Решение № 7330 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2011 г.

Решение № 7330 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3942/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Северин Светлинов Чолаков от гр. Хасково, подадена чрез процесуалния му представител адв. Г. Пейчинов, срещу решение № 66 от 12.01.2011 г., постановено по адм. дело № 770/2010 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 260900535 от 13.01.2010 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 171/16.03.2010 г. на заместник-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание - чрез процесуалния си представител, че обжалваното решение е неправилно, поради което иска отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, взима становище - чрез процесуалния си представител, за оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като обосновани са изводите на съда за липсата на съответствие между извършени разходи и получени суми през ревизирания период. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 209, т. 3 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Северин Чолаков против РА № 260900535/13.01.2010 г., издаден от ТД на НАП - Хасково, потвърден с решение № 171/16.03.2010 г. на заместник-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с който е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 26 426. и лихви в размер на 19 972,26 лв.; за 2004 г. в размер на 40 563,23 лв. и лихви в размер на 25 552,06 лв.; за 2005 г. - 18 604,91 лв. и лихви - 9427,75 лв., както и данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. - 1382,60 лв., и лихви в размер на 114,30 лева. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. В мотивите си е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в резултат на която са направени констатации за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по специалния ред на чл. 122 и сл. от същия кодекс. Първоинстанционният съд е обсъдил и събраните в хода на ревизията и съдебното обжалване писмени и гласни доказателства. Относно спорния момент досежно наличието на спестявания на жалбоподателя към 1.01.2003 г. съдът е изложил доводи защо не приема за установен факта, че техният размер е 10 000 лева. Според съда по делото не се съдържат доказателства, че към началото на ревизирания период (1.01.2003 г.) жалбоподателят е разполагал със средства в този размер. Наличието на тези средства не е установено и при извършения анализ на доходите на лицето в качеството му на ЕТ "Чолаков - Северин Чолаков". Съдът е изложил съображения по основното възражение на жалбоподателя Чолаков, че разходваните от него средства представляват укрит разполагаем доход, който подлежи на облагане. Възраженията му се свеждат до твърдения, че това са спестени от предходни години средства, средства от дарения от сестра му, както и такива от предоставени заеми от посочени от него 10 лица. По отношение на твърдението за получени средства от сестрата на жалбоподателя Мирена Чолакова в размер общо на 622 350 щатски долара по три договора за дарение, съответно от 2002, 2005 и 2006 г., съдът е изложил подробни мотиви, обосноваващи извода за неговата недоказаност. Съдът е обсъдил представените в тази връзка доказателства за получени от сестрата на жалбоподателя средства - декларации за получени възнаграждения от Eternal International and Investmant CO LTD и завод "Ал Рауда" - Саудитско кралство, като е приел, че същите представляват частни документи, които не разполагат с материална доказателствена сила и не съответстват на останалите доказателства по делото. Съдът се е позовал на получените данни от Агенция "Митници", от които е видно, че при влизанията си в България дарителката Чолакова не е декларирала внос на стоки и парични средства, а твърдяните като дарени суми са в особено големи размери и предполагат при внасянето им в Р България да бъдат декларирани, съгласно чл. 11 от Валутния закон. Съдът е посочил, че не са ангажирани доказателства за това как са съхранявани средствата, как са управлявани след предаването им, както и за тяхната обмяна в български левове. По отношение на твърденията за предоставени в заем суми на жалбоподателя и 10 физически лица, съдът е отчел обстоятелството, че договорите за заем са представени пред съда и същите са еднотипни. Не са приети твърденията за сключени заеми, тъй като представените декларации в административното производство са с почти идентичен текст; само имената се различават; всички са подписани с дати от месец декември 2002 г. В същото време, в хода на административното производство не са представени договори за заем. По отношение на гласните доказателства са изложени мотиви, че съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели, а предвид близките им отношения с жалбоподателя, което поражда съмнения в тяхната безпристрастност, както и поради установените противоречия между техните показания и съдържанието на представените договори за заем и декларациите от заемодателите. Направени са крайни изводи, че констатациите на ревизионния акт за наличие на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не са оборени от жалбоподателя, при определяне на данъчната основа не са допуснати нарушения на закона, поради което издаденият РА се явява законосъобразен, а жалбата неоснователна. Обжалваното решение като краен резултат е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображение: Като доказателство пред настоящата инстанция е представено решение № 202/3.11.2011 г. на Хасковския окръжен съд по н. а. х. д. № 552.2011 г., с което касаторът Чолаков е признат за виновен затова, че в периода от 22.06.2002 до 26.10.2006 г. в гр. Хасково не е подал декларация по чл. 49, ал. 3 във вр. чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ за деклариране на безвъзмездно получените от сестра си Мирена Чолакова парични дарения в размер на 200 000 щ. д. на 22.06.2002 г.; на 200 000 щ. д. на 22.10.2005 г. и 223 350 щ. д. на 16.08.2006 г., с което е избегнал плащането на данък по чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ, което представлява престъпление по чл. 255, ал. 1 от НК. Със същото решение обвиняемият Северин Чолаков е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева. Решението на Хасковския окръжен съд е влязло в законна сила на 18.11.2011 г. В конкретния случай от новопредставеното доказателство е видно, че с решението на Хасковския окръжен съд е установено от фактическа страна получаването на дарения от Северин Чолаков в твърдения от него размер от сестра му Мирена Чолакова, което е противоречие с приетото от административния съд въз основа на събраните от него доказателства. Съгласно чл. 300 от ГПК, приложим в производството по оспорване на РА, съгласно § 2 от ДР на ДОПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Решението на Хасковския окръжен съд очевидно е от значение за относими по делото на АС - Пловдив факти, свързани с размера на получените от Северин Чолаков приходи през ревизираните периоди, съответно за данъчната основа за определяне на установените с ревизионния акт данъчни задължения. Предвид изложените съображения и тъй като делото не е изяснено от фактическа страна, следва обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда, като при новото разглеждане наред с другите доказателства бъде обсъдено представеното пред настоящата инстанция решение № 202/3.11.2011 г. на Хасковския окръжен съд по н. а. х. д. № 552/2011 г. Следва да бъде отменено решението и в частта за разноските, като въпросът относно тяхното присъждане следва да бъде решен съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,