Решение № 10048 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2020 г.

Решение № 10048 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2020 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Н. Маринова" гр. Стара Загора, като собственик на частна аптека "Маринела", срещу решение № 507/17.12.2019 г. по адм. д. № 421/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, в частта му, с която се отхвърля жалбата на касатора против заповед №РД-19-347/14.05.2019 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса Стара Загора и е осъден той да заплати разноски в размер на 85, 71 лева. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалваната заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съставеният констативен протокол за проверката от контролните органи е с дата 05.03.2019 г., а проверката е извършена в периода от 29.03.2019 г. до 03.04.2019 г. В констативния протокол по т. 4, 5, 6, 7 и 8 не е вписано на коя дата касаторът е извършил нарушенията по тези точки, в нарушение на приложимия подзаконов нормативен акт - Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти в хуманната медицина, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от НЗОК. От мотивите на решението не става ясно с кои точно действия изпълнителят не е оказал съдействие на длъжностните лица от РЗОК при изпълнение на служебните им задължения. Моли да се отмени решението и вместо него да се отмени оспорената заповед на директора на РЗОК. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – директорът на Районната здравноосигурителна каса - Стара Загора, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор чрез пълномощника Д. Т., началник отдел "Финансово, административно и правно обслужване на дейността" в РЗОК Стара Загора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Посочената дата 05.03.2019 г. в констативния протокол е техническа грешка. Същият е от назначената проверка със заповед №РД-18-310/05.03.2019 г. на директора на РЗОК, извършена на място в аптеката на 29.03.2019 г., продължила по документи до 03.04.2019 г. Протоколът е изготвен и връчен на 05.04.2019 г. с генериран номер от автоматичната електронна деловодна система на РЗОК №Р-174/05.03.2019 г., което не се отрича от касатора. Срещу този протокол в 7-дневния срок е постъпило възражение от ЕТ с вх. № 29-03-561/11.04.2019 г., в което се коментират факти и обстоятелства, установени с него. Касаторът е реализирал правото си на защита в административното производство. Номерът на констативния протокол не е от задължителните реквизити, изредени в чл. 28, ал. 4 от индивидуалния договор № 241793/18-04-2016 г. Правилно е описана фактическата обстановка на извършеното нарушение по т. 2 от констативния протокол, както и правната му квалификация, тъй като ЕТ не е съдействал на проверяващите да получат документите, подлежащи на контрол. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Допусната е техническа грешка в датата на констативния протокол, съставен и връчен на касатора, който е упражнил в законоустановения 7-дневен срок правото си да подаде възражение срещу него. Относно нарушението по чл. 27, ал. 3 от индивидуалния договор, изхвърлянето на процесните 4 рецептурни книжки от проверяваното лице е създало пречки на контролните органи при установяване на правнозначими факти. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на положителните процесуални предпоставки, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Заповед №РД-19-347/14.05.2019 г. на директора на РЗОК Стара Загора е издадена на основание чл. 30, ал. 1 от индивидуален договор /ИД/ № 241793/16.04.2016 г. на ЕТ "Н. Маринова" с НЗОК, във връзка с извършена проверка по заповед №РД-18-310/05.03.2019 г. на директора на РЗОК и съставен за нея констативен протокол /КП/ №Р-174/05.03.2019 г., чиито констатации са потвърдени с решение № 1/24.04.2019 г. на арбитражна комисия, определена със заповед №РД-09-67/12.04.2019 г. на директора на РЗОК Стара Загора. Със заповедта е наложена на ЕТ санкция за допуснати нарушения, както следва: 1. На основание чл. 42, ал. 1, т. 15, б. "а" от ИД № 241793/18.04.2016 г. за констатирано нарушение на чл. 3, ал. 2 от ИД, отразено в т. 4, т. 5 и т. 6 от КП – финансова неустойка от 50 лева; 2. На основание чл. 42, ал. 1, т. 11, б. "а" от ИД № 241793/18.04.2016 г., отразено в т. 7 от КП – финансова неустойка от 250 лева; 3. На основание чл. 42, ал. 1, т. 5, б. "а" от ИД № 241793/18.04.2016 г., отразено в т. 8 от КП – финансова неустойка от 50 лева. Административен съд Стара Загора е отменил заповедта по точка 1 като незаконосъобразна. Съдебното решение в тази му част не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповедта по т. 2 и 3, като фактическите и правните му изводи се споделят от настоящата касационна инстанция. По т. 2 от заповедта /т. 7 от КП/ е установено, че в аптеката са открити 4 броя рецептурни книжки с прилежащите към тях рецептурни бланки, без поставени върху тях дата и час на взимането им от здравноосигурените лица /ЗОЛ/, и 1 брой рецептурна книжка с поставена върху нея дата 30.03.2019 г., която е по късна от датата на извършване на проверката /29.03.2019 г. /. Присъстващите на проверката лица – магистър фармацевт Н. М. /собственик на ЕТ и ръководител на аптеката/ и магистър фармацевт Р. И., са били уведомени от контрольорите, че това представлява нарушение на чл. 10, ал. 2 от ИД. В заповедта и КП е посочено, че М. се облякла, взела въпросните рецептурни книжки и напуснала аптеката в неизвестна посока. След малко се завърнала без тях и заявила на проверяващите, че ги е изхвърлила в контейнерите за смет, за да не бъде санкционирана. Правилно административният орган е приел, че с действията си същата е нарушила чл. 27, ал. 3 от ИД, изискващ от изпълнителя да оказва съдействие при изпълнение на служебните задължения на длъжностните лица от РЗОК– контрольори по чл. 26, ал. 1 от ИД. По т. 3 от заповедта /т. 8 от КП/ е установено, че по време на проверката от изпълнителя са поискани рецептурни бланки с № 7380/04.12.2018 г., № 7381/04.12.2018 г. и № 7383/04.12.2018 г., за които той е заявил, че не се намират към момента на проверката в аптеката, а ги е предоставил на 01.04.2019 г,. по време на проверката по документи в сградата на РЗОК Стара Загора. Правилно е прието от РЗОК допуснато нарушение на чл. 27, ал. 5, т. 1 от ИД, изискващ изпълнителят да съхранява в аптеката и предоставя при поискване на контрольорите от РЗОК рецептурните бланки за последната една година, считано от датата на тяхното изписване. Описаните констатации в оспорената част от заповедта и КП, не са били оборени по неоспорим начин от касатора в хода на административното и съдебното производство пред първоинстанционния съд. Правилно съдът е потвърдил заповедта в частта по т. 2 и 3, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора, че погрешно посочената дата на констативния протокол представлява съществено нарушение на административно производствените правила, обосноваващо незаконосъобразност на крайния акт. Посочването на датата на КП като 05.03.2019 г., вместо коректното 05.04.2019 г., е явна фактическа грешка, която не води като краен резултат до издаването на административен акт със съдържание различно от процесната заповед за налагане на санкции. Не е ограничено правото на защита на касатора в административното производство. Със заповед №РД-18-310/05.03.2019 г. директорът на РЗОК е наредил извършване на проверка на ЕТ в периода от 05.03.2019 г. до 05.04.2019 г. Проверката е извършена на място в аптеката на 29.03.2019 г. и е продължила по документи в сградата на РЗОК Стара Загора, като е приключила на 03.04.2019 г. Констативният протокол от проверката е връчен на касатора и той е реализирал възможността да подаде възражение с вх. № 29-03-561/11.04.2019 г. срещу него. То е разгледано от арбитражна комисия, определена със заповед №РД-09-67/12.04.2019 г. на директора на РЗОК Стара Загора, която е потвърдила констатациите в КП. Липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции е била спазена. Доводът на касатора, че не са посочени конкретно нарушенията в констативния акт е неоснователен, тъй като в констативния протокол и заповедта подробно са изложени релевантните обстоятелства и факти, поради които ответникът по касация приема, че са налице нарушения на ИД. Задълженото лице е уведомено за всички действия на контролните органи, не е ограничено правото му на защита. Нарушенията са установени и санкционирани съгласно чл. 30, ал. 1 от индивидуален договор № 241793 от 18.04.2016 г., реализирайки утвърдения от страните процедурен ред за ангажиране на отговорността на изпълнителя по договора за отпускане на лекарствени продукти на задължително здравноосигурени лица, заплащани напълно или частично от НЗОК. Относно санкциите по т. 2 и 3 от заповедта: Административният орган е приложил правилно чл. 42, ал. 1, т. 11, б. "а" от ИД, съгласно който за констатирано нарушение на чл. 27, ал. 3 от ИД, се налага финансова неустойка в размер на 1 х250 лева. Също така правилно, на основание, чл. 42, ал. 1, т. 5, б. "а" от ИД, за нарушението по чл. 27, ал. 5, т. 1 от ИД е наложена финансова неустойка в размер на 50 лева. Санкционирани са надлежно констатирани нарушения, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд законосъобразно е потвърдил оспорената заповед. Обсъждайки всички относими за правилното решаване на спора доказателства, е направил верни правни изводи. Не се констатират пороци, съставляващи касационни основания за отмяна на съдебното решение и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,