Решение № 6084 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. С. В. и П. Г. В., чрез процесуален представител, срещу решение 2199/12.12.2024г., постановено по адм.д. 495/2024г. на Административен съд-Перник /АС-Перник/, с което е отхвърлена жалбата на П. и П. В. срещу Решение ППН-01-332/2023г. от 11.07.2024г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/.

Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Молят решението на АС-Перник да бъде отменено. Подробни съображения излагат в касационната жалба. Претендират разноски.

Ответната страна- Д. Н. Н. оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в СЗ. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски.

Ответната страна- КЗЛД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмено становище. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С Решение ППН-01-332/2023г. от 11.07.2024г., постановено по жалба рег.ППН-01-332/21.04.2023г. подадена от Д. Н. Н., в административно производство по чл.38 ЗЗЛД, КЗЛД:

1.Обявява жалба рег.ППН-01-332/21.04.2023г. за основателна.

2.На осн. лл.58, §2, б. г от Общ регламент за защита на личните данни(ЕС) 679/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г./ОРЗД, Регламента/ за нарушение на чл.5, §1, б. в ат Регламент (ЕС) 679/2016 разпорежда на администратора - П. С. В. и П. Г. В., да демонтират камерата за видеонаблюдение.

1. Срок за изпълнение на издаденото разпореждане-едномесечен от влизане в сила на настоящото решение, след което страните да уведомят комисията за изпълнението, като представят съответните относими доказателства.

За да постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената нормативна процедура и в съответствие с материалния закон.

Съдът е счел, че предвид липсата на доказателства за решение на ОС на етажната собственост на бл.[номер], [жк], гр.Перник, за създаване отделно управление на общите части на отделен вход и отделно управление за всеки вход на сградата по реда на чл.8 ЗУЕС, процесната камера е монтирана в сграда в режим на етажна собственост, при което жалбоподателите е следвало да получат съгласие на собствениците на имотите в процесната сграда.

АС-Перник е приел, че в случая не са налице нормативни основания и изрично съгласие за извършване на видеонаблюдение извън собствеността на жалбоподателите.

Съдът е достигнал до извод, че обработването на лични данни по см. на чл.4, §2 от Регламент (ЕС) 679/2016, от субектите при ползване на публични места и собствените им имоти се явява прекомерно, като по този начин се нарушава регламентирания в чл.5, §1, б. в ОРЗД принцип за Свеждане на данните до минимум , като в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл.6 от Регламента, и правилно за извършеното нарушение администраторите на лични данни трябва да преустановят видеонаблюдението и да демонтират камерата.

Решението на АС-Перник е правилно.

Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че след подаване на жалбата до КЗЛД, в образуваното производство по чл.38 ЗЗЛД, националният независим надзорен орган е провел процедурата при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в Глава пета, Раздел I АПК. АО е изискал и е събрал относимите към случая доказателства по реда на чл.35-чл.40 АПК, установяващи факти, свързани с ползването и достъпа до обекти, попадащи в обхвата на поставената камера от лицата- администратори на лични данни П. С. В. и П. Г. В., които факти са от значение за правата и задълженията на страните в проведеното пред КЗЛД административно производство.

Правилно съдът е приел за верни изводите на КЗЛД, обективиран в мотивите на оспорения акт, че в административното производство няма данни, обуславящи законосъобразност при обработването на лични данни от изградената система за видеонаблюдение по см. на чл.5, §1, б а ОРЗД, относим към процесната камера монтирана от В. ( администратори на лични данни) на фасадата на входната врата на [адрес], [жк], гр.Перник, заснемаща горния ъгъл на входа на жалбоподателката Д. Н., фасадата на блока, пътека и подходи към съседните входове, прилежащи общински части, част от [улица] и съседни имоти.

Споделя се извода на АС-Перник, че процесната сграда е в режим на етажна собственост, но в проведеното административно и съдебно производство не са представени доказателства за взето решение от ОС на ЕС във връзка с изградената система за видеонаблюдение.

При горните данни правилно е заключението на първостепенния съд, че В.- администратори на лични данни по см. на чл.4, §7 ОРЗД, в това им качество трябва да обработват (по см. на чл.4, §2 ОРЗД) личните данни при спазване принципите за обработване на лични данни по чл.5, вкл. за свеждане данните до минимум- личните данни са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, което обработване в случая не е налице.

Същевременно засегнатия от обработването субект на данни Д. Н. Н. собственик на обект на адрес [адрес], [жк], гр.Перник, в обхват на наблюдението от процесната видеокамера, не е дала съгласие за обработване на личните й данни, с оглед което в процесния случай не е налице условието за законосъобразно обработване по чл.6, §1, б. а от Регламента, като от доказателствата по делото не се установява да са налице другите предвидени условия в §1 на чл.6 ОРЗД.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. В конкретния казус ирелевантно за прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 е дали процесната сграда фигурира в списък на регистрирани домоуправители, защото това обстоятелство е неотносимо към режима на сградата по Закона за собствеността. Неотносимо е също така изграждането на кътове за отдих- пейки, градинки и др. със собствени средства от всеки собственик на апартамент, както и причините поради които обработването на лични данни се извършва.

Противно на твърденията на касаторите не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото трябва да бъде оставено в сила.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от ответните страни и не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение