Решение № 11309 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2015 г.

Решение № 11309 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3577/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодорка Събева Иванова, от гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника адвокат Тихомир Божинов против решение № 80/16.01.2015 г. постановено по адм. дело № 1890/2014 г. на Административен съд Пловдив. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение във всичките му части поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че административният орган е загубил или унищожил пенсионното досие на Иванова, който факт е доказан в производството по делото и не се оспорва. След това са предприети действия по нейното възстановяване, като тази процедура е нарушена. По подробно изложените доводи се иска отмяна на атакуваното решение, отмяна решението на директора на РУ "СО" - гр. Пловдив и разпореждането на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. Претендират се и разноски направени в касационното производство. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Пловдив чрез процесуалния представител юрисконсулт Станислава Стоева е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че са налице предпоставките за изменение пенсията за изслужено време и старост на жалбоподателката. Счита за правилна преценката на съда, че служебно установеният стаж и доход в административното производство е действителният такъв на лицето. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 80/16.01.2015 г. постановено по адм. дело № 1890/2014 г. на Административен съд Пловдив е отхвърлена жалбата на Тодорка Събева Иванова против Решение № РД-128 от 12.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 4104104719/ПР-01062/ от 17.04.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, и са присъдени разноски. Първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че обжалваният индивидуален административен акт е правилен съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, при наличие на изброените в чл. 99, ал. 1 хипотези. Съдът е приел също, че в настоящият казус е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, която е установена от органите на НОИ в хода на развилото се административно производство. Така постановеното решение е неправилно. Пенсията на Тодорка Иванова е била отпусната с разпореждане № 0100056/31.01.1998 г., като размерът й е определен при осигурителен стаж от трета категория труд 23 г. 00 м и 14 дни, базисен период от 1994 г. до 1996 г. и доход за същия 392 000 лв. и за 1997 г. с осигурителен доход 168 000 лв. Индивидуалният коефициент е 1,236. С разпореждане № 369/20.11.2000 г. по заявление № 50455/5.10.2000 г. личната пенсия на Иванова е изменена, като е променен базисният период с нов тригодишен период /1982 г. - 1984 г./ в размер на 14 096 лева и е включен допълнителен стаж при условията на втора категория труд 07 г. 01 м. и 15 дни и при условията на трета категория труд 04 г. 01 м. и 25 дни. Приравненият към трета категория труд общ стаж е променен на 36 г. 01 м. и 05 дни, а индивидуалният коефициент на 1,865. Безспорно е установено също, че през 2013 г. е проведена инвентаризация в ТП на НОИ - Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на Тодорка Иванова, така и на други лица. Следствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от жалбоподателката в 7-дневен срок да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран извод за промяна в размер на личната пенсия за изслужено време и старост /сега за осигурителен стаж и възраст/ на база приетия осигурителен доход на лицето и то в посока на нейното намаляване. В мотивите към посоченото разпореждане е отбелязано, че това се дължи на представени през 2000 г. документи с невярно съдържание, съответно на посочения в тях осигурителен доход на лицето, но тъй като същите не са понастоящем налични в поначало липсващото пенсионно досие, то пенсията следва да се измени на основание чл. чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, като определена неправилно в по-голям размер. При тези обстоятелства неправилно административният орган, съответно и първоинстанционният съд, са приели, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 6 включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Иванова в тази хипотеза. В настоящият случая не е налице определена пенсия в по-голям размер. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от РУСО във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в Разпореждане № 0100056/31.01.1998 г. и изменената с разпореждане № 369/20.11.2000 г. по заявление № 50455/5.10.2000 г. личната пенсия на Иванова е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Иванова, а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена на други изискани доказателства. Неправилно ТП на НОИ - Пловдив е изискало вече представени от жалбоподателката през 1998 г. и 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган е прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на Тодорка Иванова е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура-примерно чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, с който е отменен действащия към момента на постановяване на обжалвания индивидуален административен кат Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.). Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 17.04.2014 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. Освен това в настоящия случай не става ясно към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановено пенсионно досие - към 1.04.1997 г., когато е отпусната пенсията, към 31.01.1998 г. - датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията, към 5.10.2000 г. - датата на промяна на пенсията, към 20.11.2000 г. -датата на разпореждането за промяна на пенсията или към момента на издаване на обжалваното разпореждане. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Тодорка Иванова Решение № РД-128 от 12.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и потвърдено с него Разпореждане № 4104104719 /ПР-01062/ от 17.04.2014 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, е изменен, считано от 5.10.2000 г. размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ на Тодорка Иванова, отпусната считано от 1.04.1997 г. пожизнено по чл. 2, ал. 1 и чл. 46а и чл. 46б от Закона за пенсиите(отм.). В случая не са налице предпоставките за изменение на пенсията отпусната с това разпореждане. Жалбоподателката Тодорка Иванова е направила искане за заплащане на разноски за настоящата инстанция. Искането следва да бъде уважено с оглед изхода на спора, като размерът на дължимите се разноски възлиза на 350,00 /триста и петдесет/ лева. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,