Решение № 2280 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2013 г.

Решение № 2280 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5654/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП- Пловдив срещу Решение № 540 от 08.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2412 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 211200452/06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 797/06.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с който на "ЕС БИ ЕН - Виолета Беширова" ЕООД, представлявано от управителя Виолета Стоянова Беширова., не е признат данъчен кредит в размер на 19 999,88 лв., ведно със законните лихви в размер на 5 354,85 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда са необосновани и не съответстват на събраните по делото доказателства. Счита, че неправилно съдът е приел, че органът по приходите е мотивирал констатациите си в обжалвания РА, въз основа на обстоятелството, че прекият доставчик не е представил изисканите му по реда на ДОПК документи. Въпреки, че съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) е игнорирал част от изводите му. Твърди, че съдът превратно е тълкувал практиката на Съда на европейския съюз (СЕС). В тези насоки излага подробни доводи и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да остави в сила оспорения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЕС БИ ЕН - Виолета Беширова" ЕООД, в писмен отговор, писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменен РА № 211200452/06.04.2012 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърден с Решение № 797/06.07.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив, с който на "ЕС БИ ЕН - Виолета Беширова" ЕООД, не е признат данъчен кредит в размер на 19 999,88 лв., ведно със законните лихви в размер на 5 354,85 лв. по фактури с № 243/17.07.2009 г., № 365/09.07.2009 г., № 334/06.07.2009 г. и № 245/20.07.2009 г., издадени от "Еско 79" ЕООД. Предмет на доставките са "СМР". Плащането е извършено в брой, за което са представени фискални бонове. Представени са Договор за строителство от 02.03.2009 г., с който "ЕС БИ ЕН - В. Б." ЕООД възлага, а "Еско 79" ЕООД приема да изпълни строеж на обект "Външен басейн с. Войводино" в т. ч. доставка на необходимите материали и оборудване, СМР; всички дейности, необходими за завършване и приемане на строежа. Стойността е определена на 150 323.01 лв. и включва всички разходи на изпълнителя за изпълнението на поръчката, които се заплащат след представяне на оригинална фактура и акт обр. 19. Представена е количествено-стойностна сметка на обекта на обща стойност 150 323.01 лв. с вкл. ДДС и Протокол обр. 19 с № 1 от 03.07.2009 г. за установяване завършването и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи, който напълно съответства на количествено-стойностната сметка. Доставчикът "Еско 79" ЕООД не е открит при служебна проверка в информационната система на НАП е установено, че е включило фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация; има регистрирани трудови договори - 5 общи работници строителство. Въз основа на така установената фактическа обстановка и като се е позовал на заключението на СТЕ, съдът е приел, че всички видове СМР, описани в КСС към договора за строителство, техните количества и стойности, напълно съответстват на видовете СМР, количествата и стойностите по протокола обр. 19. Общата стойност на предвидените СМР по договор и КСС по него възлиза на 150 323,01 лв. с ДДС. Същата обща стойност от 150 323,01 лв. с ДДС е актувана в протокол обр. 19 - Протокол № 1/03.07.2009 г., съдът е приел, че процесните СМР, са фактически осъществени като конкретен трудов резултат, съобразно постигнатите между "Еско 79" ЕООД и "ЕС БИ ЕН Виолета Беширова" ЕООД договорености, обективирани в писмения договор за изработка, съвместните протокол обр. 19 и КСС за установяване на извършените и подлежащи на заплащане услуги и издадените данъчни фактури. Поради изложеното е приел, че са налице условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, поради което е отменил оспорения РА. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При разглеждане на спора пред Администратиевен съд - Пловдив са допуснати процесуални нарушения, които са довели до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и необосновани правни изводи. Макар да е приел заключението на вещото лице по СТЕ като обективно и компетентно изготвено, съдът не е го е обсъдил заедно с другите доказателства под делото, както изисква правилото на чл. 202 от ГПК, а без да излага мотиви е приел, че то потвърждава фактическото извършване на процесните СМР. В действителност след посещение на място и анализ на представените по делото документи (договор, ККС, протокол обр. 19 и четирите процесни фактури) вещото лице е заключило, че тъй като формулировката на всяка от фактурите е само "СМР", съответствие на количествата и стойността на вложените материали, описани в количествено-стойностната сметка към договора за строителство и същите, описани в протокола обр. 19, не могат да бъдат сравнявани с данни от процесните фактури. Като се има предвид, че и стойностите по фактурите не съответстват на стойността на извършените услуги по протокола и договора е останал неизяснен въпросът какви конкретни СМР са фактурирани към отделните фактури, датата на тяхното изпълнение, как е определена стойността им и основанията им за фактурирането. По този начин в съдебното решение е приета за доказана в цялост защитната теза на жалбоподателя, но същата не е преценявана с оглед основните доводи на приходната администрация. Така например, не са обсъдени и разминаванията между предмета на представения договор и КСС към него. Според договора изпълнителят, "Еско-79" ЕООД следва да изпълни доставка на необходимите материали и оборудване, СМР и всички дейности, необходими за завършване и приемане на строежа за сумата от 150323.01 лв. по представената КСС. От протокол обр. 19 е видно, че КСС е изпълнена, но не и договорът, тъй като обектът не е завършен и вещото лице е констатирало, че не е монтирано никакво оборудване, не е облицован от вътрешната си страна и не са полагани пластовете изолации, предвидени по проект, а басейнът е изпълнен "в груб вид". Съдът не е определил основният спорен момент в делото и не го я изяснил от фактическа страна, поради което е постановил неправилно и необосновано решение. Основателен е доводът на касатора, че първостепенният съд неправилно е приел, че органът по приходите е мотивирал констатациите си в РА само въз основа на обстоятелството, че от прекия доставчик не са представени документи. Не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в това число и заключението по СТЕ. Съдебното решение съдържа само принципни съображения и възпроизвеждане на конкретни правни норми от материалния закон и тълкувания на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената в различни решения на СЕС, но не и ясно изразена воля относно спорните по делото факти и установяване на фактическата обстановка по конкретното дело. Решаващият съд се позовава на общи правни постановки, без да обсъди въобще заключението на експерта и останалите доказателства. На практика в мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси относно наличието на реални доставки на СМР по четирите данъчни фактури, но въпреки това е формирал краен извод за основателност на подадената жалба. В производството по реда на чл. 156 и сл. ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е определил правилно кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите от административният съд процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Поради това, решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК - делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение