Решение № 10871 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Р. И., чрез адв. Ж. Каналиев, против Решение 2584/18.04.2024 г., постановено по адм. дело 11264/2023 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/. От И. е постъпила и частна жалба срещу Определение 6062/22.05.2024 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането й за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Касаторът оспорва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Наведени са доводи, че процесният административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. В съдебно заседание И. не се явява лично, представлява се от адв. Каналиев, който поддържа касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки, които представя в хода на устните състезания. Претендира заплащане на разноски по представен списък на същите. От ответника Заместник - кметът на Район Слатина, чрез процесуалния представител юриск. Дъбов, е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който са изложени съображения за недопустимост на същата, поради нередовност липсват наведени касационни основания. Депозиран е писмен отговор по частната жалба, в който се релевират доводи за недопустимост, поради просрочието й, алтернативно за неоснователност. В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалния представител юриск. Дъбов, който оспорва касационната и частната жалби и моли касационната инстанция да отхвърли същите. Претендира разноски за юриск. възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Й. Р. И. срещу заповед РЛС23-РД09-503/02.11.2023 г., издадена от Кмета на Район Слатина при Столична община/неправилно е посочено в жалбата, че горецитираната заповед е издадена от Заместник-кмета на Район Слатина . В хода на съдебното производство АССГ с определение от 01.12.2023 г. е конституирал страните по делото, както следва: жалбоподател Й. Р. И. и ответник Заместник - кмета на Район Слатина на Столична община. В проведеното по делото единствено съдебно заседание на 31.01.2024 г. като ответник е призован Заместник кметът на Район Слатина при Столична община, като в диспозитива на съдебното решение изрично е посочено, че се отхвърля жалбата на И. срещу заповед РЛС23-РД09-503/02.11.2023 г., издадена от Зам. - кмета на Район Слатина при Столична Община. С решението жалбоподателката е осъдена да заплати на Столична община разноски по делото представляващи такива за юриск. възнаграждение в размер на 100 лв. Постъпила е молба от И. за изменение на съдебното решение в частта за разноските, която е оставена без уважение с Определение 6062/22.05.2024 г., постановено по същото дело. Обжалваното решение е недопустимо. Конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в конкретния случай води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Административният съд съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 от АПК, като ответник по делото е следвало да конституира Кметът на Район Слатина , а не Заместник - кмета на Район Слатина, тъй като процесният административен акт е издаден от последния по заместване, а не при делегиране. Заместването е осъществяване на правомощията от компетентността на ръководния орган, извършвано от официалните му заместници, в негово отсъствие. В конкретния случай е налице нарочна заповед за заместване на Кмета на Район Слатина от Заместник - кмета на район Слатина Б. Н. Д. - З., а именно- Заповед РЛС23-РД09-436/25.09.2023 г., цитирана в самата обжалвана заповед. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за допустимостта на съдебното решение. Поради това и с оглед констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с участието на надлежния ответник Кмета на Район Слатина. Поради недопустимостта на съдебното решение настоящият състав не се следва да се произнася по останалите касационни основания. Частната жалба е допустима, като подадена в срок, а разгледана по същество е основателна при този изход на спора. Ще следва да се отмени определението, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на същото в частта за разноските. Предвид констатираната от касационната инстанция недопустимост на съдебния акт, не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение