Решение № 9490 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2018 г.

Решение № 9490 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11525/2018 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от "БОНЕВИ ПЕРФЕКТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Нова Загора, община Нова Загора, област Сливен, ул. "Атанас Димитров" № 1, ет. 4, ап. 7, представлявано от Р. Бонева - Управител, срещу Решение № 124 от 25.06.2018 г. на Административен съд - Сливен по адм. дело № 98 по описа за 2018 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт № 01-2600-248 от 15.01.2018 г. за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г., издадено от П. Славчева - Зам. изпълнителен директор. Касационният жалбоподател счита, че така постановения съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени подробни съображения моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени административния акт. Претендира присъждане на сторените разноски, както и изисканата допълнителна такса от 119.90 лева. В открито съдебно заседание пред ВАС процесуалният представител на касатора е заявил, че поддържа касационната жалба на всички релевирани в нея касационни основания и отново моли решението да бъде отменено. Ответника – Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Брайкова в Писмен отговор, както и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Счита, че постановеното решение е правилно, същото е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от наведените с жалбата пороци. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение. Настоящият касационен състав на ВАС - Четвърто отделение намира, че касационната жалба на "Боневи Перфект" ООД е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаването на решението на датата 10.07.2018 г. видно от приложената "разписка", от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 124 от 25.06.2018 г. по административно дело № 98/2018 г., в производство по чл. 47 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл. 145 от АПК, Сливенският административен съд, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Боневи Перфект" ООД, гр. Нова Загора против Акт № 01-2600-248 от 15.01.2018 г. издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е прекратен биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. във връзка със заявление за подпомагане с УИН 20.03.0616/03781 и Приложение за кандидатстване за биологични плащания за кампания 2016 година и при този изход на спора съдът ОСЪЖДА "Боневи Перфект" ООД, ЕИК 201498812, със седалище и адрес на управление гр. Нова Загора, ул. "Атанас Димитров" № 1, ет. 4, ап. 7, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр. София сумата от 200. 00 лв. (двеста лева) разноски по делото. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Приел е, че актът е издаден в писмена форма, подписан от издателя си и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му, поради което е надлежно мотивиран. На следващо място съдът е установил, че в оспорвания административен акт не е посочен коректно номера на подаденото заявление за подпомагане, но от Приложение № 1 се установява, че същия се отнася именно за площите заявени за подпомагане със заявление УИН 20.03.0616/03781, идентични с тези посочени в писмото с изх. № 01-2600/7596 от 11.08.2017 г., следователно се касае за техническа грешка, която не се отразява на изразената от административния орган воля. Административният съд е извършил анализ на относимите правни норми и след като е съпоставил същите с приетите по делото доказателства, е достигнал до правния извод, че административният орган правилно е приел, че е налице материалноправната предпоставка за прекратяване на поетия от дружеството ангажимент по мярката през 2015 г., поради нарушаване на изискването на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за минимален процент на географско припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2016 г. спрямо одобрената/референтна площ при поемане на ангажимента (Наредба № 4 от 24.02.2015 г.). В конкретния случай административният съд е приел, че са налице предпоставките, с които законът свързва прекратяването на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за поетото през 2015 г. от страна на дружеството задължение. В първата година от поетия пет годишен ангажимент, с одобрена за участие в мярката площ от 20. 68 ха, през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, така както са били одобрени за подпомагане, следователно трябва да е налице географска идентичност между оторизираните площи и тези, върху които се осъществява поетия ангажимент. Към заявлението е приложен картен материал, като заявителя е удостоверил с подписа си запознаването с резултатите от автоматичните проверки и констатираната грешка, т. е., че не са декларирани същите площи по направление "Биологично растениевъдство" спрямо декларираните от предходната година. В заявлението за плащане е декларирано също, че се спазват разпоредбите на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., но при извършени административни проверки, в това число автоматично географско сравнение на одобрените/референтни парцели и тези които са заявени по мярката за текущата кампания в ИСАК е установено, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените площи през текущата кампания парцели спрямо одобрените/референтните за участие в мярката е 88, 88 %. Това обстоятелство се подкрепя и от приетата по делото експертиза. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя по отношение въведените ограничения в софтуерния продукт при очертаване на площите, които не съответстват на нормативната уредба и регистрираното от тях правно основание. Както и че е неоснователно възражението, че оспорващия е бил лишен от възможността да ползва данните от предходната кампания и да копира границите на ползваните площи. Също така за неоснователни са приети твърденията, че не следва да се прилага санкцията прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, тъй като неизвестни лица са разорали част от ливадите и променили начина на трайното ползване, както и че в парцел 27245-436-1-1, съставен от имоти с номера 116001 и 116002 били стоварени от неизвестни лица отпадъци със съмнителен произход. Съдът е приел за не установено кои са тези ливади и дали същите са част от заявлението за подпомагане. А по отношение на имоти с номера 116001 и 116002 които според дружеството съставляват парцел 27245-436-1-1 е прието за установено, че не са заявени за подпомагане за кампания 2016 г. и че отпадъците с неизвестен произход са струпани до тях, а не върху същите, видно от протокола приложен по делото. Съдът също е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г., в случай на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не изисква частично или пълно възстановяване на получената финансова помощ. В § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 4/24.02.2015 г. е дадена дефиниция на форсмажорни или изключителни обстоятелства, като е прието, че сред тях не е промяна начина на трайно ползване на имота или струпването на отпадъци в негова близост. Също така съдът е изследвал и Методиката за намаляване или отказване на плащания по Мярка 11 "Биологично земеделие", утвърдена със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, според която, вследствие на нанесена вреда от трети лица бъде унищожена култура върху заявен за подпомагане парцел или част от него и земеделския стопанин е информирал ДФЗ в определения срок, финансовата помощ за площта не се отпуска, като тази площ не следва да се счита за наддекларирана. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извода, че във всички случаи парцелите следва да са заявени за подпомагане, като наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства е основание за прекратяване на ангажимента, но в този случай не се изисква възстановяване на получената помощ, но не и за прекратяване на поетия ангажимент, но в конкретния случай парцелите за които се твърдят тези обстоятелства не са били заявени за подпомагане, поради което не намира приложение гореописаното. На последно място административният съд мотивирано е приел, че е неоснователно и твърдението, че поетия ангажимент не следва да се прекратява, тъй като през 2016 г. е поето ново задължение със заявяването на нови парцели на място на отказаните. Така постановеното от Административен съд - Сливен съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав не споделя възражението на касационния жалбоподател, че е неправилен извода на съда, отнасящ се до това, че са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспорения административен акт изрично е посочено, че в резултат на извършени административни проверки, извършени на заявлението, се включват географско сравнение на одобрените/ референтни парцели по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" и тези, които са заявени по направление през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), в резултат на което е констатирано, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство" е 88. 88 %. Точните данни при сравнението, формиращи фиксирания процент са нагледно показани в табличен вид в Приложение № 1. В него съвсем ясно по номера и площи са вписани: референтните (одобрените) парцели; заявените парцели в текущата кампания и площ от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания). В най-долния ред от таблицата е извършено и сумирането на площите: одобрени 20. 68 ха; заявени за текущата кампания 32. 2 ха; площ на пресичане – 18. 38 ха. В приложения текст е пояснен начинът на определяне на процента като математически алгоритъм и получената стойност при прилагането му. Така описаните фактически обстоятелства позволяват както на бенефициента, така и на последващите органи, упражняващи контрол за законосъобразност, да проверят наличието им, респективно тяхната липса. В административния акт се съдържат и правните основания за отказа от финансиране и прекратяването на ангажимента - установеното наличие на хипотезата на чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. водещо до прилагане на чл. 15, ал. 3, т. 1 от същата Наредба № 4/24.02.2015 година. За неоснователен следва да се приеме довода на касатора относно твърдението му, че за да е налице хипотезата за прекратяване на ангажимента, земеделския стопанин трябва да преустанови обработването на част от одобрените за подпомагане площи, което не се доказва със сравняване на границите на парцелите, а с проверка дали дейността се извършва върху всички референтни парцели. Както и че е неоснователно твърдението на касатора, че несъответствието в границите на референтните парцели, което е констатирано от органа, не представлява намаляване на площта, която се обработва или промяна на границите й. Правилен е направеният извод за наличието на нарушение по чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. съгласно която, одобрената площ за извършване на дейности по направление биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече 10 %, като всяка година поне 90 % от площта се припокрива географски с площта, за която е поет ангажимента и пр. При съобразяване на чл. 17, ал. 1 от цитираната Наредба, регламентираща дейностите по направления "биологично растениевъдство" да се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, правилно административният съд е приел за установено наличието на основанията по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/2015 г. за прекратяване на поетия ангажимент поради неизпълнение на изискванията на чл. 17, ал. 2 от цитираната Наредба. В конкретния случай, видно от Приложение № 1 към оспорвания административен акт, дружеството не е заявило за текущата кампания седем от одобрените парцели от една страна, а от друга е видно, че за текущата кампания е заявил шест парцела, които пък не са били заявени в началото на поемане на ангажимента, т. е. е установено, че дейностите по това направление не се извършват върху едни и същи блокове на земеделското стопанство в определения от законодателя срок. Следователно не е основателно твърдението на касатора, че за да е налице прекратяване на ангажимента следва да е налице преустановяване на обработването на част от одобрените за подпомагане площи. Още повече, че направените от страна на административния орган фактически констатации относно процента на припокриване на площите при пресичане на заявените от дружеството през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство", се подкрепят изцяло от заключението по приобщената по делото Съдебно-техническа експертиза. Не се установява първоинстанционният съд да е допуснал твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в това число разместване на доказателствената тежест на страните. Следва да се има предвид, че правилото за разпределение на доказателствената тежест не означава, че другата страна в производството няма право да ангажира доказателства и да установява факти и обстоятелства, оборващи доводи на страната, която носи доказателствената тежест. В конкретния правилно административния съд е приел, че установените от административния орган факти не са оборени от оспорващия. На следващо място са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, въз основа на което съдът е изградил своите фактически и правни изводи. Също така съобразно чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) неоспорената СТЕ е обсъдена заедно с останалите доказателства и са изложени убедителни мотиви относно кредитирането й с оглед на обосноваността й и убедителната й защита в съдебно заседание, включително относно потвърждаване на констатациите в административния акт, основани на извършените административни проверки за това, че за втора година от поетия агротехнически ангажимент заявената от дружеството жалбоподател площ обхваща 88, 88 % от заявената за подпомагане при поемане на ангажимента. Неоснователни са и релевираните от жалбоподателя доводи за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички изложени аргументи в първоинстанционната жалба. Настоящият съдебен състав счита, че при постановяването на решението административният съд е обсъдил всички относими към предмета на правния спор обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на делото. В този смисъл съдът правилно е установил правнорелевантните факти, като е взел отношение по всички относими към предмета на делото възражения от страна на жалбоподателя. Обосновани са мотивите на административния съд относно неоснователността на възраженията на дружеството жалбоподател за това, че е било лишено от възможност да ползва данните от предходната кампания, които не кореспондират с писмените доказателства и с неоспореното заключение на вещото лице, от които се установява, че е имало възможност за копиране на очертанията от предходната година при което не биха се получили разлики надвишаващи границата по чл. 17, ал. 2 от Наредбата. На следващо място правилно административният съд е обърнал специално внимание на съответствието на оспореният административен акт с материалния закон, като е анализирал приложимите разпоредби от Наредба № 4/2015 г., Наредба № 5/2009 г. и Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В тази връзка обосновано е посочил, че всички възражения отнасящи се до идентификацията на земеделските парцели следва да се извършват в сроковете и по реда и условията на Наредба № 105 от 2006 г., а не в настоящия случай при прекратяване на поет ангажимент, поради по - нисък процент на географско припокриване. Следва да се има предвид, че ревизирането на ИСАК след предоставянето й на Разплащателната агенция (РА) за извършване на административните проверки по подадените заявления за подпомагане и плащане, не може да се проведе в производството по оспорване прекратяването на поетия многогодишен ангажимент. Следователно доводите в тази насока следва да се приемат за неоснователни. По същество са направени възражения с оглед на струпване на отпадъци и изораване на част от площите, които правилно административният съд също е приел за недоказани и неоснователни предвид съдържанието на протокола от който се установява, че отпадъци са струпани до посочените от дружеството имоти, а не върху тях и не са конкретизирани разораните от неизвестни лица ливади с оглед преценка дали са части и от кои от имотите, попадащи в първоначално одобрената площ. Основателно е обърнато внимание и на чл. 15, ал. 5 и § 1, т. 9 от ДР от Наредба № 4/24.02.2015 г. съгласно които в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетия ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената финансова помощ, както и че изложените обстоятелства не попадат в хипотезите по § 1, т. 9 ДР на Наредба № 4/24.02.2015 година. Правилен е извода на съда относно приложението на Методиката за намаляване или отказване плащанията по Мярка 11 "Биологично земеделие". За пълнота на изложението следва да се отбележи, че с административния акт не са определени размерите на финансовата помощ, която подлежи на възстановяване, а само е прекратен ангажимента, поради което не се налага обсъждането на основанията относно пропорционалността на санкциите предвид чл. 77, т. 5 от Регламент 1306/2013 година. При съобразяване на целите на мярката с оглед извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" върху едни и същи площи за срок от 5 години и при нормативно предвидените плащания с чл. 17, ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за намаляване на площта с не повече от 10 %, не би могло да се приеме, че отклонението има незначителен характер и се изключва приложението на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г., като застъпваната противоположна теза не се основава на относими нормативни разпоредби на цитираната Наредба или други нормативни актове. Основателно административният съд е обърнал внимание, че на дружеството жалбоподател е осигурена възможност за корекции при подаване на заявлението с оглед на предупреждение за грешка относно недеклариране на същите площи, но не се е възползвало да коригира заявлението си така, че да отговори на изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/24.02.2015 година. На последно място следва да се посочи, че представените писмени доказателства в касационното производство, в това число приложени към касационната жалба, както и такива представени в съдебното заседание проведено на 27.05.2015 г. са неотносими към правния спор, тъй като същия се отнася за кампания 2016 година, а представените доказателства се отнасят за друга кампания. При този изход на спора в касационното производство, ответникът има право на присъждане на своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,