Решение № 6973 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2020 г.

Решение № 6973 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2382/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане по чл. 239, т. 3 АПК на В. К., от [населено място] за отмяна на решение № 16241/09.12.2011 г. по адм. дело № 7530/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение и оставеното в сила решение № 2125/05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд С. – град. Т., че съдебните актове са обосновани с нормата на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отм.); (НУРАСДА), която е обявена за дискриминационна с решение № 494/08.12.2016 г. по дело № 6/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация, потвърдено с решение № 3352/17.05.2017 г. по адм. дело № 379/2017 г. на Административен съд С. – град, оставено в сила с решение № 11597/31.07.2019 г. по адм. дело № 8182/2017 г. на Върховния административен съд. Счита, че резултатът от проведените производства осъществява фактическия състав от хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК и моли на това основание да бъдат отменени атакуваните съдебни актове. Ответникът по искането - председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт Борисова изразява писмено становище за неоснователност на искането. Прилага подробни писмени бележки и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посочените в него основания е неоснователно. С решение № 16241/09.12.2011 г. по адм. дело № 7530/2011 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е оставил в сила решение № 2125/05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд С. – град, с което е отхвърлено оспорването на В. К., от [населено място] срещу заповед № П – 45/09.11.2010 г. на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител поради получена възможно най-ниска обща оценка при атестирането му. С решение № 494/08.12.2016 г. по дело № 6/2012 г. Комисията за защита от дискриминация е обявила, че нормата на чл. 5 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (отм.); в отношенията между В. К. и Министерски съвет на Република България е дискриминационна, както и практиката по прилагане на тази норма при атестиране на държавните служители, заемащи ръководни длъжности, пряко подчинени на органа по назначението, води до дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация по признак "обществено положение". През 2012 г. е отменена Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА) и е приета Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) (ПМС № 129 от 26.06.2012 г., обн., ДВ, бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.) Съгласно чл. 239, т. 3 АПК съдебното решение подлежи на отмяна по извънинстанционния ред по чл. 237 и сл. АПК когато е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или акт на съд или друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че не са налице хипотезите, уредени от правната норма. Отмяната на разпоредбите на нормативен акт нямат ретроактивно действие, а произвеждат действие за в бъдеще, поради което не биха могли да засегнат влезлите в сила съдебни решения. Неналични са хипотези за "подправен акт" или "отменен акт" по силата на цитираните юрисдикционни актове, на които се позовава искането по чл. 239, т. 3 АПК. Сходен правен спор е разгледан и по адм. дело № 5044/2016 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлено искането на В. К. от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 3 от АПК на влязло в сила решение № 16241 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 7530/2011 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е оставено в сила решение № 2125 от 05.05.2011 г. по адм. дело № 8713/2010 г. на Административен съд С. - град. П. на спорния предмет е пречка в настоящото производство да се търси пререшаване на приключилия вече правен спор с правно основание чл. 239, т. 3 АПК, основан на настъпилата отмяна през 2012 г. на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. По изложените съображения искането за отмяна е неоснователно. В тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия