Решение № 8292 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция срещу решение 26519 от 09.12.2024 г. по адм. дело 8732/2024 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение АС София-град е прогласил за нищожна заповед 3286з-2474/28.06.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация 6011/30.10.2005 г. по описа на РУ Дупница и е изпратена административната преписка на директора на ГД Национална полиция за ново разглеждане на искането на Д. И. Б. за снемане на полицейската й регистрация 6011 от 30.10.2005 г., при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага доводи, че неправилно съдът е приел, че при издаване на обжалваната заповед административният орган е извършил формална проверка на релевантните фактически обстоятелства без да се съобрази с относимата правна уредба и указанията на съда, дадени с решение 2631 от 19.04.2024 г. по адм. дело 8543/2023 г. на АС София-град. Сочи, че след връщане на преписката административният орган разполага с правомощието да издаде нова заповед като извърши преценка на необходимостта от съхранение на личните данни от полицейската регистрация в информационните системи на МВР, която е в рамките на оперативната му самостоятелност. Счита, че съдът не притежава компетентност да подложи тази преценка на контрол за законосъобразност и да укаже на административният орган какъв да бъде резултатът от същата. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Д. Б. срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Д. И. Б., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Д. И. Б. срещу заповед 3286з-2474/28.06.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейската й регистрация 6011/30.10.2005 г. по описа на РУ Дупница. Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателката Д. Б. е подала заявление вх. 277000-7498/23.05.2023 г. до директора на ОД на МВР - Кюстендил за снемане на полицейската й регистрация. По заявлението е извършена проверка и е изготвено предложение рег. 277р-6717/16.06.2023 г. до директора на ГДНП-МВР за отказ за снемане на полицейската регистрация. В предложението са обобщени резултатите от проверката, при която е установено, че полицейската регистрация на заявителката е обвързана със ЗМ 621/29.10.2005 г. по описа на РУ Дупница, за извършено престъпление по чл. 354а от НК. Със споразумение 54 от 16.11.2006 г. по НОХД 893/2006 г. на ОС Кюстендил жалбоподателката се е признала за виновна за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1-во (ред. ДВ, бр. 75/20006 г.) във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 2, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3НК съдът й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца и на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от три години. Със заповед 3286з-2457/11.07.2023 г. на директора на ГД Национална полиция е отказано снемането на полицейска регистрация 6011/30.10.2005 г. по описа на РУ Дупница поради липсата на основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Жалбоподателката е оспорила заповедта пред АС София-град. С решение 2631 от 19.04.2024 г. по адм. дело 8543/2023 г. на АССГ съдът е отменил заповед 3286з-2457/11.07.2023 г. на директора на ГД Национална полиция и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по заявлението на Д. Б., при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 09.05.2024 година. Оспорената в настоящото първоинстанционно производство заповед 3286з-2474/28.06.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", е издадена след връщане на преписката на административния орган. В заповедта е посочено, че полицейската регистрация на Д. Б. е извършена за престъпление по чл. 354а НК за притежание на наркотични вещества, за което е образувано ДП 621/2005 г. по описа на РУ Дупница, като наказателното производство е приключило с цитираното по-горе споразумение по нохд 893/2006 г. на ОС Кюстендил. Б. е реабилитирана към 17.11.2009 г., съгласно справката за съдимост от 17.05.2023 година. Прекратяването на делото при сключване на споразумение не е сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, включително при настъпила реабилитация. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната разпоредба. Въпреки че заявителката не се е позовала изрично на настъпилата реабилитация, органът е разгледал същата и е приел, че настъпването не се свърза с преценка на други обстоятелства относно личността на дееца. В тази насока се е позовал на т. 61 от Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на Съда на ЕС, че настъпилата реабилитация не води задължително до снемане на полицейската регистрация, а е само индиция, че субектът на данни представлява по-малък риск. С оглед т. 67 от решението на СЕС, според която административният орган следва да извърши анализ и преценка относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на лични данни на лицето, органът отново е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с извършеното престъпление, за което е извършена полицейската й регистрация. На следващо място в заповедта са обсъдени данните от справката за извършени административни нарушения от заявителката. Съгласно тази справка Д. Б. е нарушител на правилата за безопасност на движението по пътищата с издаден един фиш по Закона за движението по пътищата, с наложена глоба. В заповедта е посочено, че въпреки че извършеното административно нарушение от жалбоподателката е с по-ниска степен на обществена опасност, все пак същото манифестира трайно установено незачитане на правовия ред от нейна страна и определят личността й като рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Поради това органът е приел, че следва да продължи да обработва данните за извършената полицейска регистрация на заявителката. Отделно от тези мотиви, за спазване на указанията, дадени в съдебното решение, с което е отменена предходната заповед, административният орган е изложил като относими към произнасянето си с обжалваната заповед следните обстоятелства: Деянието, извършено от Б. има отношение към дейността на МВР, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността и опазването на обществения ред. Престъплението съхраняване, държане и разпространяване на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешение в района на учебно заведение е с висока степен на обществен опасност и общественоопасни последици. Периодът, изминал от извършване на деянието до датата на подаване на искането за снемане на полицейска регистрация е 17 години и 7 месеца. Според административния орган изтеклият период няма значение за целите на обработването на данните поради това, че оправомощеният орган издава акт за снемане на полицейската регистрация само при наличие на някое от лимитативно изброените основания, съгласно чл. 68, ал. 6 ЗМВР, след провеждане на процедурата по чл. 20, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. В резултат на направения анализ е приел, че данните на жалбоподателката се съхраняват в подходящ и разумен срок, при новата проверка не са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, които да удостоверяват, че е отпаднала целта, заради която е била извършена полицейската регистрация. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и съдържа фактическите обстоятелства и правните основания, послужили за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила. При обсъждане на материалната законосъобразност на акта съдът е посочил, че обжалваният отказ е основан на разпоредба на националния закон, която като предвижда съхранение на данните от полицейската регистрация на лице, извършило престъпление от общ характер, дори и след реабилитацията му, без да се прави преценка за пропорционалност чрез подходящи срокове за съхранение или периодични проверки за необходимост от съхранение, не е съобразен с принципите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и поради това е незаконосъобразен. Съдът е изложил съображения, че с оглед спазване принципите на Директивата, независимо от празнотата в националния закон, до привеждането му в съответствие с правото на ЕС, административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. В случая съдът е достигнал до извод, че преценка за спазване на принципа на пропорционалност не е извършена. Приел е, че съгласно Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на Съда на ЕС, тази проверка трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя - субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания, но и на по-широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, включително правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация, в каквато насока са съображенията по т. 62, 67 и 69 от решението на СЕС. На плоскостта на тези съображения относно обхвата на проверката и преценката на органа във връзка с основанията за заличаване на полицейска регистрация, съдът е приел, че в разглеждания казус, след задължителните указания на АССГ, директорът на ГД "Национална полиция" е извършил формална преценка на част от относимите факти, без да съобрази правната уредба и съдебна практика, включително и указанията на АССГ, без да направи конкретна и обоснована преценка на относимите факти и съответно - изводи за основателността на искането. В тази насока съдът е изложил съображения, че за да се прецени като неоснователно направеното искане за снемане на полицейска регистрация, само формално е взет предвид периодът от време, изтекъл до подаване на заявлението от жалбоподателката, без да се анализират липсата на данни за други престъпления, с какво полицейската регистрация допринася за целите по чл. 67 ЗМВР и какъв следва да е разумният период от време, през който следва да продължи да се поддържа. Съдът е посочил, че по никакъв начин не е преценено какво е влиянието на полицейската регистрация върху правната сфера на жалбоподателката и неблагоприятният ефект от нея пропорционален ли е на преследваната цел. Изложените обстоятелства, разгледани в контекста на цялостното поведение на оспорващата и при вземане предвид на изложените от Съда на ЕС съображения, са мотивирали съдът да приеме, че извършената проверка е само формална и не е цялостна, като реално не са изпълнени дадените от АССГ указания в предходното отменително решение. При тези съображения и на основание чл. 177, ал. 2 АПК е приел, че обжалваната заповед е нищожна и постановил обжалвания резултат. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира, че съдът правилно е установил релевантните за спора обстоятелства и ги е обсъдил коректно в светлината на Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. на Съда на ЕС и Директива(ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., при което е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на акта. Неправилно обаче като краен резултат е приел, че обжалваната заповед е нищожна поради неспазване на указанията на съда в предходното отменително решение. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 ЗМВР, като данните от нея съобразно чл. 27 ЗМВР могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Поради това че в чл. 68, ал. 6 ЗМВР няма основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла в сила присъда и последвала реабилитация, в съответствие с решението на Съда на ЕС първоинстанционният съдът правилно е приел, че произнасянето на административния орган по заявлението за издаване на акта по чл. 68, ал. 6 ЗМВР следва да бъде обусловено от извършена в хода на административното производство проверка за необходимост от поддържането на полицейската регистрация към момента на подаване на искането с оглед дейностите по чл. 67 ЗМВР и целите по чл. 27 ЗМВР. Проверката трябва да обхваща събиране и анализ на информация относно личността на заявителя. Релевантни в тази насока са данни, които включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото и/или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, включително по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната от закона цел, свързана със събирането и обработката на лични данни за лицата, осъдени за извършени престъпления от общ характер, във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, с оглед ефекта от преустановяване на обработване на личните данни на лицето във връзка с полицейската регистрация. Следователно необходимо е административният орган да извърши проверка, която му позволява да прецени баланса между обществения интерес, който изисква правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението им вече не е необходимо. Както е посочено в т. 62 от решението на Съда на ЕС, принципът на пропорционалност, закрепен в член 52, параграф 1 от Хартата предполага по-конкретно да се съпоставят важността на преследваната цел и тежестта на ограничението за упражняването на съответните основни права. В т. 69 от решението Съдът на ЕС определя още, че администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. В светлината на приетото в решението на Съда на ЕС, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод, че мотивите на административния орган за отказ са необосновани, доколкото са ограничени до обсъждане на законовите предпоставки по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Във връзка с доводите на органа, свързани с извършеното нарушение по Закона за движението по пътищата от жалбоподателката (касационен ответник), трябва да се посочи, че очевидно не могат да обосноват направения извод, че същото манифестира трайно установено незачитане на правовия ред от нейна страна и очертава профил на нарушител на лицето. Други обстоятелства, свързани с личността на субекта на данни, извън тези, за които е извършена полицейската регистрация, не се съдържат в акта и не са били предмет на оценка. Ето защо съдът правилно е приел, че от изложените от органа мотиви за постановения отказ за заличаване на полицейската регистрация на лицето не може да се разбере защо е необходимо данните да продължават да се обработват и как се спазва принципът на пропорционалност между целите, за които е необходимо те да продължават да се обработват и ограниченията, които произтичат за субекта на данни. Няма аргументация за необходимия срок след реабилитацията, в която данните следва да се съхраняват и обработват с оглед целите по чл. 27 ЗМВР във връзка с дейностите по чл. 67 ЗМВР, респ. за провеждане на периодична проверка за необходимостта за поддържане на полицейската регистрация, както правилно е приел решаващият съд. Неправилно съдът е приел, че заповедта е нищожна поради неизпълнение на указанията на съда, дадени в предходното отменително решение. След връщане на административната преписка административният орган е извършил повторна проверка, като в заповедта е посочил фактическите и правни основания, въз основа на които е приел, че следва да откаже заличаване на полицейската регистрация на субекта на данни. Неизпълнението на указанията на съда е основание за отмяна поради нарушение на административнопроизводствените правила. В този смисъл действията и актовете на административния орган при новото разглеждане на преписката не водят до нищожност на акт, а до неговата незаконосъобразност поради неспазване на административнопроизводствените правила, довели до материална незаконосъобразност, поради което неправилно съдът е обявил обжалваната заповед за нищожна, вместо да я отмени като незаконосъобразна. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна следва да се постанови друго, с което да се отмени обжалваната заповед и преписката се върне за ново произнасяне на административния орган, при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,