Решение № 14207 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2014 г.

Решение № 14207 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5583/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емилиан Любенов Лаков - съдия в Софийски районен съд, срещу решение по т. 91 от протокол № 13 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.03.2014 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка". Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че административният акт на Висшия съдебен съвет (ВСС) не е съобразен с решението на дисциплинарния състав, от което се налагал извода, че деянието не представлява дисциплинарно нарушение, макар от обективна страна да имало установени забавяния на някои дела. Последното било практически неизбежно, предвид обема на свършената работа и при най-добро желание за спазване на процесуалните срокове. Не били съобразени и обстоятелствата за работа извън работно време, както и в почивни, и в празнични дни. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Величков, в отговор от 30.04.2014 г., подробно излага теза за законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли последният да бъде потвърден. Заинтересованата страна - Инспекторат към Висшия съдебен съвет, изтъква съображения, че натовареността на Лаков не е по-голяма от тази на останалите съдии в Софийски районен съд, които се справят и при този обем работа. Позовава се на жалби от физически и юридически лица относно забавено постановяване на редица съдебни актове от дисциплинарно отговорното лице. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Жалбата е постъпила в предвидения в чл. 323, ал. 1 ЗСВ 7-дневен преклузивен срок. Подадена е от страна, за която постановеното от ВСС решение е неблагоприятно и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: На 30.04.2013 г. (вх. № 11-12-051), Главният инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) е внесъл във Висшия съдебен съвет предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Емилиан Любенов Лаков - съдия в Софийски районен съд за системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и бездействие, довело до неоправдано забавяне на съдебно производство, съставляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. т. 1 и 2 ЗСВ. Предложено е налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца. Внасянето на предложението е осъществено след взето решение на инспекторите към ИВСС, обективирано в протокол № 6 от 18.03.2013 г. Наред с това следва да бъде прието, че неизбирането на нов Главен инспектор от Народното събрание след изтичане на мандата на Анна Караиванова не следва да бъде пречка за функционирането на ИВСС, тъй като не такава е целта на закона. В тази връзка оплакването за ненадлежно сезиране на ВСС се възприема като неоснователно. Приема се, че предложението е направено от компетентния орган по чл. 312, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Вносителят на предложението се е позовал на сигнали вх. № Ж-01-1062 от 19.11.2012 г. и вх. № Ж-01-100 от 01.02.2013 г., както и на Акт за извършена проверка изх. № Ж-01-100 от 19.03.2013 г., разпоредена със заповед № Ж-01-100 от 6.02.2013 г. на Главния инспектор на ИВСС. При условията на чл. 316, ал. 2 и 3 ЗСВ, с решение по т. т. 5.1. и 5.2. от протокол № 18 от заседанието на ВСС, проведено на 9.05.2013 г., е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Емилиан Любенов Лаков - съдия в Софийски районен съд и чрез жребий е избран дисциплинарен състав. За проведените заседания на последния, както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и ИВСС, са редовно призовани. В дисциплинарното производство Лаков е участвал лично и е ползвал адвокатска защита. Събрани са допълнителни писмени доказателства от значение за случая. Дисциплинарният състав е постановил решение № 10-00-005/12.03.2014 г. по дисциплинарно дело № 11/2013 г. по описа на ВСС, с което е приел, че Емилиан Любенов Лаков - съдия в Софийски районен съд не е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗСВ и е предложил на кадровия орган на съдебната власт да не му налага дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1ЗСВ. Решението е подписано от тримата членове на дисциплинарния състав. В мотивите към решението, дисциплинарният състав е обсъдил гр. д. № 22960/2012 г. и ч. гр. д. № 19314/2012 г., и двете по описа на СРС, които са били предмет на жалби, с които е сезиран ИВСС. По отношение на първото дело е установено, че след извършване на дължимите процесуални действия, включително назначаване и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, делото е било насрочено и е разгледано на 11.02.2013 г. и съдия Лаков се е произнесъл незабавно, т. е. още в цитираното съдебно заседание. Що се касае до частно гр. д. № 19314/2012 г. по описа на СРС, е констатирано забавяне при произнасяне по възражението срещу заповедта по чл. 417 ГПК. По дисциплинарното дело е било установено, че в периода 1.04.2012 г. - 6.02.2013 г. съдия Лаков има приключени 836 броя съдебни производства, от които 420 бр. заповедни производства; 37 бр. прекратени в открито съдебно заседание; 63 бр. прекратени в закрито съдебно заседание; 47 бр. съдебни актове, постановени в законоустановения срок и 73 бр. дела, по които окончателния съдебен акт е постановен след месечния срок по чл. 235, ал. 5 ГПК. Дисциплинарният състав е установил, че от последните 73 бр. дела, 20 бр. дела неправилно са включени в тази цифра и е приел, че се касае за 53 дела, произнесени след изтичане на цитирания срок. В тази връзка дисциплинарният състав се е позовал на справките, съдържащи се на листове 139, 117-138 от дисциплинарното дело. От общо 178 дела, разгледани по общия исков ред, обявени за решаване без произнасяне с окончателен съдебен акт след изтичане на месечния срок, са следните: от 10 до 7 месеца забава - 44 бр. дела, 1 дело над 4 месеца, под 4 месеца забава за всички останали дела. За 17 дела към крайния срок на проверката не е изтекъл визирания в закона едномесечен срок. Дисциплинарният състав е установил също така обстоятелствата относно натовареността на 73 състав, ГО при СРС, както следва: за 2012 г. съдията е с най-много насрочени дела - 972; за 2012 е с най много разгледани дела - 1686 бр.; за 2012 г. съдия Лаков е с най-много свършени дела - 1208 бр.; за 2012 г. е с най-много свършени заповедни производства - 768 бр.; за 2012 г. е четвърти по натовареност в отделението с оглед свършени искови производства - 440 бр. Направен е извода, че Лаков е сред най-натоварените съдии във Второ ГО при СРС по отношение на разгледани и свършени дела. Дисциплинарният състав е приел, че в периода 1.01.2011 г. до 5.07.2013 г. съдия Лаков е ползвал 26 дни отпуск, от които 9 дни отпуск по болест, както и че същият е работил в сградата на съда в извънработно време, в почивни и празнични дни. В решението е разгледана и натовареността на СРС за 2012 г. по статистически данни спрямо останалите съдилища от същата степен в страната и е констатирано, че месечната натовареност на съдиите е 146.41 бр. при 42.19 бр. средна за страната; брой свършени дела месечно (действителна натовареност) - 112.05 бр. при 37.32 за страната. Дисциплинарният състав е приел, че не следва да обсъжда факти и обстоятелства, извън посочените в предложението на ИВСС относно посочените две дела и период на проверката 1.04.2012 г. - 6.02.2013 г. По отношение на така нар. "разумни срокове", приложени спрямо забавеното произнасяне по посочените по-горе дела, съставът е взел предвид решението по т. т. 48 и 55 по дело С-93/2012 г. на Съда в Люксенбург. Относно натовареността на съдията, като обстоятелство обуславящо липса на виновно поведение, дисциплинарният състав се е позовал на влезли в сила решения на Върховния административен съд, с които при съпоставими данни за натовареност на съдията и брой просрочени дела е било прието, че липсва елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 1 ЗСВ - виновно неизпълнение на служебни задължения. Предвид изложеното е било прието, че работата на съдия Лаков по възложените му съдебни производства в отделни части обективно е довела до неприемливи, в определени случаи, продължителни срокове на висящност на съдебните дела в първа съдебна фаза и неминуемо са създали за участниците в производството съществени ограничения. Причините за допуснатите забави обаче, не се дължат на неефективна дейност на привлечения съм дисциплинарна отговорност магистрат, а на обстоятелства, които обективно са го поставили в състояние и при най-добро желание и старание в работата си, да не се справи с изискуемите от закона процесуални срокове. При разискванията, състояли се на заседанието на ВСС, проведено на 20.03.2014 г., докладчикът по дисциплинарно дело № 11/2013 г. и чл. на ВСС Камен Иванов подробно е изложил становището на дисциплинарния състав. Подкрепен е с мотивирано изказване от члена на ВСС Румен Георгиев, който акцентира върху справките, сочещи че съдия Лаков има най-голям брой насрочени и решени дела за 2012 г., на минималната отпуска, която е ползвал през последните години, работата в почивни, в празнични дни и след работно време. Членът на дисциплинарния състав и на ВСС Даниела Костова не само подкрепя решението, но и коментира натовареността на СРС спрямо Районен съд - гр. Поморие, срещу магистрати от който са образувани дисциплинарни производства. Членът на ВСС Юлия Ковачева изтъква съображения в подкрепа на решението на дисциплинарния състав, като акцентира върху големия брой дела разгледани от съдия Лаков, както и че не следва да се имат предвид други периоди, извън процесния. Изказва мнение, че разглеждането на толкова голям брой дела изисква време, усилие и постоянство. Освен това подчертава, че следва да не се стимулира порочната практика за своевременно изписване на делата за сметка на качеството на съдебните актове. Членът на ВСС Галина Карагьозова изразява съгласие с казаното от Ковачева и излага данни за друг съдия, който е наказан от Съвета за дела със значителна забава - над 1 г. и около една година, при голям брой на делата. Членът на ВСС Калин Калпакчиев излага съображения, че независимо от факта, че други съдии от СРС успяват да се справят и при този обем, не означава, че от тези които не успяват трябва да се търси нещо, което е обективно невъзможно. Членът на ВСС Незабравка Стоева поставя проблема, че при постановяване на решението си ВСС следва да се съобрази с другите съдии от СРС, които изготвят актовете си своевременно, както и че през периода, когото е била инспектор в продължение на 4 години е имало жалби срещу Лаков. Акцентира и върху необходимостта от еднакви критерии при реализиране на отговорността на магистратите. В същия смисъл е и изказването на члена на ВСС Васил Петров, който предлага дисциплинарно наказание "порицание". Членът на ВСС Мария Кузманова развива съображения, че Лаков е с най-големия брой висящи дела в СРС, свършените дела са толкова, колкото и на останалите съдии, както и че като инспектор има наблюдения, че ИВСС често се е занимавал с Лаков. Членът на ВСС Светла Петкова цитира практика на ВАС, с която при аналогични нарушения, жалбата срещу решението на ВСС е оставена без уважение. Гражданите търсят добро правосъдие, а част от доброто правосъдие е и бързото правосъдие. Заявява, че нейното изказване следва да се има предвид като мотиви за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", предложено от члена на ВСС Васил Петров. При проведените три гласувания не се приема решението на дисциплинарния състав да не се налага дисциплинарно наказание и не се приема предложението за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". След тези гласувания, членът на ВСС Незабравка Стоева предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание "забележка". След проведено трето по ред тайно гласуване с 14 гласа "за", 5 "против" и 3 "въздържали се" се приема решение по т. 91 от протокол № 13 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 20.03.2014 г., с което на Емилиан Любенов Лаков е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ "забележка". Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че административният акт е постановен от компетентния орган, в установената форма. Решението е взето след след обстойни дебати, които съгласно чл. 320, ал. 4 ЗСВ се считат за мотиви, при наличие на визираното в същата разпоредба мнозинство. Дисциплинарно отговорното лице е изслушано от ВСС и наложеното наказание е в рамките на прерогативите на кадровия орган на съдебната власт по чл. 320, ал. 3, предложение второ ЗСВ. В тази връзка оплакването на жалбоподателя, че с вземането на решение, различно от предложеното от дисциплинарния състав е нарушено правото му на защита, е неоснователно. Последното се отнася и до оплакването, че в състава на ВСС са участвали негови членове, които преди това са били инспектори. Липсва законово основание за ограничаване на правото на участие в заседания на ВСС на негови членове, които не са били отстранени, поради дисциплинарно наказание. Постановеният административен акт страда от визираното в разпоредбата на чл. 146, т. 4 АПК отменително основание -противоречие с материалния закон. В константната практика на Върховния административен съд при нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 309 ЗСВ, се извършва преценка на натовареността на магистрата, като обективна причина за неспазване на процесуалните срокове и бездействия. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд изцяло споделя констатациите и изводите на дисциплинарния състав, отразени в решение № 10-00-005 от 12.03.2014 г., относно натовареността на съдия Лаков и забавеното произнасяне по редица дела. В проверявания от ИВСС период - 1.04.2012 г. - 6.02.2013 г., магистратът има приключени 836 дела, които средномесечно правят по 93 дела. Действително от тях 420 бр. са по Глава тридесет и седма "Заповедно производство" ГПК. Но пред вид спецификата им, правилни са съображенията на члена на ВСС Камен Иванов, че и тези производства изискват време и внимание. От 836 дела 53 дела са произнесени след изтичане на едномесечния срок. От общо 178 дела, разгледани по общия исков ред, обявени за решаване без произнасяне с окончателен съдебен акт след изтичане на месечния срок, статистиката е следната: от 10 до 7 месеца забава - 44 бр. дела, 1 дело над 4 месеца, под 4 месеца забава за всички останали дела. За 17 дела към крайния срок на проверката не е изтекъл визирания в закона едномесечен срок. От справката за процентно натоварване на съдиите във Второ ГО на СРС за периода 1.04.2012 г. до 31.12.2012 г. (стр. 162 - 165 от административната преписка) се установява, че съдия Лаков е на второ място по натовареност (14.56%) спрямо разгледаните дела на цитираното отделение. Предвид обстоятелството, че проверката е включвала и периода 1.04.2012 г. до 31.12.2012 г., дисциплинарният състав правилно е обсъдил и резултатите от работата на съдията за цитираната година. Последните се свеждат до следните цифри: най-много насрочени дела - 972; най много разгледани дела - 1686 бр.; с най-много свършени дела - 1208 бр.; за 2012 г. е с най-много свършени заповедни производства - 768 бр.; за 2012 г. е четвърти по натовареност в отделението с оглед свършени искови производства - 440 бр. В тази връзка е изводът, че съдия Лаков е сред най-натоварените съдии във Второ ГО при СРС по отношение на разгледани и свършени дела, е правилен. В решение № 15921 от 23.12.2010 г., постановено по адм. д. № 12157/2010 г. по описа на ВАС, петчленен състав, втора колегия се приема, че при прекомерна натовареност на магистрата, довела до забавяне на процесуалните срокове за произнасяне, не е налице дисциплинарно нарушение, поради липса на елемент от фактическия състав на нарушението - виновно неизпълнение на служебни задължения. В решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2013 г., петчленен състав, е прието: "В същото време, високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност, мотивите по всички съдебните актове да бъдат изготвяни в законните срокове". В решение № 10613 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2848/2011 г., петчленен състав, е посочено: "По законодателната дефиниция за дисциплинарно нарушение, неизпълнението на служебните задължения следва да е извършено виновно. В случая съвкупната преценка на установените от доказателствата по делото факти и обстоятелства не установява констатираното осъществяване на елементи от фактическия състав за нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 1 от ЗСВ да е извършено виновно, за да се определи за дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. ". В решение № 999 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4996/2012 г., VI отд. е прието: "Налагането на дисциплинарното наказание цели постигане на превантивен и възпиращ ефект за магистрата. В случая, видно от приложените в съдебно заседание справки за натовареността на съдиите в Софийския районен съд, не са отчетени обективните факти на регулярната най-висока натовареност и условията на труд, при които магистратите от този съд и в частност привлечената към отговорност изпълняват своите задължения". В този смисъл е и решение № 1625 от 2.02.2011 г., постановено по адм. д. № 10514/2010 г. на ВАС, тричленен състав и др. Правилно в решението си дисциплинарния състав се е позовал на решения на Върховния административен съд, с които при сходна натовареност на съдия Лаков за предходни периоди, актовете на ВСС, с които са му били наложени дисциплинарни наказания, са били отменени. В решението е разгледана и натовареността на СРС за 2012 г. по статистически данни спрямо останалите съдилища от същата степен в страната и е констатирано, че месечната натовареност на разглежданите дела е 146.41 бр. при 42.19 бр. средна за страната; брой свършени дела месечно (действителна натовареност) - 112.05 бр. при 37.32 за страната. Натовареността на този съд е коментирана с решението от 10.05.2011 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, V отделение, по делото Димитров и Хамънов срещу България - виж раздел I, т. 7, Районни съдилища, разположени в областните центрове. В раздел Б "По същество", т. 1 "Общи принципи ", подточка 71 от цитираното решение изрично е посочено, че "Разумният характер на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на какво е бил изложен жалбоподателя в процеса. Наред с това в подточка 72 е казано: "Държавите имат единствено задължението да организират своите съдебни системи по начин, по който техните съдилища да могат да отговорят на всяко едно от изискванията на чл. 6, § 1 от Конвенцията. По-нататък, в същата подточка, съдът приема, че държавата може да бъде обявена за отговорна не само за забавяния в движението на дадено дело, но също така и за неувеличаване на ресурсите в отговор на изоставащите дела или за структурни недостатъци в своята съдебна система, които предизвикват забавяния. В решението е коментирана натовареността на Софийски районен съд още към 2009 г. - раздел I, т. 7, Районни съдилища, разположени в областните центрове. Едва с решение по т. 5. 1 от протокол № 12 от 28.03.2013 г., на основание чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 180 ЗСВ, Висшият съдебен съвет е обявил конкурс за преместване и заемане за 36 свободни длъжности за "съдия" в районните съдилища, от които 21 за Софийски районен съд. В решение № 9488 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5054/2012 г., петчленен състав е прието: "Дисциплинарното наказание е насочено към мобилизиране на магистрата и постигане на по-висока ефективност в работата, както и постигане на превантивен ефект. За да се осъществяват тези цели наказанието следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай". В изказванията си членовете на ВСС Незабравка Стоева и Мария Кузманова излагат съображения за работата на магистрата за предходни периоди, в които са били инспектори и в тази им част, изказванията не следва да се имат предвид, с оглед преценката на процесния период, предмет на проверката от ИВСС. В подкрепа на изказването на члена на ВСС Юлия Ковачева относно качеството на работа е справката, находяща се стр. 104, от която е видно, че за периода 2012 г., съдия Лаков има отменени 10 решения, от които само 2, поради неправилно прилагане на закона. Тези данни при 1208 свършени дела през 2012 г. прави 0.83 % отменяемост. Още по-добри са резултатите за периода 2009 г. - 2011 г. Изказванията на членовете на ВСС, които поддържат теза, че останалите съдии в СРС изготвят съдебните си актове своевременно или с по-малка забава, не са подкрепени от съответни справки и в този смисъл са необосновани. По делото няма данни и относно отменяемостта на техните съдебни актове. Що се касае до проблема, че ненаказването на жалбоподателя би повлияло негативно на другите съдии от същия съд, следва да се има пред вид, че срещу тях не се образуват дисциплинарни производства и не се препятства кариерното им развитие, което е достатъчен стимул за бъдещата им работа. По отношение на процесуалните срокове за изготвяне на съдебните актове, то те са посочени в чл. 235, ал. 5 ГПК като едномесечни и не подлежат на коментар. Но предвид обстоятелството, че в чл. 6, § 1 от КЗПЧОС се ползва понятието "разумен срок", то такъв трябва да бъде нормативно установен в Закона за съдебната власт, респ. в ГПК, в АПК. Като база може да бъде ползвана практиката на Европейския съд по правата на човека. Към настоящия момент ВСС не е огласил дори критерии относно понятието "разумен срок", нито такива относно пределната натовареност за съдии, прокурори и следователи. Без така определени критерии не могат да се спазват принципите залегнали в чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 АПК. При това положение противоречивата практика на ВСС по дисциплинарните производства се явява логична последица, тъй като не може да се избегне проявата на субективизъм при вземането на решенията. Съгласно чл. 13 АПК, административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Разпоредбите на чл. 12 АПК регламентират принципите на публичност и прозрачност в административното производство. Член 8, ал. 2 АПК задължава в пределите на оперативната самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Цитираните норми са били нарушени. По изложените съображения се приема, че процесното решение на ВСС е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 309 ЗСВ, който текст изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид освен тежестта на нарушението и формата на вината, както и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Решението е постановено и в нарушение на чл. 8, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 АПК. Мотивиран от горното, съдът приема, че подадената жалба е основателна и оспореният административен акт следва да бъде отменен. Страните не претендират присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася. Водим от горното и на основание чл. 323, ал. 3 ЗСВ, Върховният административен съд, VI отделение,