Решение № 4433 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2015 г.

Решение № 4433 от 14.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10704/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "Видеосат 21 век" ООД, гр. Велико Търново, "Телнет" ООД, гр. Велико Търново и "Иком сървиз" АД, гр. София срещу решение № 14/21.07.2015 г. по адм. д. № 205/2015 г. по описа на Административен съд - Русе. С доводи за неправилност на решението се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК-СЦР - Русе оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящите касатори с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу началникът на РДНСК-СЦР - Русе за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-СЦР-141/11.11.2011 г. на Началника на РДНСК - СЦР за премахване на незаконен строеж "въздушни кабелни мрежи", находящ се в централна градска част в гр. Велико Търново по посочени улици. Прието е, че не са доказани факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК - факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да погасяват или изменят породеното с него административно задължение. Заповед № ДК-02-СЦР-141/11.11.2011 г. на началника на РДНСК-СЦР е влязла в сила и представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК, независимо, че е издадена срещу неизвестен извършител, а спора за ненадлежен адресат на заповедта е решен със сила на присъдено нещо с решението по приложеното адм. д. № 225/2015 г. по описа на Административен съд-Велико Търново. Доводът за недължимо изпълнение поради издадени впоследствие два броя Удостоверения за търпимост от 18.04.2013 г. и 22.04.2013 г. е преценен като неотносим, тъй като издадените удостоверения за търпимост на основание § 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82/2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ не съставляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 292 АПК, а освен това не сочат безусловно на неизискуемост на изпълнението. Така постановеното решението е правилно-постановено в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищците не се позовават на такива факти. Законосъобразността на провежданото принудително изпълнение спрямо касаторите е установена с влязло в сила съдебно решение и не подлежи на пререшаване. Удостоверенията за търпимост не сочат на неизискуемост на задължението за премахване. Те са издадени по реда на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, след влизане в сила на заповедта и не може да се пререшава административноправния спор за законността на строежа по един стабилен административен акт, разпореждащ премахването му. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,