Решение № 1865 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2012 г.

Решение № 1865 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15215/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Божидар Стефанов Живков от гр. София, чрез адвокат Анна Добрева от САК, против Решение № 13423/26.10.2012 г., постановено по адм. дело № 4757/2011 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № К - 1277/09.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на Божидар Стефанов Живков против Заповед рег. № К - 1277/09.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при издаването ме не са нарушени материалноправни разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни мотиви, като е отговорил на всички възражения в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Установено е, че към 25.01.2011 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 26 години, 5 месеца и 13 дни, който е равен на стажа му в МВР на длъжности за държавен служител, с което са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО и същият е придобил правото на пенсия при тези условия. Нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР предоставя право на органа по назначаването при наличие на условията за пенсиониране по чл. 69 КСО, да прекрати служебното правоотношение, независимо от волята на служителя. Съдът е приел, че в случая не е налице дискриминация по защитен признак "възраст" съгласно Директива 2000/78 ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Решението е правилно. Оспорената заповед съответства на материалния закон и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. Държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта си, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в МВР (чл. 69, ал. 2 КСО). Придобитото право на пенсия по чл. 69, ал. 2 е условието за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В конкретния случай не е необходимо наличието на определена възраст, каквото е изискването на чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР дава право на административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж. С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав