Решение № 7412 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4391/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. И. от [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, чрез адвокат С. Георгиева против решение 225/17.02.2025 г. на Административен съд - Силистра, постановено по адм. дело 5/2024 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/204#14 от 28.11.2023 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" относно установеното публично държавно вземане в размер на 19 721.81 лева за възстановяване на изплатена субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015 г. и 2016 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл.209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Касаторът сочи, че актът за прекратяване на ангажимента по мярка 11 Биологично направление е послужил като мотиви за установяване публичното държавно вземане за възстановяване на получената субсидия. Поради това счита, че с обявяването на акта за прекратяване на ангажимент за нищожен, установяването на публичното вземане се явява лишено от мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е основание за неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Поддържа, че решението е постановено при неправилно възприета от съда фактическа обстановка, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че е бил в обективна невъзможност да се снабди и да представи каквито и да било приложения към сертификат за съответствие от 30.09.2018 г., тъй като контролиращото лице "Кю Сертификейшън" АД не е било в състояние да издаде такива. Към момента на получаване указанията на административния орган с писмо от 07.07.2020 г. има сключен договор с друго контролиращо дружество . Поради това поддържа, че е налице непреодолима сила по смисъла §1, т. 9 от ДР на Наредба 4/24.02.2015 г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на акта изцяло. Претендира разноски. Ответникът - заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 -2020 за кампания 2019 г. и установяване на публично държавно вземане 01-6500/204#14 от 28.11.2023 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", с който е прекратен по отношение на А. С. И., [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015, 2016, 2017 и 2018 в размер на 19 721.81 лева на основание чл.15, ал. 3, т.3 и ал. 4, т.1 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие". Първоинстанционният съд е обявил за нищожен акта в частта, в която е прекратен ангажимента по мярка 11 Биологично земеделие и е отхвърлил жалбата на А. С. И. в частта, в която му е вменено задължение за възстановяването на публично държавно вземане в размер на 19 721.81 лева, представляващо изплатена субсидия по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично разнообразие за кампании 2015 г. и 2016 г. Решението се обжалва от А. С. И. само в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу определеното публично вземане. В останалата част, в която е обявен за нищожен акта за прекратяване на ангажимент по мярка 11, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че ангажиментът на А. С. И. по мярка 11 "Биологично земеделие" за кампания 2019 г. вече е бил прекратен с акт за прекратяване на ангажимент 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г., който е влязъл в сила и е проявил своето действие. Поради това е приел, че оспореният акт в частта, в която повторно се прекратява ангажимента по мярката, е нищожен. По отношение на акта в частта на установеното публично задължение, съдът е извършил проверката по чл. 168, ал. 1 АПК и е обосновал извод за неговата законосъобразност, по съображения, че е издаден от компетентен оран, в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно изискването на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК, при спазване на процесуалните правила по чл. 35, 36 и 37 от АПК и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че не следва да обсъжда основанията за прекратяване на ангажимента по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020. Приел е, че при прекратен ангажимент на основание чл.15, ал.3, т.3 във връзка с чл. 33, ал.1, т.2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., административният орган е длъжен да предприеме действия за събиране на подлежащата на възстановяване финансова помощ съгласно чл. 27, ал. 3 и 7 от ЗПЗП. Приел е, че прекратяването на ангажимента е породено от неизпълнение на задължението за представяне на сертификати за съответствие на произведените продукти с правилата за биологично производство по чл. 33, ал.1, т.3 от наредбата, за имотите, с които е кандидатствал жалбоподателят. Поради това според съда са изпълнени и предпоставките за възстановяване изцяло на получената до момента помощ, изплатена за кампании 2015 и 2016 в размер на 19 721.81 лева. Решението в обжалваната част е неправилно постановено. От събраните по делото доказателства съдът е установил следните факти: А. С. И. е регистриран в ИСАК с УРН 224807 и е получил безвъзмездна финансова помощ за кампании 2015 г. и 2016 г. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, направление "Биологично растениевъдство" за поетия от него и одобрен петгодишен ангажимент за извършване на биологични дейности през кампания 2015 г. Размерът на получената помощ е 19 721.81 лева съгласно представените писмени доказателства за изплащането й. За кампании 2017, 2018 и 2019 г. не са оторизирани суми за изплащане на финансова помощ С акт за прекратяване на ангажимент изх. 01-6500/204 от 18.01.2022 г. издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие е отказано подпомагането за кампания 2019 г. и е прекратен ангажиментът на А. С. И. по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, направление "Биолгично растениевъдство". Този акт е оспорен по съдебен ред и е отменен с влязло в сила на 13.02.2023 г. съдебно решение 38/21.04.2022 г. на Административен съд - Силистра по адм. д. 27/2022 г., потвърдено с решение 1510/13.02.2023 г. на Върховния административен съд по адм. д. 5269/2022 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В изпълнение на съдебното решение е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 за кампания 2019 г. с 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Актът е връчен на 13.07.2023 г. и е обжалван по съдебен ред, като с определение 366/08.04.2024 г. на Административен съд - Силистра, постановено по адм. д. 61/2024 г. жалбата е оставена без разглеждане, поради просрочие и съдебното производство е прекратено. Определението на административния съд за прекратяване на делото е влязло в сила на 04.06.2024 г., когато е потвърдено с определение 6751/04.06.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д. 4961/2024 г. Оспореният акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2019 г. и за установяване на публично държавно вземане 01-6500/204#14 е издаден от заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" на 28.11.2023 г., в административно производство, образувано с уведомление по чл.26, ал.1 АПК от 07.09.2023 г., връчено на 10.10.2023 г. При тези факти, законосъобразно съдът е приел, че актът за прекратяване на ангажимент 01-6500/204#10 от 03.07.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие е влязъл в сила и е породил действие, но не е съобразил, че този акт не е послужил като фактическо основание за установяване на публичното държавно вземане за възстановяване на получената финансова помощ по мярката. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно приложимата по време норма на чл. 15, ал.3, т.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 (ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г.) Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5. Това законодателно разрешение е в съответствие с възприетото в съдебната практика становище, че не е в противоречие със закона волеизявленията за прекратяване на подпомагането/ангажимента и установяването на публичните държавни вземания за възстановяване на получената финансова помощ, да са обективирани в един акт. В разглеждания случай обаче волеизявлението на административния орган за прекратяване на ангажимента, обективирано в оспорения акт, е обявено от съда за нищожно. Решението в тази част е влязло в сила като необжалвано. От това следва, че прекратяването на ангажимента е извършено с отделен административен акт от 03.07.2023 г. и за да възникне публичното държавно вземане за възстановяване на помощта, този акт следва да е породил своето действие, но и да е послужил като основание за издаване на акта за установяване на публичното държавно вземане. В случая този акт не е послужил като основание за установяване на подлежащата на възстановяване помощ, а в нарушение на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК е образувано ново административно производство по едновременното прекратяване на ангажимента и установяване на публично държавно вземане. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта, не може да бъда заместена с мотивите на съда. В тази връзка е основателно възражението в касационната жалба, че втората част от оспорения акт е лишена от мотиви, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност. По изложените съображения решението в обжалваната част, в която е отхвърлена жалбата на А. С. И. против оспорения акт в частта на установеното публично държавно вземане в размер на 19 721.81 лева за възстановяване на изплатена субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2015 г. и 2016 г. следва да се отмени на основание чл. 221, ал.2 АПК и вместо него да се постанови друго за отмяна на акта. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на касационния жалбоподател в размер на 4215.77 лева, от които 1 360 лева, представлява половината от претендираните разноски за първата инстанция, тъй като другата част от разноските е присъдена от първоинстанционния съд и 2 855.77 лева, платено адвокатско възнаграждение за касационното производство и държавна такса за касационното обжалване. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,