Решение № 2529 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2014 г.

Решение № 2529 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив против Решение № 464/14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 2134/2013 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 091200739/15.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 892/23.07.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив и са присъдени съдебни разноски в размер на 152 лева. Иска се отмяна на решението на АС- Пловдив, с което е отменен РА и Д "ОДОП" е осъдена да заплати на "АЛАНЦ" ООД разноски по делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените превила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Аланц" ООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По оспорване на "Аланц" ООД предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт № 091200739/15.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 892/23.07.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Пловдив, в обжалваната част, за непризнат данъчен кредит в размер на 5 000 лева, ведно със законните лихви, и допълнително установен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 2 500 лева, ведно със законните лихви. Съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на чл. 112 от ДОПК и осъществено в съответствие с правилата на глава петнадесет от ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че по оспорените с РА фактури от 30.12.2008 г. и 31.12.2008 г., с предмет "СМР съгласно договор", издадени от "Проектинженеринг Строй" ООД са налице предпоставките за приспадане на данъчен кредит. Приел е, че процесните доставки са реално осъществени. Правилни са изводите на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването по административен ред. В касационната жалба се оспорва извода на административния съд относно реалността на извършените доставки с предмет "СМР съгласно договор". По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 000 лева по 2 бр. фактури, издадени от "Проектинженеринг Строй" ООД са представени - договор от 01.12.2008 г. (с обект - съдебна палата Кърджали) и договор от 02.09.2008 г. (с обект - язовир Кърджали), сключени между "Аланц" ООД, като възложител и "Проектинженеринг Строй" ООД, като изпълнител, акт за извършени СМР, приложение № 1 - количествено-стойностни сметки. Въз основа на представените доказателства съдът правилно е намерил, че изводите на ревизиращия орган за липса на реална доставка са необосновани и неправилни, поради което РА в частта, с която е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 000 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Проектинженеринг Строй" ООД е отменен. Касационната инстанция споделя разсъжденията на първоинстанционния съд по отношение реалността на спорните доставки. При условията на пълно доказване е установено, че при документалното отчитане на фактурираните дейности не са допуснати нарушения, спазени са счетоводните изисквания и условия за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит при РЛ. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадровата обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на прекия доставчик, не следва в случая да ограничава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по фактурата. Липсата на достатъчно доказателства относно изплатени възнаграждения, само по себе си, при доказан факт на осъществяване на данъчното събитие - облагаема доставка, не е относима към правото на данъчен кредит за получателя. Добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Противно на оплакването в касационната жалба, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по дело С-324/11. Съгласно това решение "не се допуска данъчен орган да откаже на данъчнозадължено лице правото на приспадане от дължимия или платен данък върху добавената стойност за предоставени му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги не е декларирал наетите от него работници, без този орган да доказва, въз основа на обективни данни, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки". По изложените съображения решението на АС Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен РА в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са начислени лихви за забава следва да се остави в сила като правилно. Решението следва да се остави в сила и в частта, в която е отменен като незаконосъобразен РА в частта му, в която е начислен допълнителен корпоративен данък за 2008 г. и съответните лихви за забава. Увеличението на финансовия резултат за данъчната година е направено от приходните органи на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Не са признати за данъчни цели разходите, направени от РЛ по фактурите, за които не е признато право на приспадане на данъчен кредит поради липса на реалност. Прието е, че не е налице документална обоснованост, тъй като фактурите не отразяват вярно стопанската операция по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО вр. с ЗСч. С оглед приетата по-горе правилност на решението на АС Пловдив в частта, в която е признато правото на приспадане на данъчен кредит, посоченото от приходните органи основание за увеличение на финансовия резултат не е налице, поради което правилно РА е отменен и в тази си част. При този изход на делото не се присъждат разноски в полза на касатора. Разноски не се присъждат и в полза на ответника по касация, тъй като по делото не са представени доказателства за извършени такива в касационната инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение