Решение № 757 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2008 г.

Решение № 757 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК (нов), вр. чл. 218а ГПК (отм.). Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. С. И. срещу решение от 8.01.2008 г. по гр. д. № 1725/2007 г. на Софийски градски съд, с което е изнесен на публична продан имот на основание чл. 288, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответникът А. И. Н. в писмено становище оспорва жалбата и заявява, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че роденото от брака дете е вече пълнолетно, което също изключва възлагането му по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 8.02.2007 г. по гр. д. № 6050/2001 г. на Софийски ГС, е изнесъл на публична продан апартамент в гр. С., с принадлежащите му избено помещение и съответните идеални части от общите части и правото на строеж, при допусната делба на същия между страните по делото при равни права. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че с решение от 28.06.2004 г. по гр. д. № 6050/2001 г. Софийски РС е допуснал делба на имота, придобит по време на брака между страните, при равни дялове. Съдът е установил, че с решение от 15.06.1999 г. по гр. д. № 1676/1998 г. упражняването на родителските права по отношение на непълнолетно дете Л, родена на 11.09.1991 г., е било предоставено на майката, която е поискала апартамента по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) да и бъде възложен в собственост. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на искането й, тъй като последната притежава и друг имот - УПИ-III-368, кв.50, с построена в същото масивна жилищна сграда, в с. Г., М. община. С обжалваното решение, окръжният съд, действувайки в прерогатива си на въззивна инстанция, е оставил изцяло в сила решението на първата инстанция по извършване на делбата, след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че по отношение на делбения имот, не са налице условията на закона за уважаване на възлагателни претенции по чл. 288, ал. 2 ГПК. В разпоредбите на чл. 288 , чл. 291 и чл. 292 ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за извършване на делбата. За да достигне до извода посредством кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползуване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и други установени в производството по делото относими факти. Такава преценка е извършена от въззивния съд в съответствие с основните критерии за избор на способ, установени в разпоредбите на ГПК. Правилен и законосъобразен е изводът на въззивния съд, че при установените по делото обстоятелства, а именно наличие на неподеляем апартамент, делбата следва да се извършва чрез изнасяне на имот на публична. Съгласно разпоредбите на чл. 288, ал. 1 ГПК, когато недвижимият имот е неподеляем и при делбата не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява да бъде изнесен на публична продан. Със ЗИДГПК, редакция ДВ, бр. 124/1997 г. и ДВ, бр. 64/1999 г., е прието, че ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност и съделител е съпруг, на когато са предоставени упражняването на родителските права по отношение на децата от брака и същият няма собствено жилище, съдът по негово искане може да му го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или пари. Следователно правото на изкупуване по чл. 288, ал. 2 ГПК би принадлежало единствено на съпруга, на когото са били предоставени родителските права, но който не притежава друго жилище, какъвто не е настоящия случай. Условията на закона са изброени изчерпателно, а за уважаване на надлежно заявената възлагателна претенция (т.е. по реда и в срока по чл. 288, ал. 5 ГПК) законът изисква наличието на тези условия кумулативно. Редакцията на чл. 288, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 64/1999 г.) не допуска каквато и да е преценка извън законовите условия като основание за предпочитание на единия съпруг или възлагане при липса на някоя от предпоставките, поради което и следва, че ако към момента на извършване на делбата никой от бившите съпрузи не отговаря на тези изисквания, то и никой не може да получи възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК и неподеляемият имот следва да се изнесе на публична продан. При така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира че обжалваното решение е правилно, постановено при точно прилагане на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът