Решение № 13422 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2010 г.

Решение № 13422 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14875/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Авни Хашани, гражданин на Косово, срещу решение № 66 от 1.10.2010 г. по адм. дело № 575/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 2991/16.06.2010 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца за налагане на принудителна административна мярка "забрана за влизане в Република България" за срок от пет години. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Враца, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като административният орган не е изложил мотиви съобразно изискването за съразмерност при налагането на конкретната принудителна административна мярка (ПАМ) и срока на действие на същата, поради което не е обосновано от гледна точка на националното законодателство и приложимите международноправни актове засягането на основното човешко право на касатора на семеен живот. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Съдът, като извърши служебна проверка на обжалваното решение съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, намира същата за основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 42з, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), тъй като по делото няма доказателства, че жалбоподателят работи и има доходи и че е сключил дължимите от закона задължителни медицински застраховки. Прието е, че чуждият гражданин пребивава незаконно на територията на Република България и след сигнал за опит за извършване на кражби от пътниците на международен бърз влак № 383 след нападение над кондуктора е открит от полицейските органи в района моста над река Искър около село Зверино. Прието е, че представената декларация от Мирослава Сталин Хури, майка на трите непълнолетни деца на жалбоподателя, с когото живее във фактическо съжителство, и с която декларация същата заявява, че ще осигури издръжка и жилище на жалбоподателя, не опровергава констатациите в административния акт, тъй като е документ, създаден след издаването му и не съдържа уточнение за начина на предоставянето на издръжката. Прието е, че заповедта не нарушава правото на семеен живот на жалбоподателя, установено в чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), нито чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ и налагането на ПАМ съответства на изискването за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Фактическата обстановка по делото е безспорна, а именно, че касаторът е баща на три непълнолетни деца, български граждани - Леорета Авни Хашани, родена на 2.08.1997 г., Блерта Авни Хашани, родена на 21.03.1999 г. и на Елмазе Авни Хашани, родена на 3.02.2002 г., с чиято майка Мирослава Сталин Хури, също българска гражданка, касаторът е във фактическо съжителство. Събрани са данни в резултат на полицейски оперативно-издирвателни мероприятия за поведение на чуждия гражданин Авни Хашани в грубо нарушение на обществения ред, за които е счетено от дежурния прокурор при Районна прокуратура - Мездра, че не представляват достатъчно данни за извършено престъпление, поради което не е образувано досъдебно производство. Няма данни, че касаторът разполага с достатъчно средства за финансова издръжка, както и е безспорно, че същият няма сключена задължителна медицинска застраховка. Преценката на законосъобразността на наложената ПАМ относно вида и срока на действие изисква съдът по същество да мотивира правния извод, че изискването за пропорционалност е спазено, което в случая съдът не е сторил. Основателно е оплакването в касационната жалба, че с наложената ПАМ се засяга правото на семеен живот на чуждия гражданин, гарантирано от чл. 8 КЗПЧОС, което е дефинирано като основно човешко право и подлежи на ограничение единствено при доказване на основание по алинея втора на същата разпоредба. В случая, при установените семейни връзки на касатора с български граждани и принципната постановка за приоритета на интереса на децата, правният аргумент за липса на достатъчно средства за издръжка и сключена медицинска застраховка не е достатъчно основание за налагане на ПАМ. Това е така, защото липсата на финансови средства не е основание за ограничаване на правото на семеен живот съгласно чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС. Освен да е предвидено в закона (чл. 10, ал. 1, т. 9 ЗЧРБ), посоченото основание за налагане на ПАМ в контекста на гарантиране на правото на личен и семеен живот е допустимо само в случаите, необходими в едно демократично общество, и то конвенцията изисква ограничението на това основно човешко право да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите, което изброяване е изчерпателно. Административният съд неправилно е преценил административния акт като законосъобразен и мотивиран от гледна точка на чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС, чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 2 АПК. Безспорното засягане на основното човешко право на личен и семеен живот изисква административният орган да изследва цялостното социално поведение на чужденеца, в това число естеството на семейните му отношения от гледна точка интереса на децата, като например дали касаторът полага необходимите възпитателни грижи за децата и дали осигурява необходимата им издръжка и как техният интерес би бил засегнат от неговото отсъствие от страната. ПАМ от посочения вид, но и срока на същата следва да бъде наложена след като е установено, че е налице достатъчно значим обществен интерес, попадащ в една от изброените в конвенцията хипотези по чл. 8, ал. 2, който след преценка на интереса на децата и установяване на действителното състояние на семейните отношения и поведението на чужденеца, да представлява достатъчно основание за нарушаване на правото на семеен живот на касатора в интерес на обществото. В случая, обжалваната заповед не съдържа фактически и правни основания, които да обосновават съразмерното засягане на правото на семеен живот на касатора и неговите деца и жена с налагането на ПАМ. В касационната жалба основателно се твърди, че срок от пет години в контекста на семейните отношения и възпитанието на деца е дълъг период, което изисква административният акт да съдържа мотиви и относно срока на действие на ПАМ. Административният акт от фактическа страна се основава на предложение, в което са описани противообществените прояви на чужденеца, като правно основание е посочено липсата на достатъчно средства за издръжка, като същевременно не е извършен анализ на семейното положение на чуждия гражданин, неговия социален статус и поведение, както и останалите предпоставки на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ, които следва да се разглеждат в светлината на чл. 3, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съгласно която разпоредба висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Това изисква административният орган да прецени както положителния, така и негативния ефект на присъствието/отсъствието на касатора в качеството му на баща от гледна точка на цялостното му поведение в социален аспект, като отчете и противообществените му прояви и да мотивира заповедта в тази насока. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от настоящата инстанция следва да бъде постановено решение, с което обжалваната заповед да бъде отменена и преписката върната на административния орган за постановяване на нов административен акт при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 173, ал. 2, във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,