Решение № 1774 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор на програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, чрез процесуален представител с юридическа правоспособност Иванова, срещу решение 18780/03.10.2024 година на Административен съд София-град (АССГ) по адм.д. 5576/2023 година. С последното, по жалба на Сдружение Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации (АСОРИ), ЕИК: 175809390, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Хан Аспарух 45, ап. 2, представлявано от А. Аббас в качеството й на Председател на УС, чрез адв. Радева, е отменен негов отказ за верификация на средства в размер на 72 188,94 лв., по подадено Искане за междинно плащане 2/15.09.2022 г. във връзка с изпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ РД 14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., който отказ е обективиран в Писмо 62-00-115/10.04.2023 г. в частта му по т. 2 и т. 3. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Актът бил издаден на основание Системите за управление и контрол (СУК) по Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, Версия 5/февруари 2022 година. Неправилни били изводите на първоинстанционния съд за липса на правна квалификация на отказа за верификация. Проверката на междинните отчети се извършвала в системата ИСУН 2020. В т.15.3. от СУК по Програмата било разписано, че верификацията се деляла на два основни вида: административна проверка и проверка на място. Последната имала два самостоятелни етапа: Техническа верификация и Финансова верификация. В случая неверифицираните разходи били в резултат на отказ от Техническа верификация поради недоказване на изпълнението на дейност 4 и промяна на Плана за действие по проекта без уведомление на органа. В Писмо 62-00-115/10.04.2023 г. в частта му по т. 2 и т. 3 мотивите за отказа били ясно изписани. Отрича като неправилен извода на първоинстанционния съд в обратна насока. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, Сдружение Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации (АСОРИ), ЕИК: 175809390, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Хан Аспарух 45, ап. 2, представлявано от А. Аббас в качеството й на Председател на УС, чрез адв. Гебова, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд- София-град е образувано по жалба на Сдружение Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации (АСОРИ), ЕИК: 175809390, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Хан Аспарух 45, ап. 2, представлявано от А. Аббас в качеството й на Председател на УС срещу отказ за верификация на средства в размер на 72 188,94 лв., по подадено Искане за междинно плащане 2/15.09.2022 г. във връзка с изпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ РД 14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., който отказ е обективиран в Писмо 62-00-115/10.04.2023 г. в частта му по т. 2 и т. 3.

За да отмени оспорения административен акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но страда от порок на формата, който не позволява обследване на материалната му законосъобразност, тъй като липсва правна квалификация на мотива обосноваващ отказа за верификация.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1.Правилни са изводите на АССГ в насока, че оспореният административен акт не попада в приложното поле на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), очертано от чл.1, ал.2 от същия закон, както и пар.4 и пар.5 от ДР на ЗУСЕФСУ.

1. Правната рамка на Норвежкия финансови механизъм, относима към случая, е определена в чл. 2 от Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021г., ратифициран със закон, обнародван в ДВ бр.8 от 24.01.2021г., в сила от 24.01.2021г. и обхваща споразумението между Кралство Норвегия и Европейския съюз относно Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, изготвен от Норвегия в съответствие с чл.10.5 от Споразумението, програмните споразумения, които ще се сключват за всяка програма и насоките за изпълнение, приети от Норвежкото министерство на външните работи в съответствие с Регламента. В чл. 5 от Протокол 38б от Споразумението между Европейския съюз и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, Република България е посочена като бенефициер наред с други страни - членки на ЕС. В изпълнение на чл.8, §2 от Протокола между Република България, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия е сключен посочения Меморандум.

1. В конкретната хипотеза страните не спорят, че:

3.1. Министерството на културата на Република България е Програмен оператор за програма РА14 Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, финансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

3.2.Между Сдружение Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации (АСОРИ), ЕИК: 175809390 и ръководителя на програмния оператор, е сключен договор за безвъзмездна финансова помощ (БФП) РД 14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г. за проект BGCULTURE-2.001-0117 Ritual Gathering: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство - механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми, по Програма РА 14 Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

В договора е посочено, че програмният оператор предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта, а бенефициентът се задължава да изпълни проекта, съгласно общите условия и специфичните разпоредби на административния договор, както и приложенията към него, при спазване изискванията на Насоките за кандидатстване, Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП и действащото законодателство.

3.3. От страна на жалбоподателя е подадено Искане за междинно плащане 2/15.09.2022 г. чрез системата ИСУН 2020 на 16.09.2022 г. в изпълнение на Договор за безвъзмездна финансова помощ РД 14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г. сключен между Сдружение АСОРИ и Министерство на културата за отчетени разходи в размер на 160 299,53 лв. и искана сума за плащане 135 089,40 лв.

3.4. Във връзка с подаденото искане е издадено и оспореното Писмо 62-00-115/10.04.2023 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, с което на основание Системи за управление и контрол (СУК) по Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, Версия 5/февруари 2022 г., не се верифицират средства в общ размер на 94 361,03 лв.

1. Касационната инстанция приема за правилни изводите на АССГ, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган в писмена форма, но изложените фактически констатации не са подведени под съответстваща им правна квалификация, което прави невъзможен контрола за материална законосъобразност на акта.

1. Правилен е изводът на АССГ, че в глава осем от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, в чл. 8.7. изрично са изброени разходите, които не се считат за допустими: (а) лихва върху дългове, такси за обслужване на дългове и такси за забавени плащания; (б) такси за финансови трансакции и други чисто финансови разходи, с изключение на разходите, свързани с отчети, изисквани от Комитета на финансовия механизъм, Националното координационно звено или приложимото право и разходи за финансови услуги, наложени от договора по проекта; (в) разпоредби за загуби или потенциални бъдещи отговорности; (г) загуби във връзка с обменни курсове; (д) подлежащ на възстановяване на ДДС; (е) разходи, които се покриват от други източници; (ж) глоби, неустойки и разходи за съдебни производства, освен когато съдебното производство е неразделен и необходим компонент за постигането на резултатите от проекта; и (з) прекомерни или необмислени разходи.

В съответствие с чл. 1.5, т. 2 Регламента, държавата може да приема допълнителни разпоредби доколкото последните не противоречат на правната рамка на Регламента. Системи за управление и контрол (СУК) по Програма Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, Версия 5/февруари 2022 г., в действителност представляват акт, издаден в изпълнение на задължението на Република България по чл. 3.2 от Регламента.

Правилни са изводите на АССГ в насока, че: Подробните правила за Верифициране и сертифициране на разходите по Програмата са предмет на уредба в т. 15 от т.нар. Системи за управление и контрол на изпълнението на програмата. В съответствие с уговореното с договора е предвидено, че междинните/финалните отчети се изпращат на Програмния оператор чрез ИСУН 2020. При подготовката на отчетите, бенефициерите използват формулярите, генерирани от ИСУН 2020 и приложенията, съгласно договора за БФП и указанията към бенефициерите. Те се отнасят до проекта като цяло, без оглед на това каква част от него е финансирана с безвъзмездна финансова помощ и каква със собствени средства. Към техническата част на отчета се прилагат всички документи, които доказват действителното изпълнение на дейностите и постигнатите резултати. Към финансовата част на доклада се прилагат съответните разходооправдателни документи и други относими документи, посочени в указания и приложения, необходими при отчитането на финансовото изпълнение на проекти по ФМ на ЕИП 2014-2021 в ИСУН 2020, публикувани на интернет страницата на Програмния оператор. Във връзка с верификацията е регламентирано, че проверките от страна на програмния оператор се извършват в системата ИСУН 2020. Процесът по верификация включва проверка на всички разходи по проекта и има за цел да удостовери, че те са реализирани, спазвайки всички принципи на допустимост и отговарят на приложимото законодателство и Регламента. Верификацията се дели на два основни вида административна проверка (т.е. документална проверка) по отношение на всяко искане за плащане от страна на бенефициентите и проверка на място. В общите условия към договора е регламентирано, че бенефициерът е длъжен да изпълни Проекта във вида, в който е одобрен за финансиране съгласно сключения Договор за безвъзмездна финансова помощ, с оглед осъществяването на заложените в него цели, дейности и резултати; че е длъжен да предоставя на програмния оператор цялата изисквана информация относно изпълнението на проекта в срок от 5 работни дни от поискването ѝ (т.2.1), да изготвя отчети/доклади в съответствие с разпоредбите на договора (т.3.1); уредена е възможност, че в случай, че бенефициентът не изпрати чрез ИСУН междинен или финален отчет по указания начин и в предвидените срокове и не изготви приемливо и изчерпателно писмено обяснение относно неизпълнението на това задължение, Програмният оператор да има право да прекрати договора и да иска връщане на недължимо платените суми.

1. В случая в оспорения акт по т.2 и по т.3 не са одобрени за верификация разходите по дейност 4 Организиране и провеждане на заключително Национално събитие интердисциплинаран културен фестивал със съпътстващ професионален симпозиум Ritual Gathering и дейност 5 Публичност и разпространение, отчетени с конкретни фактури.

Правилен е изводът на АССГ, че административният орган, при обективиране на волята си да откаже верификация на разходите по тези точки, е следвало да подведе своите фактически установявания, изложени в оспорения акт, под хипотезата на някоя от горепосочените правни норми, предвид правната рамка, като изложи и съответните мотиви в какво точно се изразява твърдяната от него недопустимост на разхода.

Без значение вида на проверките, които органът извършва, дали чрез работа в ИСУН или по друг ред, дали чрез проверка на място или чрез административна проверка, производството по верификация е регламентирано като административно по своя характер, и завършва с издаването на индивидуален административен акт. Този акт следва да е мотивиран от фактическа страна, като фактите трябва да субсумират хипотезите на конкретни приложими и относими правни норми. В рамките на контрола, който съдът извършва, се проверява верността на фактическите констатации и дали същите субсумират хипотезите на правните норми, които органът прилага.

Правилен е изводът на АССГ, че ръководителят на ПО е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства, по събраните доказателства и по избраната от него правна квалификация на установената недопустимост на разхода. Мотивите са съществен реквизит на всеки акт и представляват единство между фактически и правни основания за издаването му. Те са една от гаранциите за законосъобразост на акта, които законът е установил.

В този смисъл, обжалваното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, ответникът по касационната жалба има право на разноски в размер на 1200 лева заплатено адвокатско възнаграждение, плащането на което е отразено в договора за правна защита и съдействие от 20.01.2025 година. Размерът на възнаграждението съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд