Решение № 909 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2008 г.

Решение № 909 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2275/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на С. Б. Б., от Р. Македония, със съдебен адресат в гр. С., за отмяна на влязло в сила решение от 11.06.2007 год. на Сливенски районен съд по гр. дело № 2730/2005 год., с което във фаза по извършване на делба допуснатият до делба апартамент е изнесен на публична продан. Молителят поддържа, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване, е била лишена от участие в делото: насрещната страна Г. Т. П. - ищец по делото е неин бивш съпруг, на който е известен нейният адрес в Р. Македония, както и упълномощеният от нея процесуален представител по друго дело между двамата, въпреки което той е заявил в исковата си молба, че адресът и не му е известен и е поискал да бъде призована чрез Държавен вестник и това искане неоснователно е било уважено от съда, при което тя е била лишена от възможност да участва в спора и да представи влязло в сила решение, с което е признато по отношение на насрещната страна, че апартаментът (чиято делба е поискана), е нейна лична собственост. Г. Т. П. оспорва молбата с неотносими доводи - за неправилността на влязлото в сила решение по установителния иск и че С. Б. е водила срещу него дела, по които той не бил призован. Настоящият състав намира молбата за основателна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предвижда, че заинтересована страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участвува в делото. Ищецът Г. Т. П. е предявил срещу С. Б. Б. иск за делба на 8.12.2005 год. и е заявил, че тя е с неизвестен адрес в Р. Македония. При дадени му от съда указания да посочи адрес и ЕГН на ответника (С. Богдановска), Г. П. е заявил, че С. Б. няма постоянен адрес в Р. България, че е гражданка на Р. Македония и пребивава там повече от 4 години и е поискал призоваването и по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК (от 1952 г.) чрез Държавен вестник. Представено е писмо от РДВР - Сливен, в което е посочен постоянен адрес на С. Б. Б. в Р. България, гр. С., както и че нейната карта на постоянно пребиваващ в Р. България чужденец е била унищожена на 8.04.2005 год. поради изтичане на срок за валидност. Въз основа на това удостоверение и без да извърши призоваване на С. Б. от посочения постоянен адрес, с разпореждане от 16.02.2006 год. Сливенски районен съд е постановил призоваването на С. Б., с неизвестен адрес, чрез Държавен вестник и след като не се е явила тя, нито упълномощен от нея процесуален представител, и е назначил определен от Сливенската адвокатска колегия адвокат за процесуален представител по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК (от 1952 г.), който се е явил и е заявил, че не оспорва иска, няма да сочи доказателства, при което съдът с решение от 6.07.2006 год. е допуснал делба на апартамента между Г при равни квоти. Решението е съобщено, не е обжалвано и е влязло в сила. Във втората фаза на делбата процесуалният представител на С. Б. не е участвал - не е изразявал становища и не е правил искания и тази фаза е приключила с решение от 11.06.2007 год. с изнасянето на апартамента на публична продан, това решение е съобщено на процесуалния представител на С. Б. на 19.06.2007 год., не е обжалвано и е влязло в сила на 3.07.2008 год. Така (при неучастието на С. Б. и процесуалното поведение на назначения и процесуален представител по чл. 50, ал. 2 ГПК (от 1952 г.) в делбеното производство не е представено решението от 16.06.2006 год. на Сливенския РС по гр. дело № 481/2005 год., влязло в сила на 29.08.2006 год. (видно от отбелязването върху него), което е представено с молбата за отмяна, с което по иск на С. Б. Б. срещу Г. Т. П. с правно основание чл. 21, ал. 1 СК е установено, е С. Б. Б. е изключителен собственик на апартамента, чиято делба е допусната и извършена по гр. дело № 2730/2005 год. и това решение не е взето предвид в производството по съдебната делба. От представената от С. Б. нотариално заверена декларация от нейния син Ф. Г. П., е видно, че е научил за гр. дело № 2730/2005 год. и за решението от 11.06.2007 год. на 31.03.2008 год. при справка в деловодството на Сливенски районен съд по друго дело, чийто номер сочи, по които тя е страна. Г. П. не твърди и не доказва, че С. Б. е научила за решението по-рано. Следователно молбата за отмяна от 14.04.2008 год. е подадена на в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Настоящият състав я намира за основателна, защото първоинстанционният съд е разпоредил призоваването на молителя С. Б. Б. (ответник) чрез Държавен вестник в нарушение на правилото на чл. 50, ал. 1 ГПК (от 1952 г.) без преди това да я призове от посочения от РДВР - Сливен постоянен адрес. С това съдът е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ГПК, която допуска призоваването чрез публикация в Държавен вестник, единствено в случаите, в които при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес. Т. е. и в двата случая предпоставка за призоваването по този ред е установяване на обстоятелството дали ответникът има регистриран постоянен адрес. Твърдяното основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е осъществено. Вследствие на посоченото процесуално нарушение (на чл. 50, ал. 1 ГПК (от 1952 г.) С. Б. Б. е била лишена от възможност да участва и в двете фази на делбеното дело - от самото му начало до постановяване на решението по извършване на делбата. Нейното искане за отмяна е поради твърденията и, че не е налице съсобственост върху процесния апартамент, защото тя е изключителен собственик на апартамента, което е установено със сила на пресъдено нещо, а този въпрос се разрешава в първата фаза на производството по съдебна делба. Установеното в настоящото производство основание за отмяна засяга именно решението по допускане на делбата и едва след това решението по извършването и, в което въпросът за наличието или липса на съсобственост не може да бъде преразглеждан. На основание чл. 307, ал. 3 ГПК когато прецени молбата за основателна, съдът следва да реши дали да отмени решението изцяло или отчасти и като върне делото за ново разглеждане, да посочи откъде да започне то (новото разглеждане на делото), а това той следва да прецени от данните по делото. От изложеното следва, че искането за отмяна на постановените по делбеното дело съдебни решения от 6.07.2006 год. и от 11.06.2007 год., които са влезли в сила, е основателно, на основание чл. 307, ал. 3 ГПК решенията следва да бъдат отменени изцяло, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския районен съд, който следва да започне разглеждането му от призоваване на страните за първо съдебно заседание по допускане на делбата, като С. Б. бъде призована от постоянния и адрес и чрез посочения от нея в настоящото производство съдебен адресат с преписи от исковата молба и приложенията. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение