Решение № 5834 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2020 г.

Решение № 5834 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2499/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичен общински съвет (СОС) против решение № 336 от 15.01.2020 г., постановено по адм. дело № 8138/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – "Т и Т Инженеринг" ООД, в писмено становище, оспорва касационната жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, постановено след връщане на делото за ново разглеждане с дадени задължителни указания, на основание чл. 224 АПК, с решение № 8966/10.07.2017 г. по адм. д. № 2313/2017 г. по описа на ВАС, Административен съд София – град, отменя решение № 307/28.05.2015 г. на Столичен общински съвет, с което се одобрява проект за план за регулация, план за застрояване и план – схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура за м. "Дианабад", район "Изгрев", в частта, с която е одобрен план за регулация и план за застрояване относно УПИ VІ-2097 и УПИ VІІ-2097, кв. 15, м. Дианабад по действащия ПУП. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е в противоречие с материалния закон. Приема, че процесните УПИ-та не следва да се отреждат за озеленяване, а да се запази предвиждането по действащия ПУП. Излага съображения, че обжалвания ПУП - ПР и ПЗ е одобрен на основание чл. 110, ал. 4 и чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ и в случая въпреки, че процесните УПИ попадат в жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване по ОУПСО, по действащия ПУП не са отредени за комплексно строителство, т. е. вече са били преструктурирани с плана от 2001 г., когато за тях е предвидено свързано застрояване на сгради със смесено предназначение, т. к., за придаваемите към тях и от тях части от имоти е сключен окончателен договор за прехвърляне право на собственост и по отношение на тях е приложен по смисъла на § 22, т. 1, б. "б" от ДР на ЗУТ, а относно предвиденото застрояване, планът не е приложен по смисъла на § 22, т. 1, б. "б" от ЗР на ЗУТ, доколкото не са издадени строителни книжа и не са положени фундаментите на строеж, въпреки, че е издадена виза за проектиране. Приема, позовавайки се на заключението на вещото лице, че дори в случай, че бъде запазен градоустройствения статут, начина и характера на застрояването, съгласно действащия ПУП за двата процесни УПИ, не би бил нарушен необходимия нормативен минимум от обществени озеленени площи. Приема, че съотношението за "застроена-озеленена площ" на всички нива, за които е нормативно допустимо и е технически възможно да се извършат изчисления, ще бъде спазено при запазване на параметрите на ПУП-ПЗ за УПИ VІ-2097 и УПИ VІІ-2097, кв. 15, м. Дианабад и няма да бъде нарушен балансът на територията като съществуват и други възможности за увеличаване на процента на озеленените площи, а не чрез засягане на влезлия в сила ПУП-ПЗ за УПИ VІ-2097 и УПИ VІІ-2097, кв. 15, м. Дианабад, гр. София. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неправилно обаче съдът приема, че е нарушен материалния закон. Незаконосъобразен е изводът, че процесните УПИ-та не следва да се отреждат за озеленяване, а да се запази предвиждането по действащия ПУП където тези имоти не са отредени за комплексно строителство, т. к. вече са били преструктурирани с плана от 2001 г., когато за тях е предвидено свързано застрояване на сгради със смесено предназначение. От представените по делото доказателства е видно, че с предходен план за регулация и застрояване за ж. к. "Дианабад", утвърден със заповед № РД-50-09-56/89 г., ПИ 2097 попада в УПИ ІІ-"за ОЖС", кв. 15, в междублоковите пространства. С решение по ахд № 1067/1993 г. на СГС е отменено отчуждаването на частта от имота – пл. № 1 от полигон № 9, м. "Дианабад – Червена звезда" по плана на гр. София преди 1967 г. След отмяната на отчуждаването с ЧИЗРП, изготвено по реда на ЗТСУ, одобрено със заповед № РД-09-50-488/19.10.2001 г. на Главен архитект на гр. София, от бивш УПИ ІІ-"за ОЖС", кв. 15, м. "Дианабад" са създадени УПИ VІ-2097 и УПИ VІІ-2097, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗТСУ и е предвидено ново нискоетажно застрояване, свързано на общата регулационна граница между двата имота. С плана от 2001 г. процесните УПИ-та са били урегулирани, съобразно границите на частта от имота във връзка с отмяната на отчуждаването по реституционните закони и възстановяване на собствеността, чрез отделяне на нови УПИ от площта на УПИ ІІ-"за ОЖС", кв. 15, м. "Дианабад", поради което не е налице преструктуриране на жилищния комплекс по смисъла на закона. Незаконосъобразен е изводът, че урегулираните веднъж поземлени имоти не подлежат на последващо урегулиране – чл. 15, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, освен в предвидените в този закон случай – чл. 134 ЗУТ. Именно с приемането на ОУП на СО, одобрен с Решение № 960/16.12.2009 г. на Министерски съвет, се въвежда промяна в устройствените условия и е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Налице са релевантните за изменение на плана юридически факти. Неправилно първоинстанционният съд интерпретира заключенията на вещите лица. Съгласно заключението на вещото лице от СТЕ, каквито са и указанията дадени с решението на ВАС, в процесния план, процентът на озеленяване с площи за обществено ползване е изчислен съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба № 7/2003 г.) като за зона "Жк" е 17, 8 %, а за цялата територия на местността – 15, 3 %. В заключението е посочено, че при отпадане на спорните имоти от озеленяването, процентът ще бъде 14, 91%, което е по-малко от изискуемите минимално 15 % по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. Неправилно съдът посочва, като прави изчисления, че разликата от 0, 9 % до 15 % е в границите на допустимата грешка. Такова изявление вещото лице не е направило и такива изчисления не се съдържат в заключението му. Позоваването от първоинстанционният съд на нормата на чл. 18 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри е неотносимо към площи на квартали, територия в обхват на цялостен план, както и на процентното съотношение на озеленяването, посочено в ПУП. Цитираната разпоредба от наредбата касае единствено точността на нанесените в кадастралната карта поземлени имоти, сгради и съоръжения на техническата инфраструктура при контролно определяне чрез геодезическо измерване на обектите в кадастралната карта, но е неотносима към площи на квартали, територия в обхват на цялостен план, както и в процентно съотношение на постигнатите с ПУП стойности. В конкретния случай цялостната промяна на предназначението на процесните УПИ-та, чрез отреждането им за озеленяване, в режим "Тго" е съобразено със ЗУТ, приетия ОУПСО и ЗУЗСО. В чл. 22, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 ЗУТ са регламентирани условията за ново строителство в съществуващите жилищни комплекси, съгласно устройствените показатели на съответната устройствена зона. Това, както е посочено и в предходното решение на ВАС, са плътност, интензивност на застрояване, минимални изисквания за озеленяване. С ал. 6 не се допуска уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи, определени в Наредба № 7/2003 г., а съгласно ал. 7, пр. 2 на чл. 22 ЗУТ, имоти, за които не може да се предвиди застрояване по ал. 6, се урегулират като озеленени площи за обществено ползване. В случая процесния план е съобразен с приложението към чл. 3, ал. 2 ЗУЗСО, в приложимата редакция, съгласно което в жилищните зони с преобладаващо комплексно застрояване в междублоковите пространства се оформят УПИ за озеленяване с режим на Тго, за които се създават актове за публична общинска собственост. УПИ с режим на Тго се създават и за частите от междублоковите пространства с реализирани озеленени площи. От приложените в настоящото производство доказателства е установено, че в двата УПИ има реализирани благоустройствени мероприятия – озеленяване с висока растителност и алейна мрежа, открита площ за игра с монтирани съоръжения за игра и отдих и изградени озеленени площи с алейна настилка за широко обществено ползване. Имотът не е ограден и е част от свободна площ между бл. 5 и ул. "Буенос Айрес". С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспореното решение на СОС да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва де се осъди "Т и Т инженеринг" ООД да заплати на Столична община направените в касационното производство разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,