Решение № 6017 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 774/2014 г.

ВАСVI отделение07.05.2014 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2268 от 24.10.2013 г. по адм. дело № 3130/2012 г. на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков, и двамата от с. Маноле, ул. "5-та" № 24, община Марица, област Пловдивска, да заплатят на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6017 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 774/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков, и двамата от с. Маноле, област Пловдив против решение № 2268 от 24.10.2013 г., по административно дело № 3130/2012 г. на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на касаторите срещу решение № 270/3.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 368/29.12.2010 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ, с което не е приета за трудова злополука смъртта на Калин Зефиров Недков, настъпила на 22.06.2010 г. Оплакванията на касаторите са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, в писмен отговор от упълномощения юрисконсулт Калина Велева - Минкова, оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответниците - "Валтабак" ЕООД - с. Маноле, община Марица, област Пловдивска и Елена Калинова Тоскова от с. Маноле, не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е положил усилия и е изчерпал възможностите за събиране на доказателства за установяване на правнозначимите по спора факти и е изложил подробни и точни мотиви във връзка с приложението на относимите материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, е оспореното от Бистра Младенова Недкова и Емануил Калинов Недков, решение № 270/3.09.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № 368/29.12.2010 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ гр. Пловдив, с което декларираната злополука вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. от съпругата на пострадалия Бистра Младенова Недкова, станала с Калин Зефиров Недков на 22.06.2010 г., не е приета за трудова. По делото е установено, че Калин Зефиров Недков е изпълнявал длъжността "шофьор" по безсрочно трудово правоотношение с работодателя "ВАЛТАБАК" ЕООД, с. Маноле и е превозвал работниците от околните села към местоработата им в с. Маноле и обратно. На 22.06.2010 г. Калин Недков е излязъл от дома си към 5,00 ч. и е потеглил със служебния 9-местен микробус "Мерцедес 308 Д" да вземе работниците от околните села за първа смяна, започваща от 6,00 ч. Към 5,30 по време на управление на служебния микробус е възникнало внезапно влошаване на здравословното му състояние, завършило с летален изход. Съгласно препис извлечение от акт за смърт № 0023/23.06.2010 г. на Община Марица, смъртта му е настъпила на 22.06.2010 г. в 5,30 часа извън дома му и лечебно заведение, а като причини са посочени - "остър инфаркт на миокарда". Във "ВАЛТАБАК" ЕООД е проведено вътрешно разследване на инцидента като резултатите са обективирани в протокол № 1 от 23.06.2010 г. В протокола комисията е отразила становището си, че възникналият с Калин Недков инцидент не е трудова злополука, поради което осигурителят не е подал декларация в ТП на НОИ гр. Пловдив. Декларация за трудова злополука е подадена от съпругата на Недков - Бистра Младенова Недкова, в качеството й на негов наследник, която е заведена с вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. по описа на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив. Проведено е разследване от комисия по чл. 58, ал. 1 КСО, резултатите от което са оформени в протокол № 70 от 28.10.2010 г. С оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО, материалите от извършеното разследване, ведно с приложенията към него, са изпратени в ТЕЛК за произнасяне относно причинна връзка - трудова злополука. В тази връзка с експертно решение № 2487 от 22.11.2010 г. ТЕЛК е приела липсата на такава. Цитираното експертно решение на ТЕЛК не е обжалвано от заинтересованите страни и е породили правни последици - в тази връзка писмо на РКМЕ до РУ "СО" гр. Пловдив вх. № ТЗ-239#4/27.12.2010 г. С разпореждане № 368/29.12.2010 г. длъжностното лице при ТП на НОИ - Пловдив съобразявайки разпоредбата на чл. 60, ал. 2 КСО законосъобразно не е приело декларираната с декларация вх. № ТЗ-239 от 31.08.2010 г. злополука за трудова, като се е позовало на решението на ТЕЛК, с което "комисията не се произнася за причинна връзка - трудова злополука". Разпореждането е потвърдено с решение № 46/1.02.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив. След оспорването по съдебен ред и последвалата му отмяна горестоящият административен орган е формирал комисия по чл. 94 АПК предвид указанията на съдебния състав на Върховния административен съд за необходимостта от допълнително изясняване на обстоятелства по спора. Установени са допълнителни заболявания на лицето, изследвани са детайлно условията на полагане на труд, спецификите на дейността и начина на живот на пострадалото лице през последните дни преди събитието. Заключението на органа сочи липсата на безспорни доказателства, че именно условията на труд, при които пострадалият е работил, са причина за настъпилото увреждане, довело до смъртта му. Установените през 2009 г. заболявания на Недков - хипертонична сърдечна болест, захарен диабет и хиперлипидемия, представляват основните рискови фактори за развитието на анатомичния субстрат - коронарна атеросклероза - на исхемичната болест на сърцето. Многофакторната генеза за възникването на тези заболявания, преимуществено е в основата на развитието на исхемична болест на сърцето, чиято клинична проява се явява острият миокарден инфаркт, който е причинил смъртта на Недков. Първоинстанционният съд е съобразил указанията, дадени с отменително решение № 10657 от 23.07.2012 г. по адм. дело № 3982/2012 г. на Върховния административен съд. При проверката на констатациите и изводите на органите на НОИ е назначил комплексна съдебно - медицинска експертиза, която е потвърдила изводите за характера на увреждането. Кредитирайки с доверие заключението на вещите лица, обосновано съдът е приел, че не е доказана пряка функционална връзка между полагания труд и злополуката. Не е налице и заложеното в чл. 55 КСО основание за внезапно увреждане на здравето, което също е критерий в оценката на настъпилия вредоносен резултат и възможността за квалифицирането му като трудова злополука. Отчетено е и действието на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, съгласно която не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми вкл. миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане и др. При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане крайният извод дали е налице внезапно нетравматично увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, което е следствие (резултат, последица) на извършваната работа, законодателят е поставил в компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето), в т. ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО). Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО има само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за трудова. В този смисъл решение № 10479 от 10.07.2013 г. по адм. д. № 6208/2013 г., на Върховния административен съд, VI о.. Административният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора и заявеното от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив искане за разноски, настоящият състав на Върховния административен съд на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд поставя такива в тежест на касаторите под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2