Решение № 11896 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13888/2016 г.

Решение № 11896 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13888/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. И. А. против решение № 1724 от 28.10.2016 г., постановено по адм. дело № 1287/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Б. отхвърля жалбата на Д. И. А. против заповед № 251з-1893/13.06.2016 г. на директора на ОД на МВР гр. Б., с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, като направените от съда правни изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност. Първоинстанционният съд приема, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят извършва тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа, както фактическите, така и правните основания за нейното издаване, като в обобщените справки и становищата, на които се позовава дисциплинарно наказващия орган, подробно са описани действията на Айрянов, с които същият нарушава цитираните в заповедта правила за поведения от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Доводът на касатора за нарушение на формата на акта, тъй като в заповедта не е посочено кой служител на Югоизточно държавно предприятие към Министерството на земеделието и храните дава разпореждане и в какво се изразява същото, което Д. А. не изпълнява, е неоснователно, тъй като в изготвените в дисциплинарното производство обобщена справка и становище изрично е посочен държавния служител, който дава разпореждането и в какво се изразява същото. В тази насока правилно първоинстанционният съд се позовава на Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ и прави законосъобразен извод за мотивираност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган образува дисциплинарно производство със заповед, съобразно изискванията на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с която определя и дисциплинарно разследващия орган, с което е спазен чл. 207, ал. 2 ЗМВР. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган извършва проверка, събира доказателствата и оценява същите. Служителят е запознат с обобщената справка и с допълнителните сведения, дадени от посочените от него свидетели. Жалбоподателят дава обяснения, които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарно-разследващия орган изготвя и становище. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 47 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Срокът е спазен като в деня на постъпване на предложението за удължаване на срока същият е продължен. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че служителят извършва тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение, а именно неизпълнение на законово разпореждане, отправено му на 19.02.2016 г. около 22.00 ч. от държавни контролни органи, именно да остане на мястото, на което спира и да изчака идването на зам. директора на ДЛС "Ропотамо", същият напуска мястото, на което е установен като преди това, за да избегне административна отговорност, отправя закани към контролните органи. С поведението си служителят на МВР осъществява деяние, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В становището и обобщената справка на дисциплинарно-разследващия орган са изложени обстоятелства, сочещи, че нарушенията, допуснати от държавния служител са довели до уронване престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд приема, че извършеното от служителя е несъвместимо с цитираните в заповедта етични правила за поведение и уронва престижа на службата, като е станало достояние на контролните органи, на други служители на МВР и на граждани. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят виновно извършва нарушения на посочените в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден от министъра на вътрешните работи съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗМВР. Неоснователни са твърденията, изложени в касационната жалба, че дадените обяснения от служителите на Югоизточно държавно предприятие не следва да се кредитират, тъй като с част от тях жалбоподателят е в конфликт. Всички обяснения на служителите, присъствали на опита да се извърши проверка на Д. А. са непротиворечиви, като самият жалбоподателят сочи, че с част от тях не е в конфликт. Що се отнася до твърдението, че обясненията на служителите на Югоизточно държавно предприятие не отразяват собствените им възприятия за случая, а са дадени по съображения, че за тях ще има негативни последици, са неоснователни. Дадените обяснения от служителите на Югоизточно държавно предприятие са непротиворечиви и коренспондират с всички събрани по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и не се опровергават в т. ч и от обясненията на лицата, посочени като свидетели в дисциплинарното производство от жалбоподателя. Останалите доводи в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. Съдът обсъжда доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят извършва описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Д. И. А. да заплати на Областна дирекция на МВР гр. Б. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,