Решение № 4819 от 19.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" гр. Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение 1585/25.10.2021г., постановено по адм. дело 1943/2021г. на Административен съд Бургас, с което по жалба на "Селект Ойл" ООД гр. Бургас е отменена заповед ФК-160-0067200/02.07.2021г., издадена от началника на посочения отдел за принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС"запечатване на търговски обект бензиностанция и забрана за достъп до нея за 3 дни". Твърди се неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че издадения ПАМ е предвид установено нарушение от страна на дружеството, свързано с задължението му да предава данни към НАП за получени доставки на гориво, по установената дистанционна връзка чрез нивомерна измервателна система за обем на течни горива. Неправилно съдът е приел, че заповедта е издадена без да са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното налагане на ПАМ, с оглед изложените в заповедта установявания. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за ПАМ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното съдебно решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорената от "Селект Ойл ООД заповед за ПАМ, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена без да се установят всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното прилагане на ПАМ. По приложението на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС в обжалваното решение са изложени мотиви, че безспорно по делото е установено, че в търговския обект, проверен от приходните органи се използва ЕСФП факт, който е посочен и в протокола за извършена проверка на 03.06.2021г. За безспорно обстоятелство съдът е приел, че в обекта се регистрират продажбите чрез ЕСФП, както и че към посочения протокол за проверка са налични два служебни бона за документални доставки подадени към НАП с дата 20.05.2021г., за нивомерна доставка на дизелово гориво в резервоар 1 за 5 712 литра, като служебния бон е със статус 0, а отчета за изпратените към сървъра на НАП данни е ОК. Това според първоинстанционния съд означава, че информацията е постъпила в НАП. При установените по-горе факти, съдът е приел за неправилно определянето от административния орган на допуснатото нарушение, за което е наложена ПАМ с позоваване на чл. 118, ал. 10 ЗДДС. В тази връзка се сочи от съда, че съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС данни по ал. 10 не се подават от получателя на доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. АС - Бургас се е позовал и на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. В обжалваното решение е посочено, че административният орган е посочил адресата на ПАМ като субект на задължението по чл. 118, ал. 10 ЗДДС, без да вземе предвид изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДСот задължението по ал. 10 на същата разпоредба. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС предвижда при неспазване на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите, да се налага принудителна административна мярка запечатване на съответния търговски обекти забрана за достъп до него до 30 дни, в процесния случай 3 дни. При извършената от приходните органи проверка на търговския обект на адресата на мярката, е прието, че за дата 20.05.2021г. не са подадени данни в НАП за получени доставки на горива в търговския обект на датата на постъпването на данъчното събитие съгласно чл. 118, ал. 10 ЗДДС, както и че не попада в изключението на ал. 10. Правилно съдът е приел, че наличието на служебни бонове за доставката на дизелово гориво на 20.05.2021г., с изрично отбелязване "ОК" означава, че тази доставка е била изпратена до НАП, т. е. не се касае за неподаване на данни, както е приел административният орган, издал отменената от първостепенния съд заповед за ПАМ. При така установеното правилно в обжалвания съдебен акт е прието, че доставките са отчетени чрез ЕСФП. Правилно АС - Бургас е приел, че при отчитане на доставките чрез ЕСФП разпоредбата на чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС изрично разпорежда, че не се прилага ал. 10, поради което констатираното от проверяващите органи е некоректно. Обосновано съдът се е позовал и на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. според който за обектите с ЕСФП се подават данни за доставени количества горива по документ, чрез въвеждането им в ЕСФП, което видно от приложените по делото служебни бонове за доставката от 20.05.2021г. и макар това да е посочено от административния орган, обосновано съдът е приел, че неправилно в заповедта за принудителната административна мярка не е взето предвид изключението съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС на задължението по ал. 10 от същата разпоредба. Поради липса на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. г вр. чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, не следва настоящата съдебна инстанция да излага мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед в частта и за продължителността на определения срок на действие. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отменил същата като незаконосъобразна, Административен съд гр. Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,