Решение № 8188 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2016 г.
ВАСVIII отделение04.07.2016 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 110/18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 683/2015 г. по описа на Административен съд П. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16-1204993-091-01 от 26.11.2014 г. издаден от П. Х. К. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 124 от 16.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с който на "Т." ООД е отказано право на данъчен кредит по 14 броя фактури, издадени от "М." ЕООД, в размер общо на 74 972,97 лв. за отчетни периоди м. 10.2009 г., м. 06, м. 07, м. 08, м. 09,м. 10,м. 11 и м. 12.2010 г. и са определени лихви за просрочие в размер на 32 909,36 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друго състав на Административен съд гр. П., при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 8188 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3121/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Т." ООД срещу решение № 110/18.01.2016 г., постановено по адм. д. № 683/2015 г. по описа на Административен съд П. /АСП/, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16-1204993-091-01 от 26.11.2014 г. издаден от П. Х. К. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 124 от 16.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите, с който на "Т." ООД е отказано право на данъчен кредит по 14 броя фактури, издадени от "М." ЕООД, в размер общо на 74 972,97 лв. за отчетни периоди м. 10.2009 г., м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. и са определени лихви за просрочие в размер на 32 909,36 лв. В жалбата са наведени подробно развити съображения във връзка с оплаквания за необоснованост и материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Претендира се за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, алтернативно за отмяна и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази жалба - Директор на дирекция "ОДОП" П., редовно призован не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Предмет на разглеждане пред първоинстанционният съд е бил Ревизионен акт № Р-16-1204993-091-01 от 26.11.2014 г. издаден от П. Х. К. - главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 124 от 16.02.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., при Ц. У. на Национална агенция по приходите. За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за направени разходи във връзка с изпълнението на доставките по фактурите. Предмет на доставката са фотоволтаични панели, като за тях има специфични изисквания за качествени и експлоатационни показатели. Те са елемент от изграждането на фотоволтаични централи. За тях е необходимо представянето на сертификат с индивидуален идентификационен номер. Не са представени в хода на производството доказателства за марката, номера, експлоатационните свойства и размерите. Липсват доказателства за складове за съхранение, търговски обекти, транспортни средства. Решението е неправилно, постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело и до неговата необоснованост. Съгласно приложимите процесуални правила на чл. 160, ал. 1 и § 2 ДР ДОПК вр. с чл. 171, ал. 2 и 4 и чл. 9, ал. 3 АПК съдът действа като инстанция по съществото на спора. Съдът е длъжен да прояви процесуална активност като събере всички относими за спора доказателства, да разпредели доказателствената тежест в процеса, да укаже за кои обстоятелства от значение за делото не се сочат доказателства Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото. С Ревизионен акт № Р-16-1204993-091-01/26.11.2014 г. органите по приходите не са признали на "Т." ООД правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 74 972.97 лв. по 14 бр. фактури, издадени от "М." ЕООД през 2009 г. и 2010 г. Тринадесет от тези фактури документират доставката на фотоволтаични модули, а четиринадесетата фактура - № 203/30.10.2009 г. има за предмет извършени от "М." ЕООД услуги. Данъчният кредит по процесиите фактури е отказан на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, като ревизиращите органи са приели, че реалността на извършените доставки не е безспорно установена. Въпреки че в решението първоинстанционният съд си е направил констатация, че събраните по делото доказателства установяват изземването на всички счетоводни документи на "Т." ООД /в това число и свързаните с процесните доставки/ от органите на МВР, направено при проведените на 30.09.2011 г. оперативно-следствени действия, съдът не е съобразил, че между тези документи са били и приемо-предавателни протоколи и заявки-договори. Когато документите на едно дружество са иззети от полицията и не му се предоставя достъп до тях, съдът е този, който следва да си изясни фактическата обстановка и при наличие на доказателства за изземването на счетоводната документация на дружеството-жалбоподател от органите на МВР, да положи усилия за събиране по делото като доказателства на тези документи. Съдът е посочил, че жалбоподателят не е представил оригинал или заверено копие на процесната фактура № 203/30.10.2009 г. нито в съдебното производството, нито в хода на ревизията, като констатациите на органите по приходите във връзка с правото на данъчен кредит се основават на данните относно отразяването на фактурата в отчетните регистри по ЗДДС - дневниците за покупки и справките - декларации за съответните данъчни периоди. Констатирайки всички тези обстоятелства, първоинстанционният съд е заключил в решението си, че само на формално основание, поради липсата на данъчния документ, приходната администрация е следвало да откаже на "Т." ООД претендираното и декларирано за месец октомври 2009 г. право на данъчен кредит. Разсъждавайки в тази посока съдът посочва, че така и не става ясно от събраните доказателства какво именно е съдържанието на правоотношенията между издател и получател по фактурата, в какво се е състояла фактурираната услуга. Споменава още, че не били представени и никакви други съпътстващи въпросната фактура документи, освен извлечения от счетоводни сметки на доставчика и извлечение от банкова сметка на получателя. Съдът е посочил, че в протокол за претърсване и изземване от 30.09.2011 год. няма данни да е иззета фактура № 203/30. 10. 2009 г., без изобщо да забележи, че в протокола няма никакви конкретни данни за иззетите документи. В него иззетите вещи са записани по следния начин: "черна папка, твърди корици, с надпис на папката "Т.", продажби 2011 г.; или пък - дебела папка, червена на цвят, без надпис". Никъде не са описани конкретно като вид, номер и дата документите, които са били иззети. В касационната си жалба касаторът прилага процесната фактура № 203/30.10.2009 г. ведно с прикрепените към нея касови бележки, издадени при плащането на цената по фактурата, като твърди, че от страна на полицейските органи са му върнати иззетите през 2011 г. документи - както тези, иззети от самото дружество, така и тези, иззети от счетоводната фирма Пред касационната инстанция са представени допълнителни писмени доказателства, от които също може да бъде обоснован извод, че обжалваното съдебно решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното дотук, касационният съд намира, че решението на АС - П. се явява постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което налага неговата отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият съдебен състав намира, че АС-П. е допуснал нарушение на процесуалния закон като не е събрали и обсъдил всички относими към спора доказателства При новото разглеждане на спора следва съдът да изиска от дружеството върнатите документи, които са във връзка с процесните доставки. Съдът следва да ги събере, да ги приложи по делото и да обсъди доказателствената сила на писмените доказателства, след което да изясни фактическата обстановка и да направи обоснована и процесуално законосъобразна преценка налице ли са реални доставки. Въз основа на надлежно събраните доказателства следва да се извърши мотивирана преценка за относимите към спора фактически обстоятелства и за приложението на материалния закон. Тези нарушения са се отразили върху правилността на съдебното решение и възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон. Всичко гореизложено обуславя извода на настоящия състав на касационната инстанция, че са налице основанията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК да бъде постановена отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд - за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските в касационното производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение