се на ул. "Гурко" № 32, гр. София., представляващ парцел ХХ от 489 кв. м. в м."Центъра". Прието е, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ исканията се подават в едногодишен срок от влизане в сила на ЗОСОИ /обн. ДВ бр. 107 от 18.11.1997 г. Решението е постановено след обсъждане на релевантните за спора обстоятелства, като възприетата фактическа обстановка е доказана с ангажираните от страните доказателства. Поради това е неоснователно оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е законосъобразно. Без значение за спора остават причините, поради които жалбоподателят не е спазил преклузивния срок по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ за подаване на заявление за обезщетение. Искането е направено на 15.04.2008 г., след приключване на гражданскоправния спор с министерството на вътрешните работи с влязло в сила решение от 5.07.2006 г. по гр. д. № 2584/2002 г. по описа на Софийския апелативен съд /оставено в сила с решение № 1251/22.11.2007 г. на ВКС, IV отд./, с което е отхвърлен иска на Пламен Карапетров и Райничка Карапетрова по чл. 108 от ЗС за предаване на владение върху същия имот. Гражданският съд е приел, че имотът не съществува реално до размерите, в който е отчужден, защото след конфискацията по време на бомбардировките сградата е разрушена, а заповедта за отписване от актовите книги няма правопораждащо действие. Само в хипотезите на чл. 9, ал. 4 от ЗОСОИ законодателят е уредил други срокове за подаване на заявление /или разглеждане на вече подадени/, които са обвързани с влезли в сила на решения по чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, какъвто не е настоящият случай. Извън преклузивните срокове административният орган няма задължение да се произнесе по същество по направеното искане. Макар, че съдебното производство е следвало да се проведе по реда на чл. 197 и сл. от АПК и да приключи с определение на съда, допуснатото нарушение не е съществено и не представлява касационно основание. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение